Пловдив (област)
Вижте пояснителната страница за други значения на Пловдив.
![]() | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: оправяне на препратките да не сочат към пояснителни страници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Област Пловдив | |
---|---|
![]() |
|
Страна |
![]() |
Район за планиране | Южен централен район за планиране |
Областен център | Пловдив |
Площ | 5972.89 km² |
Население (2011 г.) |
683 027 души 114 души/km² |
Общини | 18 |
МПС код | РВ |
Официален сайт | www.pd.government.bg |
![]() |
|
Административно деление на областта | |
Област Пловдив в Общомедия |
Област Пловдив е област в България. Разположена е в централната част на Южна България на площ от 5972,9 km2 (5,4% от територията на държавата) и има население 683 027 души (по окончателни данни от преброяване 2011)[1].
На север областта граничи с област Ловеч, на изток – с област Стара Загора, на югоизток – с областите Хасково и Кърджали, а на юг – с област Смолян. Западната ѝ граница е с област Пазарджик, а северозападната – със Софийска област. Пощенските кодове на населените места в област Пловдив са от 4000 (за град Пловдив) до 4399. МПС-кодът ѝ е РВ.
Съдържание
Населени места[редактиране | редактиране на кода]
Населени места в област Пловдив (градовете са с удебелен шрифт):
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението в населените места на днешните общини в област Пловдив, според преброяванията през годините:[2]
Общини | Площ (в км2) |
1934 (31.12.1934) |
1946 (31.12.1946) |
1956 (1.12.1956) |
1965 (1.12.1965) |
1975 (2.12.1975) |
1985 (4.12.1985) |
1992 (4.12.1992) |
2001 (1.3.2001) |
2011 (1.2.2011) |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | 5 993,524 | 452 099 | 520 567 | 571 012 | 656 985 | 727 010 | 761 626 | 739 694 | 715 816 | 683 027 |
Асеновград | 665,391 | 48 094 | 54 127 | 55 590 | 64 564 | 68 962 | 72 451 | 69 109 | 67 235 | 64 034 |
Брезово | 465,405 | 23 981 | 23 973 | 20 815 | 16 886 | 14 049 | 11 503 | 10 396 | 8 837 | 7 298 |
Калояново | 347,452 | 23 526 | 25 114 | 24 588 | 21 786 | 19 032 | 16 671 | 15 144 | 13 649 | 11 879 |
Карлово | 1 059,182 | 45 876 | 50 312 | 54 910 | 64 177 | 68 754 | 68 341 | 64 595 | 59 292 | 42 480 |
Кричим | 54,895 | 4 515 | 6 026 | 6 992 | 9 600 | 8 687 | 9 441 | 8 761 | 8 535 | 8 409 |
Куклен | 148,375 | 8 143 | 8 554 | 7 147 | 7 499 | 7 794 | 7 281 | 6 408 | 6 556 | 6 431 |
Лъки | 292,511 | 4 640 | 5 169 | 6 193 | 7 912 | 6 333 | 6 067 | 5 199 | 4 044 | 2 902 |
Марица | 342,657 | 23 642 | 27 283 | 30 197 | 30 762 | 32 392 | 32 498 | 32 130 | 32 332 | 32 438 |
Перущица | 48,719 | 5 536 | 6 284 | 5 975 | 6 138 | 5 875 | 5 720 | 5 586 | 5 387 | 5 058 |
Пловдив | 101,981 | 101 265 | 128 589 | 164 853 | 229 043 | 299 638 | 342 050 | 341 058 | 338 224 | 338 153 |
Първомай | 521,590 | 41 210 | 43 976 | 43 635 | 41 025 | 39 263 | 36 785 | 34 650 | 31 160 | 25 883 |
