Трилистник
- Тази статия е за село Трилистник. За езерото в Рила вижте Трилистника.
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Трилистник | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 862 души[1] (15 март 2024 г.) 74,8 души/km² |
Землище | 11,54 km² |
Надм. височина | 160 m |
Пощ. код | 4141 |
Тел. код | 03121 |
МПС код | РВ |
ЕКАТТЕ | 73122 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Пловдив |
Община – кмет | Марица Димитър Иванов (Обединени земеделци; 2011) |
Кметство – кмет | Трилистник Мирчо Петров (независим) |
Трилистник е село в Южна България. То се намира в община Марица, област Пловдив.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Трилистник е разположено в Тракийската низина на 15 км североизточно от град Пловдив, по поречието на река Стряма в близост до магистрала Тракия. Площта на селото е 1183,9 ха.
История
[редактиране | редактиране на кода]Селището е създадено около 1890 г. под името Трифил. До Освобождението е било населено само с турци, обитаващи около 30 сламени къщурки, оградени с плетища, разположени на десния бряг на река Стряма, с простираща се наоколо 9000 дка. земя, по-голямата част от която гори, останалото – тучни ливади с детелина, които дават името на селото /на турски трифил – детелина/. Обширните пасища позволяват основният поминък на турското население да бъде отглеждането на добитък за сметка на слабо застъпеното земеделие. След избухването на Руско-турската война през 1878 г. заедно с изтеглящите се турски войски побягнало и турското население. Възползвайки се от ситуацията, хората от съседните села присвоили земите и пасищата.
Първият жител на селото бил Никола Бенев, родом от Копривщица. След него се заселват семейства от селата Ръжево Конаре, Паничери, Бенковски. Селото се разраствало, благодарение на семействата, изкупили имоти на безценица от изселващите се турци. Първите къщи били кирпичени или от дървени плетове, измазани с кал, или покрити със слама, а улиците – тесни и кални. Първоначално населението наброявало 120 – 150 души, чийто основен поминък бил земеделие и животновъдство. Център на селото било мястото, на което се издигала джамията, превърната в кметство през 1890 г., след заселване на български семейства.
През 1934 г. селото е преименувано на Трилистник, като новото му българско име подобно на старото турско отново е свързано с детелините и трите им листа.
Църквата „Света Параскева“ – построена от заселниците през 1902 г., е съборена от земетресенията през 1928 г. На мястото на старата църква със средства на жителите през 1929 г.е построена по-малка църква, която служи за храм и до днес.
Първото българско училище в село Трилистник е построено в двора на турската джамия с учител Д. Караманов от Дълго поле. През 1902 г. е преместено в къщата на изселилия се в град Пловдив Никола Бенев. През 1928 г. е построено съществуващото и до днес училище – „Отец Паисий“.
Местното читалище „Светлина“ – първоначално помещаващо се в училището, е основано на 19 януари 1928 г. от група младежи, ръководени от учителя Цвятко Кафтанджиев. Настоящата сграда е построена през 1961 г., а читалището е преименувано на „Йордан Колев“ на името на младеж от селото, загинал в местността „Стефанов камък“ край Върбен през Втората световна война.
Населението на село Трилистник до Балканската и Междусъюзническата войни, а и след тях, е бедно. Техническият прогрес в Пловдив дава тласък на развитието му. През 1934 г. започва електрификация на селото. Населението се включва в съпротивителното движение през Втората световна война, давайки две жертви – Йордан Колев и Иван Ненов. В годините между 1951 и 1956 се създава ТКЗС-то, в което влизат волно или неволно всички домакинства в селото. Със събраните средства е продължено благоустрояването. Построена е нова лечебница, започнат е ремонт на улиците и застрояването на нови частни жилища, променен е обликът на селото. През периода от 1980 г. до 1988 г. са асфалтирани улиците, оформен е центърът, издигнат е паметник на загиналите двама партизани. През последните години са построени: околовръстен път, свързващ селото и околните села с автомагистрала „Тракия“, нов мост над река Стряма, канализация и система за пречистване на отпадните води.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]
|
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 865 | 100.00 |
Българи | 621 | 71.79 |
Турци | ||
Цигани | 143 | 16.53 |
Други | ||
Не се самоопределят | 46 | 5.31 |
Неотговорили | 8 | 0.92 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Сградата на училището е продадена и разрушена през 2022 година. Паметник, посветен на загиналите партизани Йордан Колев и Иван Ненов.
Природна забележителност в Трилистнишкото землище е Държавната дивечовъдна станция „Чекерица“, както и поречието на река Стряма, която минава североизточно от селото.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]В село Трилистник всяка година се организира традиционен събор, последната събота на месец август.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]Бележити личности на селото са загиналите в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война, между които: Марко Пристав, Тодор Чикенски, Богдан Богданов, Петко Нейчев, Стоян Джебов, Делко Кръшков, Рангел Кузев, Апостол Костадинов, Асен Угренов, Делко Янчев, Петко Джавгърски, Христос Чипилски, Иван Вичев, Петко Кочанков, Нено Кочанков, Димитър Кочанков.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Справка за населението на село Трилистник, община Марица, област Пловдив, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 13 февруари 2019.
- ↑ „The population of all towns and villages in Plovdiv Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 13 февруари 2019. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 13 февруари 2019. (на английски)
|