Община Асеновград

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Асеновград
Map of Asenovgrad municipality (Plovdiv Province).png
Общи данни
Област Област Пловдив
Площ 665.39 km²
Население 65 736 души
Адм. център Асеновград
Брой селища 29
Сайт www.assenovgrad.com
Управление
Кмет Емил Караиванов
(БСП, АБВ, ПК Екогласност)
Общ. съвет 33 съветници
   ГЕРБ (10)
   БСП (8)
   ДПС (7)
   РБ (3)
   Зелените (2)
   Народен съюз (2)
   Избираме Асеновград (1)

Община Асеновград се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в южната част на Област Пловдив. С площта си от 665,391 km2 заема 2-ро място сред 18-те общините на областта, което съставлява 11,1% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е твърде разнообразен – от равнинен в северната част, през хълмист в централната, източна и югоизточна част, до средно планински в южната. Територията ѝ попада в пределите на Горнотракийската низина, Хасковската хълмиста област и крайните североизточни части на Западните Родопи.

Най-северните райони на общината попадат в южната част на Горнотракийската низинаа източните ѝ са заети от крайните югозападни части на обширната Хасковска хълмиста област, като тук надморската височина варира от 200 m на север и североизток до 400 m на юг и югозапад. Северно от село Конуш, на границата с община Садово се намира най-ниската точка на община Асеновград – 161 m н.в.

Южната и югозападната част от територията на общината се заемат от крайните северни разклонения на Западните Родопи, като в нейните предели попадат частично три орографски единици на Западните Родопи. Южно от общинския център и източно от дълбоката долина на Чепеларска река се издига рида Добростан. На североизток склоновете му стръмно се спускат към Хасковската хълмиста област, а на югоизток, в района на село Мостово, чрез висока седловина се свързва с Переликско-Преспанския дял. В пределите на Община Асеновград попадат и крайните източни части на Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи, като тази част е известна под името Синивръшки рид. Северозападно от село Бор се издига едноименният му връх с височина 1536,4 m. Южно от село Сини връх, в най-южната точка на общината, на границата с общините Лъки и Баните се извисява връх Проглед 1575,8 m, най-високата точка на Община Асеновград.

Западно и северно от проломната долина на Чепеларска река в пределите на общината попадат части от друг западнородопски рид – Белочерковския рид. Най-високата му точка на територията на общината е Черни връх 1549,2 m, намиращ се североизточно от село Косово.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Основна водна артерия на община Асеновград е Чепеларска река, която протича през нея в югозападната и западната ѝ част на протежение от около 35 km. Тя навлиза в общината южно от село Косово и се насочва на запад, като тече в дълбока проломна долина. Минава през село Нареченски бани, постепенно завива на североизток, а след село Бачково – на север. В южната част на град Асеновград реката излиза от планината и пролома, минава през центъра на града, навлиза в Горнотракийската низина и на около 4 km северно от Асеновград напуска пределите на общината. На около 3 km южно от Асеновград в нея отляво се влива река Луковица, последният ѝ по-голям приток, която протича през община Асеновград с долното си течение през много дълбока и непроходима каньоновидна долина.

В източната част на общината протичат реките Черкезица и Мечка, десни притоци на Марица. Река Черкезица води началото си от седловината свързваща ридовете Добростан и Сини връх и тече на север през общината с горното и средното си течение. Североизточно от село Избеглии навлиза в община Садово. Река Мечка извира южно от село Новаково в Синивръшкия рид и протича през общината с горното си течение. Нейн основен приток (ляв) е река Чинардере (Яворица), която води началото си от северното подножие на връх Сини връх. На тези три реки и на някои от техните притоци са изградени вножество микроязовири, водите на които се използват основно за напояване на обширните земеделски земи в общината. По-големите от тях са: „40-те извора“ (северозападно от село Мулдава), „Сушица“ (на река Черкезица, южно от село Долнослав), „Мечка“ (на река Мечка, югоизточно от село Леново) и „Леново“ (на река Чинардере, западно от село Леново).