Раковски | 263,963 | 21 916 | 25 823 | 27 508 | 28 463 | 27 873 | 29 784 | 28 522 | 28 383 | 26 381 |
Родопи | 523,729 | 30 157 | 34 248 | 33 069 | 35 903 | 37 515 | 36 110 | 34 983 | 34 259 | 26 171 |
Садово | 192,859 | 17 683 | 19 716 | 19 804 | 20 043 | 19 384 | 17 922 | 17 007 | 16 786 | 15 604 |
Сопот | 56,003 | 3 312 | 4 602 | 6 098 | 8 266 | 10 535 | 12 152 | 11 774 | 10 986 | 9 827 |
Стамболийски | 61,270 | 6 591 | 10 095 | 16 024 | 21 967 | 22 585 | 23 153 | 23 064 | 22 303 | 20 771 |
Съединение | 297,992 | 17 427 | 19 905 | 20 273 | 18 689 | 16 517 | 14 358 | 13 348 | 12 182 | 10 450 |
Хисаря | 549,550 | 24 585 | 26 771 | 27 341 | 24 262 | 21 819 | 19 339 | 17 960 | 15 666 | 12 600 |
Прираст на населението[редактиране | редактиране на кода]
Естествен прираст[редактиране | редактиране на кода]
Демография на населението | |||
---|---|---|---|
Година | Раждаемост | Смъртност | Естествен прираст |
2014 | |||
2013 | 9,6% | 13,6‰ | -4,0‰ |
2012 | |||
2011 | 10.0‰ | 13.8‰ | -3,8‰ |
2010 | 10,3‰ | 13,9‰ | -3,6‰ |
2009 | 10,9‰ | 13,4‰ | -2,5‰ |
2008 | 10,3‰ | 13,8‰ | -3,5‰ |
2007 | 9,9‰ | 14,0‰ | -4,1‰ |
2006 | 9,4‰ | 13,9‰ | -4,5‰ |
2005 | 9,2‰ | 13,7‰ | -4,5‰ |
2004 | 9,1‰ | 13,0‰ | -3,9‰ |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:[3][4]
Численост | Дял (в %) | ||||
---|---|---|---|---|---|
2001 | 2011 | 2001 | 2011 | ||
Общо | 715 816 | 683 027 | 100.00 | 100.00 | |
Българи | 621 338 | 540 303 | 86.80 | 79.10 | |
Турци | 52 499 | 40 255 | 7.33 | 5.89 | |
Цигани | 30 196 | 30 202 | 4.21 | 4.42 | |
Други | Руснаци | 1151 | 3 985 | 0.16 | 0.58 |
Арменци | 3140 | 0.43 | |||
Власи | 214 | 0.02 | |||
Македонци | 299 | 0.04 | |||
Гърци | 766 | 0.10 | |||
Украинци | 197 | 0.02 | |||
Евреи | 161 | 0.02 | |||
Румънци | 9 | под 0.01 | |||
Други | 1337 | 0.18 | |||
Не се самоопределят | 2869 | 5628 | 0.40 | 0.82 | |
Не отговорили | 1640 | 62 654 | 0.22 | 9.17 |
Общини[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на етническите групи по общини, според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
Община | Численост | Дял (в %) | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | |
Общо | 683 027 | 540 303 | 40 255 | 30 202 | 3985 | 5628 | 62 654 | 79.10 | 5.89 | 4.42 | 0.58 | 0.82 | 9.17 |
Асеновград | 64 034 | 45 242 | 11 826 | 633 | 106 | 451 | 5776 | 70.65 | 18.46 | 0.98 | 0.16 | 0.70 | 9.02 |
Брезово | 7 298 | 5695 | 34 | 1094 | 13 | 23 | 439 | 78.03 | 0.46 | 14.99 | 0.17 | 0.31 | 6.01 |
Калояново | 11 879 | 10 369 | 549 | 742 | 15 | 23 | 181 | 87.28 | 4.62 | 6.24 | 0.12 | 0.19 | 1.52 |
Карлово | 52 307 | 39 586 | 2696 | 5781 | 269 | 171 | 3804 | 75.68 | 5.15 | 11.05 | 0.51 | 0.32 | 7.27 |
Кричим | 8 409 | 4652 | 1646 | 564 | 44 | 1279 | 224 | 55.32 | 19.57 | 6.70 | 0.52 | 15.20 | 2.66 |
