Фирма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за юридическото понятие. За стопанските организации вижте Предприятие.

Фирма (от латински: firmare, „дамга“, „подпис“, „отпечатък“) е термин в търговското право за наименованието, под което търговците извършват своята дейност[1].

Понятие[редактиране | редактиране на кода]

Легално определение на „фирма“ дава Търговският закон в чл. 7, ал. 1, в който се посочва, че фирмата е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва[1]. Фирмата се определя от този, който ще извършва търговската дейност – едноличен търговец или търговско дружество, а при дружествата с държавно или общинско участие – от органа, който ги е образувал.

От чл. 7, ал. 1, на ТЗ можем да направим следните изводи.

  • Всеки търговец има фирма. Недопустимо е извършването на търговска дейност от търговеца, без да има фирма. Тя е негов основен индивидуализиращ белег, който го отличава от всички други търговци.
  • Фирмата трябва да е уникална, т.е. недопустимо е в страната да има друг търговец със същата фирма. С въвеждането на електронния търговски регистър възможността от дублиране на наименованието е премахната.
  • Търговско предприятие не може да има повече от една фирма.
  • Търговецът използва фирмата при сключване на търговски сделки. Ако при сключване на търговска сделка търговецът използва личното си име (ако е едноличен търговец) това не води до недействителност на сделката. Същото важи, ако физическото лице при сключването на гражданска сделка използва фирмата си – това не трансформира сделката в търговска.
  • Фирмата не съвпада с търговската марка. Търговецът задължително трябва да има Фирма, но не и търговска марка. Разликата е и в правния режим (търговската марка се регламентира от нормите на Закона за търговските марки и промишлените образци, а не от Търговския закон), в различния режим на регистрацията (търговската марка се регистрира в Института за изобретения и рационализации и правото на фирма е безсрочно право, а на търговска марка – не. Правото на търговска фирма е субективно право на търговеца и той може да го защитава по частноправен и публично правен ред.

Прехвърляне[редактиране | редактиране на кода]

Фирмата на ЕТ може да бъде прехвърлена на друго лице заедно с дейността ѝ по член 60 от Търговския закон. При прехвърлянето след името на вече записания тъговец (пр.: „Ало - Иван Иванов“) се вписва името на новия собственик (с цел след време предният при желание да отвори пак ЕТ да може да си ползва името, пр.: „Ало - Иван Иванов - Марина Маринова“) с нотариално заверени документи за прехвърляне се отива както следва: съд за пререгистрация; БУЛСТАТ; НОИ; Данъчни, като само се презаверяват документите на фирмата. Същото става, ако има издадени ХЕИ, ДВСК и други разрешителни на името на тази фирма за даден обект (ако обектът се прехвърли с фирмата).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]