Желязно
| Желязно | |
|---|---|
  Желязно  Желязно | |
| Общи данни | |
| Население | 432 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 6,545 km² |
| Надм. височина | 159 m |
| Пощ. код | 4136 |
| Тел. код | 03101 |
| МПС код | РВ |
| ЕКАТТЕ | 29235 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
| Община - кмет |
Марица Димитър Иванов (ГЕРБ, ОЗ) |
| Кметство - кмет |
Желязно Цветан Малехунов (ВМРО-НИЕ) |
Желязно е село в Южна България. То се намира в община Марица, област Пловдив.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Желязно се намира в Горнотракийската низина на 5 км. северно от град Пловдив на надморска височина 100-199 м. Площта на селото е 651 ха.
История[редактиране | редактиране на кода]
Село Желязно е създадено в началото на 19 век под името Денемир капи. През 1878 г. в един от чифлиците се заселва Никола Латинин от Пловдив, който можем да приемем за основател на днешното село. Първоначално то се е намирало на северозапад от настоящото местоположението на селото. Обитавало се от смесено население – българи и турци. Било е голямо, заградено с големи дувари и с тежки железни порти. Това е и причината да носи името Денемир Капи (железни порти). Легенда разказва, че в селото дошъл свещеник да събира пари за построяване на църква или манастир. Никой от населението не се отзовал. Свещенникът прокълнал селото, което в действителност по-късно изгоряло. Днешното село е създадено върху три големи чифлика. По време на Руско-турската война продаваните на безценица от турците чифлици били купени от заможни хора, дошли от Средногорието, от Демирджелер. През 1944 г. селото, наричано Демирджелер, е преименувано на Желязно.
Любопитно[редактиране | редактиране на кода]
Местната църква носи името „Св. Георги Победоносец”. Първото училище в село Желязно – „Св. Кирил и Методий” – е открито през 1930 г. В него до 1998 г. се обучават ученици от 1-ви до 4-ти клас. Към днешна дата училището е закрито. Читалище „Васил Левски” е открито през 1943-1944 г. от Иванка Бояджиева – учителка от село Гъбарево, Казанлъшко, преподавала в училището. Към 1995 г. сградата на читалището е реституирана и то престава да съществува. Селото е заселено в мнозинството си от преселници от село Тешово, Гоцеделчевско, бившата бомболеярна на ВМРО и съответно сега повечето от желязновци са членове на местната организация на ВМРО, представлявана от Цветан Малехунов
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В землището на селото се намират две тракийски могили – „Висока могила” и „Петранина могила”.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