Куклен | 6 431 | 3631 | 1750 | 516 | 12 | 98 | 424 | 56.46 | 27.21 | 8.02 | 0.18 | 1.52 | 6.59 |
Лъки | 2 902 | 2572 | 65 | 1 | 5 | 44 | 215 | 88.62 | 2.23 | 0.03 | 0.17 | 1.51 | 7.40 |
Марица | 32 438 | 25 539 | 897 | 1977 | 58 | 363 | 3604 | 78.73 | 2.76 | 6.09 | 0.17 | 1.11 | 11.11 |
Перущица | 5 058 | 3358 | 7 | 1552 | 8 | 22 | 111 | 66.38 | 0.13 | 30.68 | 0.15 | 0.43 | 2.19 |
Пловдив | 338 153 | 277 804 | 16 032 | 9438 | 3105 | 2487 | 29 287 | 82.15 | 4.74 | 2.79 | 0.91 | 0.73 | 8.66 |
Първомай | 25 883 | 20 552 | 2092 | 1526 | 28 | 114 | 1571 | 79.40 | 8.08 | 5.89 | 0.10 | 0.44 | 6.06 |
Раковски | 26 381 | 21 899 | 97 | 1677 | 40 | 53 | 2615 | 83.01 | 0.36 | 6.35 | 0.15 | 0.20 | 9.91 |
Родопи | 32 602 | 22 410 | 1325 | 841 | 80 | 165 | 7781 | 68.73 | 4.06 | 2.57 | 0.24 | 0.50 | 23.86 |
Садово | 15 604 | 10 932 | 397 | 795 | 22 | 60 | 3398 | 70.05 | 2.54 | 5.09 | 0.14 | 0.38 | 21.77 |
Сопот | 9 827 | 8377 | 190 | 187 | 108 | 37 | 928 | 85.24 | 1.93 | 1.90 | 1.09 | 0.37 | 9.44 |
Стамболийски | 20 771 | 17 739 | 386 | 1620 | 45 | 190 | 791 | 85.40 | 1.85 | 7.79 | 0.21 | 0.91 | 3.80 |
Съединение | 10 450 | 8678 | 183 | 787 | 14 | 20 | 768 | 83.04 | 1.75 | 7.53 | 0.13 | 0.19 | 7.34 |
Хисаря | 12 600 | 11 268 | 83 | 471 | 13 | 28 | 737 | 89.42 | 0.65 | 3.73 | 0.10 | 0.22 | 5.84 |
Езици[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.[5]
Роден език | Численост | Дял (в %) |
Общо | 715 816 | 100.00 |
Български | 620 014 | 86.61 |
Турски | 56 696 | 7.92 |
Цигански | 27 737 | 3.54 |
Други | 7274 | 1.01 |
Не се самоопределят | 2455 | 0.34 |
Непоказано | 1640 | 0.22 |
Вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:[6][7]
Численост | Дял (в %) | |||
---|---|---|---|---|
2001 | 2011 | 2001 | 2011 | |
Общо | 715 816 | 683 027 | 100.00 | 100.00 |
Православие | 608 226 | 428 078 | 84.96 | 62.67 |
Католицизъм | 23 122 | 19 502 | 3.23 | 2.85 |
Протестантство | 3913 | 6183 | 0.54 | 0.90 |
Ислям | 62 595 | 36 319 | 8.74 | 5.31 |
Друго | 2772 | 1087 | 0.38 | 0.15 |
Нямат | – | 12 528 | – | 1.83 |
Не се самоопределят | 13 548 | 31 575 | 1.89 | 4.62 |
Непоказано | 1640 | 147 755 | 0.22 | 21.63 |
Язовири[редактиране | редактиране на кода]
- Язовир Пясъчник – възможен риболов на Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Шаран, Морунаш, Костур, Бяла риба, Сом, Толстолоб, Речен кефал, Бял амур;
- Язовир Климент – възможен риболов на Уклей;
- Язовир Брягово – възможен риболов на: Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Речен кефал, Шаран, Морунаш, Бяла мряна, Костур, Щука, Сом, Толстолоб;
- Язовир Езерово – възможен риболов на: Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Речен кефал, Шаран, Бял амур, Морунаш, Костур, Щука, Сом, Толстолоб;
- Язовир Доспат – възможен риболов на: Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Речен кефал, Шаран, Морунаш, Костур, Сом, Речна пъстърва, Дъгова /американска/ пъстърва, Сивен;
