Правителство на Георги Кьосеиванов 1
| Правителство на Георги Кьосеиванов 1 | ||||
 54-то правителство на България | ||||
| Общи | ||||
|---|---|---|---|---|
| Държавен глава | Борис III | |||
| Председател | Георги Кьосеиванов | |||
| Сформиране | 23 ноември 1935 | |||
| Разпускане | 4 юли 1936 | |||
| Първоначален състав | ||||
| Министри | 9 | |||
| ~ мъже | 9 | |||
| ~ жени | 0 | |||
| Хронология | ||||
| Назначено от | Борис III | |||
| ||||
Първото правителство на Георги Кьосеиванов е петдесет и четвърто правителство на Царство България, назначено с Указ № 473 от 23 ноември 1935 г.[1] на цар Борис III. Управлява страната до 4 юли 1936 г., след което е наследено от второто правителство на Георги Кьосеиванов.
Политика
[редактиране | редактиране на кода]На 23 ноември 1935 г. на власт идва поредният преходен кабинет. За министър-председател е избран Георги Кьосеиванов, бивш началник на Дворцовата канцелария, опитен дипломат с международен авторитет. Кабинетът е изграден предимно от граждански и военни експерти, предани на монарха. Закрепил позициите си, цар Борис III пристъпва към ликвидирането на единствената политическа формация, конкурираща го в борбата за власт – Военния съюз. Опитът на Дамян Велчев и група офицери в края на 1935 г. да осъществят антимонархически преврат само облекчава задачата на владетеля. Велчев е осъден на смърт (по-късно присъдата му е заменена с доживотен затвор), а в армията е направена поредната чистка. На 3 март същата година с официална заповед на военния министър е обявен разгромът на Военния съюз и е забранено на офицерите да развиват политическа дейност. Три месеца по-късно забраната е облечена в „Закон за запазване на моралната и материалната сила на войската“.[2]
Във външната си политика кабинетът и царя действат изключително предпазливо поради нарастващото напрежение в Европа. През октомври 1935 г. Италия напада Абисиния. Няколко месеца по-късно, с подкрепата на Германия и Италия, испанските националисти започват гражданска война за унищожаване на републиката. Ръководството на Третия райх отхвърля ограниченията на Версайския мирен договор и бързо превъоръжава армията си за бъдещата война, която да осигури необходимото „жизнено пространство“ за просперитет на германската нация.[2]
За да се ориентира по-добре в промените, настъпващи в Европа, през 1936 г. царя посещава Югославия, Италия и Германия. Убедил се, че световният конфликт трудно ще се избегне, монархът активизира външната политика на страната. През същата година се наблюдават и първите сериозни признаци за българо-германско икономическо и военно обвързване. Френските и белгийските капитали в българската икономика са изтласкани от германски инвестиции. Вносът от Германия достига 61%, извършват се доставки на модерно германско и италианско оръжие за българската армия.[2]
След разгрома на Военния съюз цар Борис III може да си позволи възстановването на някои демократични свободи и институции. Очаква се демократизицията на страната да повлияе положението и на международния авторитет на правителството. То започва подготовка на избори за местни органи на управление и за Народно събрание. Не са предприети репресивни мерки срещу опозицията, която въпреки забраната за дейността на политическите партии образува т.нар. „Петорка“. В коалицията влизат различни политически крила (проф. Георги Генов – радикал, Димитър Гичев – социалдемократ и др.), обединени от идеята за възстановяване на Търновската конституция.[2]
Съставяне
[редактиране | редактиране на кода]Безпартийният кабинет, оглавен от Георги Кьосеиванов, е образуван от военни и граждански дейци, провеждащи политиката на двореца.
Кабинет
[редактиране | редактиране на кода]Сформира се от следните 9 министри:[2]
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| председател на Министерския съвет | Георги Кьосеиванов | безпартиен | |
| вътрешни работи и народно здраве | Георги Сапов | безпартиен | |
| външни работи и изповедания | Георги Кьосеиванов | безпартиен | |
| народно просвещение | Михаил Йовов | военен | |
| финанси | Кирил Гунев | безпартиен | |
| правосъдие | Димитър Пешев | безпартиен | |
| война | Христо Луков | военен | |
| народно стопанство | Димитър Вълев | безпартиен | |
| обществени сгради, пътища и благоустройство | Спас Ганев | безпартиен | |
| железници, пощи и телеграфи | Константин Стоянов | безпартиен | |
Промени в кабинета
[редактиране | редактиране на кода]от 23 ноември 1935
[редактиране | редактиране на кода]С Указ № 470 от 23 ноември 1935 г. са извършени следните структурни промени:
- Министерството на народното стопанство се закрива и са възстановени старите – Министерството на търговията, промишлеността и труда и Министерството на земеделието и държавните имоти.
| министерство | име | партия | |
|---|---|---|---|
| търговия, промишленост и труд | Димитър Вълев | безпартиен | |
| земеделие и държавни имоти | Димитър Атанасов | безпартиен | |
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
.svg){kind=small}