Желязно
| Желязно | |
|---|---|
  Желязно  Желязно |
|
| Общи данни | |
| Население | 432 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 6,545 km² |
| Надм. височина | 172 m |
| Пощ. код | 4136 |
| Тел. код | 03101 |
| МПС код | РВ |
| ЕКАТТЕ | 29235 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
|
Община – кмет |
Марица Димитър Иванов (ГЕРБ, ОЗ) |
|
Кметство – кмет |
Валентина Узунова (МК Герб и Обединени земеделци) |
Желязно е село в Южна България. То се намира в община Марица, област Пловдив.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Желязно се намира в Горнотракийската низина на 5 км северно от град Пловдив на надморска височина 100-199 м. Площта на селото е 651 ха.
История[редактиране | редактиране на кода]
Село Желязно е създадено в началото на 19 век под името Денемир капи. През 1878 г. в един от чифлиците се заселва Никола Латинин от Пловдив, който можем да приемем за основател на днешното село. Първоначално то се е намирало на северозапад от настоящото местоположението на селото. Обитавало се от смесено население – българи и турци. Било е голямо, заградено с големи дувари и с тежки железни порти. Това е и причината да носи името Денемир Капи (железни порти). Легенда разказва, че в селото дошъл свещеник да събира пари за построяване на църква или манастир. Никой от населението не се отзовал. Свещеникът прокълнал селото, което в действителност по-късно изгоряло. Днешното село е създадено върху три големи чифлика. По време на Руско-турската война продаваните на безценица от турците чифлици били купени от заможни хора, дошли от Средногорието, от Демирджелер. През 1944 г. селото, наричано Демирджелер, е преименувано на Желязно.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]
| Година на преброяване |
Численост | Графично представяне |
| 1934 | 244 |
 |
| 1946 | 274 | |
| 1956 | 398 | |
| 1965 | 354 | |
| 1975 | 361 | |
| 1985 | 383 | |
| 1992 | 353 | |
| 2001 | 383 | |
| 2011 | 361 |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 361 | 100.00 |
| Българи | 299 | 82.82 |
| Турци | 23 | 6.37 |
| Цигани | 3 | 0.83 |
| Други | ||
| Не се самоопределят | ||
| Не отговорили | 34 | 9.14 |
Любопитно[редактиране | редактиране на кода]
Местната църква носи името „Св. Георги Победоносец“. Първото училище в село Желязно – „Св. Кирил и Методий“ – е открито през 1930 г. В него до 1998 г. се обучават ученици от 1-ви до 4-ти клас. Към днешна дата училището е закрито. Читалище „Васил Левски“ е открито през 1943-1944 г. от Иванка Бояджиева – учителка от село Гъбарево, Казанлъшко, преподавала в училището. Към 1995 г. сградата на читалището е реституирана и то престава да съществува. Селото е заселено в мнозинството си от преселници от село Тешово, Гоцеделчевско, бившата бомболеярна на ВМРО и съответно сега повечето от желязновци са членове на местната организация на ВМРО, представлявана от Цветан Малехунов
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В землището на селото се намират две тракийски могили – „Висока могила“ и „Петранина могила“.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Справка за населението на село Желязно, община Марица, област Пловдив, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 13 февруари 2019. (на български)
- ↑ „The population of all towns and villages in Plovdiv Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 13 февруари 2019. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 13 февруари 2019. (на английски)
| ||||||||||
Портал „
Портал „