Никола Стоилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Стоилов
български политик
Роден: 8 януари 1915 г.
Починал: 6 декември 1969 г. (54 г.)
Народен представител в:
III НС   

Никола Стоилов е български политик от Българската комунистическа партия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 януари 1915 г. в град Пещера. От 1931 г. е член на РМС, а през 1934 и на БКП. Учи в гимназиите в Пещера и Неврокоп. Между 1934 и 1939 г. е член на БОНСС. През 1940 г. завършва агрономия в Софийския университет. През 1939 г. е войник в Школата за запасни офицери. От септември до декември 1944 е директор на Държавно земеделско училище в Перущица. От януари до декември 1945 е член на ОК на БКП в Пещера, секретар на ГК на БКП в Пещера и завеждащ АПО на ОК на БКП в Пещера (от август).[1] След това е завеждащ в Инспектората за селско стопанство към Комисията за държавен контрол[2]. От ноември 1949 до февруари 1950 г. е завеждащ сектор в Селскостопанския отдел при ЦК на БКП. От февруари 1950 до 21 юни 1951 г. завежда Селскостопанския отдел при ЦК на БКП. Никола Стоилов е министър на земеделието от 1951 до 1952 г.[3] Снет е поради противопоставяне на искането на Червенков като нереално за двойно увеличаване на добивите от пшеница през следващата година. Официалната версия за снемането е несправяне с работата.[4] След това работи като директор на ДЗС „Александър Стамболийски“ в Пловдив. Между 1952 и 1960 г. е секретар на ОК на БКП и председател на ОНС в Пловдив. От 1961 до 1966 е директор на ДЗС „Совата“ в град Свищов. Пенсионира се през 1966 г. Има трима сина – Георги Стоилов (1941 – 2014), проф. д.т.н. зам.-ректор на ТУ; Димитър (1946) и Камен (1954) – строителен предприемач.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Протокол № 344 от 30 септември 1954 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с.76
  2. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 437.
  3. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 263, ISBN 954-528-790-X
  4. Протокол № 344 от 30 септември 1954 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с. 71
Титко Черноколев министър на земеделието
(22 юни 1951 – 3 септември 1952)
Станко Тодоров