Фирма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за юридическото понятие. За стопанските организации вижте Предприятие.

Фирма (от латински: firmare, „дамга“, „подпис“, „отпечатък“) е термин в търговското право – наименованието, под което търговците извършват своята дейност.[1]

Понятие[редактиране | редактиране на кода]

Легално определение на „фирма“ дава Търговският закон в чл.7 ал 1, в който се посочва, че фирмата е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва.[2] Фирмата се определя от този който ще извършва търговската дейност – едноличен търговец или търговско дружество, а при дружествата с държавно или общинско участие органа който ги е образувал.От чл. 7 ал.1 ТЗ можем да направим следните изводи:

  • Всеки търговец има фирма. Недопустимо е извършването на търговска дейност от търговеца без да има фирма. Тя е негов основен индивидуализиращ белег, който го отличава от всички други търговци.
  • Фирмата трябва да е уникална, т.е недопустимо е в страната да има друг търговец със същата фирма. С въвеждането на електронния Търговски регистър възможността от дублиране на наименованието бе премахната.
  • Търговско предприятие не може да има повече от една фирма
  • Търговецът използва фирмата при сключване на търговски сделки. Ако при сключване на търговска сделка търговецът използва личното си име (ако е едноличен търговец ) това не води до недействителност на сделката. Същото важи ако физическото лице при сключването на гражданска сделка използва фирмата си. Това не трансформира сделката в търговска.
  • Фирмата не съвпада с търговската марка. Търговеца задължително трябва да има Фирма, но не и търговска марка. Разликата е и в правния режим (търговската марка се регламентира от нормите на Закона за търговските марки и промишлените образци, а не от Търговския закон), в различния режим на регистрацията (Търговската марка се регистрира в „Институт за изобретения и рационализации“ и правото на фирма е безсрочно право, а на търговска марка – не. Правото на търговска фирма е субективно право на търговеца и той може да го защитава по частноправен и публично правен ред.

Прехвърляне на фирма[редактиране | редактиране на кода]

Фирмата на ЕТ може да бъде прехвърлена на друго лице заедно с дейността ѝ по член 60 от Търговския Закон. При прехвърлянето след името на вече записият тъговец (пр: „Ало-Иван Иванов“) се вписва името на новият собственик с цел след време предният ако иска да отвори пак ЕТ да може да си ползва името (пр: „Ало-Иван Иванов-Марина Маринова“) с нотариално заверени документи за прехвърляне се отива както следва; съда за пререгистрация; БУЛСТАТ; НОИ; Данъчни, като само се презаверяват документите на фирмата. Същото става ако има издадени ХЕИ, ДВСК, И др. разрешителни на името на тази фирма за даден обект (ако обекта се прехвърли с фирмата).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]