- Язовир Мечка – възможен риболов на: Речен кефал, Костур;
- Язовир Домлян – възможен риболов на: Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Речен кефал, Шаран, Лин, Морунаш, Костур, Сом, Дъгова /американска/ пъстърва, Толстолоб;
- Язовир 40-те извора – възможен риболов на: Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Шаран, Морунаш, Костур;
- Язовир Леново – възможен риболов на: Уклей, Каракуда, Речен кефал, Шаран, Костур, Щука, Толстолоб;
- Язовир Сушица – възможен риболов на: Уклей, Каракуда, Речен кефал, Шаран, Бяла риба, Щука, Речна пъстърва, Толстолоб;
- Язовир Избеглии – възможен риболов на Уклей;
- Язовир Кавака – възможен риболов на: Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Шаран, Бял амур, Морунаш, Костур, Бяла риба, Сом;
- Язовир Соколица – възможен риболов на: Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Шаран, Бял амур, Морунаш, Сом, Толстолоб;
- Язовир Сопот – възможен риболов на: Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Шаран, Бял амур, Морунаш, Костур, Щука, Сом, Речна пъстърва, Дъгова /американска/ пъстърва;
- Язовир Червен – възможен риболов на: Уклей, Каракуда, Шаран, Бял амур, Костур, Щука, Сом;
- Язовир Алмалъка – възможен риболов на Уклей.[8]
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Топ 10 компании по оборот през 2015 г. [9][редактиране | редактиране на кода]
Компания | Оборот (млн.лв.) | Печалба (млн.лв.) | |
1. | Дафна груп ООД | 923,6 | 12,6 |
2. | ЕВН България Електро снабдяване ЕАД | 705,3 | 2,9 |
3. | КЦМ 2000 АД | 604,8 | – 11,1 |
4. | КЦМ АД | 602,4 | – 19,9 |
5. | Табако Трейд ООД | 582,5 | 2,7 |
6. | Либхер-Хаусгерете Марица ЕООД | 397,5 | 28,0 |
7. | Хъс ООД | 373,4 | 9,7 |
8. | ЕВН България Електро разпределение ЕАД | 293,9 | 55,4 |
9. | Табако Венчърс ООД | 261,0 | 0,6 |
10. | ПИМК ООД | 241,8 | 26,0 |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.nsi.bg
- ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
- ↑ а б „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 октомври 2017. (на английски)
- ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“. // nsi.bg. Посетен на 9 октомври 2017. (на български)
- ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“. // nsi.bg. Посетен на 9 октомври 2017. (на български)
- ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“. // eurac.edu. Посетен на 9 октомври 2017. (на български)
- ↑ „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 октомври 2017. (на английски)
- ↑ сайт Община Пловдив
- ↑ Първите в бизнеса. Поглед отвътре 2017. Сп. Мениджър. с. 316, 340 стр.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно област Пловдив
- Областен управител на област с административен център – Пловдив
- ((bg)) Музикални изпълнители в стил рок или свързаните с него подстилове музика от областта в Български рок архиви