Желязно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Желязно
Общи данни
Население 432 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 6,545 km²
Надм. височина 159 m
Пощ. код 4136
Тел. код 03101
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 29235
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Марица
Димитър Иванов
(ГЕРБ, ОЗ)
Кметство
   - кмет
Желязно
Цветан Малехунов
(ВМРО-НИЕ)

Желязно е село в Южна България. То се намира в община Марица, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Желязно се намира в Горнотракийската низина на 5 км. северно от град Пловдив на надморска височина 100-199 м. Площта на селото е 651 ха.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Желязно е създадено в началото на 19 век под името Денемир капи. През 1878 г. в един от чифлиците се заселва Никола Латинин от Пловдив, който можем да приемем за основател на днешното село. Първоначално то се е намирало на северозапад от настоящото местоположението на селото. Обитавало се от смесено население – българи и турци. Било е голямо, заградено с големи дувари и с тежки железни порти. Това е и причината да носи името Денемир Капи (железни порти). Легенда разказва, че в селото дошъл свещеник да събира пари за построяване на църква или манастир. Никой от населението не се отзовал. Свещенникът прокълнал селото, което в действителност по-късно изгоряло. Днешното село е създадено върху три големи чифлика. По време на Руско-турската война продаваните на безценица от турците чифлици били купени от заможни хора, дошли от Средногорието, от Демирджелер. През 1944 г. селото, наричано Демирджелер, е преименувано на Желязно.

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

Местната църква носи името „Св. Георги Победоносец”. Първото училище в село Желязно – „Св. Кирил и Методий” – е открито през 1930 г. В него до 1998 г. се обучават ученици от 1-ви до 4-ти клас. Към днешна дата училището е закрито. Читалище „Васил Левски” е открито през 1943-1944 г. от Иванка Бояджиева – учителка от село Гъбарево, Казанлъшко, преподавала в училището. Към 1995 г. сградата на читалището е реституирана и то престава да съществува. Селото е заселено в мнозинството си от преселници от село Тешово, Гоцеделчевско, бившата бомболеярна на ВМРО и съответно сега повечето от желязновци са членове на местната организация на ВМРО, представлявана от Цветан Малехунов

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В землището на селото се намират две тракийски могили – „Висока могила” и „Петранина могила”.


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]