Избеглии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Избеглии
Общи данни
Население 923 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 18,91 km²
Надм. височина 204 m
Пощ. код 4269
Тел. код 03324
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 32341
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Асеновград
Емил Караиванов
(БСП, АБВ, ПК Екогласност)
Кметство
   - кмет
Избеглии
Йордан Райчев
(независим)

Избеглии е село в Южна България. То се намира в община Асеновград, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Избеглии е разположено на 12 км източно от Асеновград в посока Първомай и на 2 км от Араповския манастир „Св. Неделя“, на източния бряг на река Голяма Сушица.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е основано през 1690 г. от бегълци от турските размирици, жители на гр. Хасково с.Колкотница и околните села и затова носи името Избеглии. През 1885 г. селото активно участва с чета в Конушката дружина при Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

Църквата „Св. Троица" е построена със създаването на селището и от тогава до сега в нея се почитат всички християнски празници и ритуали. През 1928 г. по време на голямото Чирпанско земетресение църквата е разрушена и благодарение на материалната подкрепа на Англия тя е възстановена, реставрирана и запазена до днес.

Голяма роля в развитието на селото е изиграл манастирът "Света Неделя " (Араповският манастир) до село Златовръх, както върху религиозното съзнание, така и върху възрожденския и революционен дух на местното население. По време на османската власт в манастира са намирали убежище българските хайдути и революционери/известни са в исторически план посещенията на великият български революционер Васил Левски и неговите контакти с жителите на Избегли/, а по време на съпротивителното движение— партизаните от бригада "Васил Коларов". Населението на село Избеглии, винаги с буден дух, е било напълно съпричастно на своите закрилници и помагало кой с каквото може за тяхното оцеляване при трудни ситуации.

През 1919 г. е основано читалище "3емеделска просвета". През 1922 година е построено и открито училището.

През 1933 година е построен воден сифон, уникален за времето си, защото едната река минава под другата. Построяването се налагало заради отглеждането на ориз. И до днес този сифон работи.

През 1945 г. е създадена една от първите в страната трудови земеделски кооперации, в която доброволно участва близо 80% от жителите на селото. 44 години кооперацията осигурява работа и стабилен живот на населението и извършва благоустройство на селото, завидно за времето си: построена е голяма читалищна сграда с голям киносалон, богата библиотека и помещения, където активно са се провеждали репетиции на местния театрален състав под ръководството на директора на училището, местния поет и талант Ганчо Попов и народен хор и танцов състав под ръководството на учителя и самодеец Ангел Филипов. През 1971 г. се построява язовир „Избегли" с вместимост 600 000 куб. вода върху 150 дка площ. Строителството на язовира спомага да се развива едно успешно зеленчукопроизводство и овощарство. Популярна е избеглийската червена капия.

В днешно време селото наброява около 800 жители, има детска градина, която се посещава от децата на селата Избегли и Конуш. Земята е върната на нейните собственици и се обработва от земеделска кооперация „Плодородие“. Отглеждат се житни култури и тютюн. Селото е с изградена инфраструктура, има асфалтирани пътища и водопровод.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Араповският манастир „Света Неделя“, на два километра от селото.
  • Пещерата Фидяфкина дупка (Самодивската пещера). Има поверие, че на лятното слънцестоене (Еньовден) самодивите играят своите танци около пещерата.
  • По пътя Конуш — Избегли се намира Голямата могила — Кулето, останка от древнотракийско селище, състоящо се от къщурки и плетища, измазани с кал, открити са и много керамичини съдове използвани от древните ни предшественици. Могилата е запазена и до днес.
  • В местността "Свети Илия" в близост до селото има находища от кремък (разновидност на халцедона).
  • На 1 км. югоизточно от селото е построен параклис „Св. Дух“, който се намира сред горичка от американски дъб.
  • В чест на 1300 години от основаването на България е построен паметник в центъра на селото, на който са записани имената на загиналите в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световни войни селяни.
  • Много известна е изключителната, богата на звуци, ритъм и движение "избеглийска ръченица" включена в репертоара на известни народни оркестри,изпълнявана е от виртуози в народната музика Рамадан Лолов, Петко Радев и конушкият народен оркестър с ръководител Никола Илиев, която разкрива истинската същност на емоноционалното богатство на избеглийци.
  • Бачковски манастир - на около 16 км. от селото.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Ежегодно през месец юни, в деня на Светия Дух, се организира събора "Света Троица", празника на плодородието, което селото празнува и посреща гости.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Георги Колев - виден деятел на БЗНС, народен представител при правителството на Ал.Стамболийски.
  • Георгий Булдеев - руски имигрант, кмет на с. Избегли до 1944 г.Съхранил мирната обстановка в селото.
  • Георги Петков /Ножко/- най-богатия жител на с. Избегли преди 9 септември 1944 г. Участник в антифашистката борба. Написал книгата "История на с. Избеглии"
  • Костадин Владимиров/Странджата/ - Инициатор и един от създателите на Земеделска Кооперация "Освобождение" .Активен читалищен деятел.Взел активно участие в антифашистката борба.Доброволец на фронта.Загива със смъртта на храбрите
  • Йордан Райчев -участник в антифашистката борба, дългогодишен кмет и общестеник, деятел на ЛРС (от 1958 г. до 1988 г., член на ЦС на БЛРС), създал район, богат на пернат и космат дивеч в Асеновградския район.
  • Атанас Райчев /Велко/ - участник в антифашисткото движение, командир вОтечествената война, дългогодишен общественик.
  • Костадин Георгиев-Динцата(Пешо) -учасник в антифашистката борба.Ятак и партизанин от втора родопска бригада"Васил Коларов".
  • Методи Петров- дългогодишен служител на БЛРС, ловен надзирател в асеновградския район ,радетел за запазване на природата и забележителностите на село Избегли.