Долнослав

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Долнослав
Главната улица на Долнослав по пътя Пловдив – Кърджали
Главната улица на Долнослав по пътя Пловдив – Кърджали
Общи данни
Население 263 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 8,219 km²
Надм. височина 357 m
Пощ. код 4254
Тел. код 03328
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 22839
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Асеновград
Емил Караиванов
(БСП, АБВ, ПК Екогласност)
Долнослав в Общомедия

Долнослав е село в Южна България. То се намира в община Асеновград, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в южната част на област Пловдив, където последните склонове на Родопа планина се срещат с Тракийската низина.

Намира се на 33 km южно от град Пловдив, на пътя към Кърджали. Съседни населени места: на изток – Тополово, на юг – Горнослав, на север – Стоево, на запад – Червен. Асеновград се намира на 13 km на запад.

Местности край селото: Музефирва нива, Чуката, Якото дере, Кълчанова чешма, Бойчова чешма, Елвицата, Радювите орехи, Лопките, Тянчова могила, Маратя, Каратопрака, Моравия агъл, Дуковска чешма, Доньовска чешма, Пантелеева мелница, Пангалова мелница, Лозановска мелница, Рабажиева поляна, Тополовски кемер, Мартенлаг, Кардашимова нива, Къркърман, Манданите, Бунаржиеви чаири, Мисилима, Дъбиците, Поповска барчина, Казанака и др.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото има много стара и интересна история от средните векове до днес. Стари наименования – Долно Арбанаси, Долни Арбанас и Арнауткьой.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Населението изповядва източно православие. По-тържествено се отбелязват празниците Коледа, Великден, Гергьовден, Света Богородица, Ивановден, Йордановден, Трифон Зарезан, Атанасовден, Петровден, Никулден, Димитровден, Стефановден, св. Пантелеймон (най-големият празник на селото)

Списък на църквите и параклисите в село Долнослав:

  1. Черква „Свети Петър и Павел“
  2. Параклис „Свети Пантелеймон“
  3. Параклис „Свети Константин и Елена“
  4. Параклис „Свети Трифон“
  5. Параклис „Света Троица“
  6. Параклис „Свети Никола“
  7. Параклис „Свети Влас“

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

В селото развива дейност народно читалище „Иван Вазов“, земеделска кооперация, млекопреработвателно предприятие. В миналото много извество бе дружество „Воден синдикат Сушица“, селски футболен отбор „Ракета“. До 1975 г. съществува народно основно училище „Христо Ботев“.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В местността „Лопките“ се намира праисторическо селище, което е уникално в Европа. През периода 1984 – 1990 година е проведена археологическа експедиция под ръководството на ст.н.с. Ана Радунчева и н.с. Бистра Колева от Археологическия музей при БАН. По-късно са организирани множество изложби в България и чужбина с експонати от праисторическото селище. Една от тях е „Религията през каменно-медната епоха“, с която се откриха „Филипополските седмици“ през 1986 г.

Археозоологичното проучване на костните останки от животни от екип на Националния природонаучен музей прли БАН установи 17 вида бозайници и 3 вида птици – обект на лова на древните жители. Сред по-интересните находки са тези на тур (Bos primigenius), дива коза (Rupicapra rupicapra), рис (Lynx lynx), бобър (Castor fiber), глухар (Tetrao urogallus), колхидски фазан Phasianus colchicus) и др.[1][2]

Край селото е преминавал стар римски път към Егейско море.

На 1 km югоизточно се намира язовир „Сушица“, построен през 1969 г.

През селото преминава река Луда Яна (Широката река), а на 700 – 800 m източно от него преминава река Голяма Сушица. В землището на селото има множество по-малки и по-големи извори.

От селото се открива изглед към върховете Драганица, Драгойна(813,6 m), Сини връх.

В района на църквата „Свети Петър и Павел“ и „Свети Пантелеймон“ се намират 20 чинара (платани), един от които е над 800 години.[3]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Ежегодно в началото на месец август се провежда традиционният християнски празник на селото, възникнал от древни времена – „Свети Пантелей“.


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Боев, З. 1994. Дивечът в Асеновградско преди 6 000 години. – Лов и риболов, 5: 40.
  2. Спасов, Н., Н. Илиев, З. Боев 2001. Животинските останки от енеолитния археологически обект край с. Долнослав, Пловдивска област. – Historia naturalis bulgarica, 13: 159 – 179.
  3. Снимки на вековните чинари, с. Долнослав

Други[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]