Правителство на Георги Кьосеиванов 1

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Правителство на Георги Кьосеиванов 1
Flag of Bulgaria.svg 54-то правителство на България
Период
Сформирано 23 ноември 1935
Разпуснато 4 юли 1936
Личности и партии
Председател Георги Кьосеиванов
Държавен глава Борис III
Първоначален състав
Министри 9
~ мъже 9
~ жени 0
Хронология
Назначено от Борис III
Fleche-defaut-gauche-bord.svg
правителство
Тошев
Fleche-defaut-droite-bord.svg
правителство
Кьосеиванов

Първото правителство на Георги Кьосеиванов е петдесет и четвърто правителство на Царство България, назначено с Указ № 473 от 23 ноември 1935 г.[1] на цар Борис III. Управлява страната до 4 юли 1936 г., след което е наследено от второто правителство на Георги Кьосеиванов.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

На 23 ноември 1935 г. на власт идва поредният преходен кабинет. За министър-председател е избран Георги Кьосеиванов, бивш началник на Дворцовата канцелария, опитен дипломат с международен авторитет. Кабинетът е изграден предимно от граждански и военни експерти, предани на монарха. Закрепил позициите си, цар Борис III пристъпва към ликвидирането на единствената политическа формация, конкурираща го в борбата за власт – Военния съюз. Опитът на Дамян Велчев и група офицери в края на 1935 г. да осъществят антимонархически преврат само облекчава задачата на владетеля. Велчев е осъден на смърт (по-късно присъдата му е заменена с доживотен затвор), а в армията е направена поредната чистка. На 3 март същата година с официална заповед на военния министър е обявен разгромът на Военния съюз и е забранено на офицерите да развиват политическа дейност. Три месеца по-късно забраната е облечена в „Закон за запазване на моралната и материалната сила на войската“[2].

Във външната си политика кабинетът и царя действат изключително предпазливо поради нарастващото напрежение в Европа. През октомври 1935 г. Италия напада Абисиния. Няколко месеца по-късно, с подкрепата на Германия и Италия, испанските националисти започват гражданска война за унищожаване на републиката. Ръководството на Третия райх отхвърля ограниченията на Версайския мирен договор и бързо превъоръжава армията си за бъдещата война, която да осигури необходимото „жизнено пространство“ за просперитет на германската нация[2].

За да се ориентира по-добре в промените, настъпващи в Европа, през 1936 г. царя посещава Югославия, Италия и Германия. Убедил се, че световният конфилт трудно ще се избегне, монархът активизира външната политика на страната. През същата година се наблюдават и първите сериозни признаци за българо-германско икономическо и военно обвързване. Френските и белгийските капитали в българската икономика са изтласкани от германски инвестиции. Вносът от Германия достига 61%, извършват се доставки на модерно германско и италианско оръжие за българската армия[2].

След разгрома на Военния съюз цар Борис III може да си позволи възстановването на някои демократични свободи и институции. Очаква се демократизицията на страната да повлияе положението и на международния авторитет на правителството. То започва подготовка на избори за местни органи на управление и за Народно събрание. Не са предприети репресивни мерки срещу опозицията, която въпреки забраната за дейността на политическите партии образува т.нар. „Петорка“. В коалицията влизат различни политически крила (проф. Георги Генов – радикал, Димитър Гичев – социалдемократ и др.), обединени от идеята за възстановяване на Търновската конституция[2].

Съставяне[редактиране | редактиране на кода]

Безпартийният кабинет, оглавен от Георги Кьосеиванов, е образуван от военни и граждански дейци, провеждащи политиката на двореца.

Кабинет[редактиране | редактиране на кода]

Сформира се от следните 9 министри.[2].

министерство име партия
председател на Министерския съвет Георги Кьосеиванов безпартиен  
вътрешни работи и народно здраве Георги Сапов безпартиен  
външни работи и изповедания Георги Кьосеиванов безпартиен  
народно просвещение Михаил Йовов военен  
финанси Кирил Гунев безпартиен  
правосъдие Димитър Пешев безпартиен  
война Христо Луков военен  
народно стопанство Димитър Вълев безпартиен  
обществени сгради, пътища и благоустройство Спас Ганев безпартиен  
железници, пощи и телеграфи Константин Стоянов безпартиен  

Промени в кабинета[редактиране | редактиране на кода]

от 23 ноември 1935[редактиране | редактиране на кода]

С Указ № 470 от 23 ноември 1935 г. са извършени следните структурни промени:

министерство име партия
търговия, промишленост и труд Димитър Вълев безпартиен  
земеделие и държавни имоти Димитър Атанасов безпартиен  

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВ. Указ № 473 от 23 ноември 1935 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 264 от 23 ноември 1935 г.
  2. а б в г д Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 189-192.