Трилистник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за село Трилистник. За езерото в Рила вижте Трилистника.

Трилистник
Общи данни
Население 785 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 11,54 km²
Надм. височина 147 m
Пощ. код 4141
Тел. код 03121
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 73122
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Марица
Димитър Иванов
(ГЕРБ, ОЗ)
Кметство
   - кмет
Трилистник
Мирчо Петров
(независим)

Трилистник е село в Южна България. То се намира в община Марица, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Трилистник се намира в Горнотракийската низина на 15 км. североизточно от град Пловдив на надморска височина 147 м. Площта на селото е 1183,9 ха.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селището е създадено около 1890 г. под името Трифил. До Освобождението е било населено само с турци, обитаващи около 30 сламени къщурки, оградени с плетища, разположени на десния бряг на река Стряма, с простираща се наоколо 9000 дка. земя, по голямата част от която гори, останалото – тучни ливади с детелина, които дават името на селото /на турски трифил – детелина/. Обширните пасища позволяват основният поминък на турското население да бъде отглеждането на едър рогат добитък за сметка на слабо застъпеното земеделие. След избухването на Руско-турската война през 1878 г. заедно с изтеглящите се турски войски побягнало и турското население. Възползвайки се от ситуацията, българи от съседни села присвоили голяма част от земите и пасищата.

Първият жител на селото бил Никола Бенев, родом от Копривщица. След него се заселват семейства от селата Ръжево Конаре, Паничери, Бенковски. Селото се разраствало, благодарение на семействата, изкупили имоти на безценица от изселващите се турци. Първите къщи били кирпичени или от дървени плетове, измазани с кал, или покрити със слама, а улиците – тесни, криви, кални. Първоначално населението наброявало 120 – 150 души, чийто основен поминък бил земеделие и животновъдство. Център на селото било мястото, на което се издигала джамията, превърната в кметство през 1890 г. след заселване на български семейства.

През 1934 г. селото е преименувано на Трилистник, като новото му българско име подобно на старото турско отново е свързано с детелините и трите им листа.

Църквата „Света Параскева“ – построена от заселниците през 1902 г., е съборена от земетресенията през 1928 г. На мястото на голямата, красива църква със средства на жителите през 1929 г.е построена паянтова постройка, която служи за храм и до днес.

Първото българско училище в село Трилистник е построено в двора на турската джамия с учител Д. Караманов от Дълго поле. През 1902 г. е преместено с разрешение на общинарите в къщата на изселилия се в град Пловдив Никола Бенев. През 1928 г. е построено съществуващото и до днес училище – „Отец Паисий“.

Местното читалище „Светлина“ – първоначално помещаващо се в училището, е основано на 19.01.1928 г. от група младежи, ръководени от учителя Цвятко Кафтанджиев. Настоящата сграда е построена през 1961 г., а читалището е преименувано на „Йордан Колев“ на името на младеж от селото, загинал в местността „Стефанов камък“ край Върбен.

Населението на село Трилистник до Балканската и Междусъюзническата войни, а и след тях, е бедно и необразовано. Техническият прогрес в Пловдив дава тласък на развитието му. През 1934 г. започва електрификация на селото, бавно през годините продължава благоустрояването му. Населението активно се включва в съпротивителното движение през Втората световна война, давайки две свидни жертви – Йордан Колев и Иван Ненов. В годините между 1951 – 1956 се създават ТКЗС-та, започва самооблагане на населението и със събраните средства е продължено благоустрояването. Построена е нова лечебница, започнат е ремонт на улиците и застрояването на нови частни жилища, променен е обликът на селото. Най-много обществени придобивки са постигнати по времето, когато Запрян Дачев е бил кмет от 1980 г. до 1988 г. През този период са асфалтирани улиците, оформен е центърът, издигнат е паметник на загиналите двама партизани. През последните няколко години благодарение на общите усилия на Община Марица и кмета на село Трилистник са построени: път, свързващ селото и околните села с автомагистрала „Тракия“, мост над река Стряма, нова, модерна спирка в селото. На 07 юли 2008 г. лично от министър Джевдет Чакъров е направена първата копка за изграждане на канализация.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В село Трилистник са издигнати 2 паметника, посветени на загиналите във войните партизани Йордан Колев и Иван Ненов.

Природна забележителност в Трилистнишкото землище е Държавната дивечовъдна станция „Чекерица”

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

В село Трилистник всяка година се организира традиционен събор, последната събота на месец авгусг.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Бележити личности на селото са загиналите в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората Световна война, между които: Марко Пристав,Тодор Чикенски, Богдан Богданов, Петко Нейчев, Стоян Джебов, Делко Кръшков, Рангел Кузев, Апостол Костадинов, Асен Угренов, Делко Янчев, Петко Джавгърски, Христос Чипилски, Иван Вичев, Петко Кочанков, Нено Кочанков, Димитър Кочанков.