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 64 034 100,00
Българи 45 242 70,65
Турци 11 826 18,47
Цигани 633 0,99
Други 106 0,17
Не се самоопределят 451 0,70
Не отговорили 5 776 9,02

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 29 населени места с общо население 64 034 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в община Асеновград, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището,
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището,
km2
Забележка (старо име)
Асеновград 50846 78,012 Станимака Лясково 19 20,215 Лесково
Бачково 360 37,333 Мостово 78 15,800 Ер Кюприя
Бор 24 16,603 Мулдава 1360 19,881
Боянци 1501 8,891 Катърлии Нареченски бани 755 16,021
Врата 29 1,318 Новаково 441 50,078
Горнослав 102 11,529 Горни Арбанас Нови извор 324 13,679 Ирилер, Извор
Добростан 58 40,527 Чаушово Орешец 55 19,999
Долнослав 304 8,219 Долни Арбанас Патриарх Евтимово 412 23,604 Пранга, Патриарх Евтимиево
Жълт камък 104 12,285 Сини връх 15 11,597
Златовръх 558 23,258 Арапово Стоево 646 4,936 Дурат ени махле
Избеглии 745 18,910 Тополово 2769 62,892
Козаново 642 14,696 Три могили 41 15,431 Юч тепе
Конуш 729 28,071 Узуново 11 8,771
Косово 9 28,449 Шейтаново Червен 708 24,395 Цървен
Леново 389 29,991 Кетенлик ОБЩО 64034 665,391 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Кетенлик на с. Леново;
– преименува с. Ирилер на с. Извор;
  • Указ № 311/обн. 23.01.1923 г. – признава населеното място Бачковски манастир за отделно населено място – ман.с. Бачковски манастир;
  • Указ № 364/обн. 31.07.1925 г. – преименува с. Тахталии (Тополово) на с. Малко Тополово;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува гр. Станимака на гр. Асеновград;
– преименува с. Катърлии на с. Боянци;
– преименува с. Горни Арбанас на с. Горнослав;
– преименува с. Чаушово на с. Добростан;
– преименува с. Долни Арбанас на с. Долнослав;
– преименува с. Арапово на с. Златовръх;
– преименува с. Шейтаново (Шейтанкьой) на с. Косово;
– преименува с. Ер Кюприя (Ер Кюпрю) на с. Мостово;
– преименува с. Пранга на с. Патриарх Евтимиево;
– преименува с. Дурат ени махле на с. Стоево;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Юч тепе на с. Три могили;
  • МЗ № 2984/обн. 07.02.1944 г. – признава населената местност Нареченски бани (от с. Косово) за отделно населено място – с. Нареченски бани;
  • през 1954 г. – заличено е ман.с. Бачковски манастир и е присъединено като квартал на с. Бачково без административен акт;
  • през 1956 г. – уточнено е името на с. Патриарх Евтимиево на с. Патриарх Евтимово без административен акт;
  • Указ № 183/обн. 14.05.1957 г. – заличава с. Малко Тополово и го присъединява като квартал на с. Тополово;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – осъвременява името на с. Лесково на с. Лясково;
– осъвременява името на с. Цървен на с. Червен;
  • Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Наречен и го присъединява като квартал на с. Нареченски бани;
  • Указ № 1054/обн. 04.06.1974 г. – преименува с. Извор на с. Нови извор;
  • Указ № 93/обн. 26.01.1979 г. – признава населените местности Гуня, Дормуш, Кокез и Онбаши (всичките от с. Три могили) за отделно населено място – с. Бор;
– признава населените местности Врата и Кабата (от с. Мостово) за отделно населено място – с. Врата;
– признава населената местност Изворово (от с. Три могили) за отделно населено място – с. Изворово;
– признава населените местности Курджиево, Ряката и Чортово (от с. Мостово) за отделно населено място – с. Сини връх;
– признава населените местности Карабекир и Узуново (от с. Три могили) за отделно населено място – с. Узуново;
  • Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – заличава селата Горни Воден и Долни Воден и ги присъединява като квартали на гр. Асеновград;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – отделя селата Косово и Нареченски бани и техните землища от бившата община Хвойна и ги присъединява към община Асеновград;
  • Указ № 32/обн. 14.02.2000 г. – отделя с. Леново и неговото землище от община Първомай и го присъединява към община Асеновград;
  • Указ № 14/обн. 30.01.2001 г. – отделя с. Жълт камък и неговото землище от община Първомай и го присъединява към община Асеновград;
  • Реш.МС № 734/обн. 18.09.2012 г. – заличава с. Изворово и го присъединява като квартал на с. Бор.[3]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През територията на общината преминава последния участък от 5,4 km от трасето на жп линията ПловдивАсеновград.

През общината преминават частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 124,0 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
  3. ((bg))  Решение № 734 от 11 септември 2012 г. за административно-териториална про­мяна в община Асеновград, област Пловдив – присъединяване на едно населено място към друго населено място. // Решение № 734 от 11.09.2012. ДВ. бр. 71, 18.09.2012. Посетен на 26.01.2013.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]