Добростан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Добростан
Сградата на кметството
Сградата на кметството
Общи данни
Население 62 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 40,527 km²
Надм. височина 1220 m
Пощ. код 4256
Тел. код 03328
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 21676
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Асеновград
Емил Караиванов
(БСП, АБВ, ПК Екогласност)
Добростан в Общомедия

Добростан е село в Южна България. То се намира в община Асеновград, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Добростан се намира в планински район, на около 26 километра югоизточно от Асеновград и на 4 км от Орешец. Около селото се намират над 10 върха: Долни Пазлак - 1251 м., Пожарик - 1292 м., Св. Арахангел - 1218 м., Св. Спас - 1382 м., Св. Христ - 1431 м., Св. Елена - 1425 м., Червената стена - 1500 м., Коритарска чука - 1500 м., Стария бунар - 1517 м., Анкина скала - 1395 м., Катраница -1354 м. и др.

История[редактиране | редактиране на кода]

До 14 август 1934 г. селото се е казвало Чаушово.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • На 3 км се намира хижа „Марциганица“ (1412 м. нв).
  • В района има много пещери: „Топчика“ с дьлжина 727 м., "Иванова дупка"-695 м., "Хралупата"-311 м., "Ямата"-183 м., "Бисерна"-123 м., "Олимпииската"-98 м., "Хайдушка пещера", "Ледницата" и др.
  • В близост са местностите Беланташ и Кръстова гора, както и биосферният резерват Червената стена, защитена зона Добростан - BG0002073.
  • Църквата "Света Богородица" в селото първоначално е строена като християнски храм. По-късно е превърната в джамия, пристроено е минаре. Легендата гласи, че то е било ударено от мълния, след което мюсюлманите връщат храма на християните, които ремонтират минарето и го превръщат в камбанария.
  • За пещерата „Ахметьова дупка“ („Добростански бисер“) има легенда, която гласи:

.... По време на турското владичество, Ахмед ага местният турски гавазин събирал данъци от околните села. В едно от селата поискал да му сготвят нещо вкусно и местните му сготвили свинско със зеле. Ахмед ага си облизал пръстите толкова му харесало. Отивайки в съседното село поискал да му сготвят същото и като разбрал, че са го гощавали със свинско побеснял и решил да запали селото. Тръгвайки по обратният път местни момчета юнаци го причакали и го убили, а тялото пуснали в пещерата......”. Старите пещерняци разказваха, че в пещерата действително са открили човешки скелят със счупен крак, но в никакъв случай не може да се каже дали е на Ахмет ага.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Всяка година около Петровден в селото става голям сьбор.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]