Зелените

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Зелените.
Зелените
Политическа партия „Зелените“
Logo bezwebs RGB 0-133-48 200px.jpg
Лого на Зелените
Zelenite.jpg
Значка с лого, 2009 г.
Ръководител Владислав Панев, Зарица Георгиева
Основана 18 май 2008 г.
Предшественик Андрей Ковачев, Борислав Сандов, Даниела Божинова
Щаб София, бул. „Сливница“ №257, ет. 3
Член на Европейска зелена партия
Идеология Зелена политика
Група в ЕП Зелените - Европейски Свободен Алианс
Цветове Зелено
Народно събрание
0 / 240
Европейски парламент
0 / 17
Сайт zelenite.bg
Тази статия е за партия „Зелените“, основана 2008 година и член на Европейската зелена партия. За основаната 1989 година Зелена Партия България, коалиционен партньор в ОДС и „Коалиция за България“, вижте Зелена партия.

Партия „Зелените“ е българска зелена политическа партия, учредена на 18 май 2008 г. в София.

Самоопределя се като:

„ Сдружение от личности, които приемат морално-етичните принципи за опазване на околната среда, природа и културно-историческо наследство, утвърждаването и спазването на човешките права, парламентарното държавно управление с разширяване на пряката демокрация, либералните икономически принципи, отстояването на идентичността на българската нация, култура и традиции.[1] “

Зелените са пълноправен член на Европейската зелена партия от 12 май 2013 г.[2] Преди това партията бе със статут на наблюдател (англ. observer) в Европейската зелена партия (ЕЗП),[3] съвета на ЕЗП в Малмьо през 2009 г.[4]

Партията се бори, според своя устав, за „защитата на околната среда и запазването на природата като постоянна действаща доктрина и приоритет в настоящото и бъдещото устойчиво развитие на държавата и гражданското общество.“[1]

Учредяване[редактиране | редактиране на кода]

На учредителната конференция на партията участват над 500 делегати. За съпредседатели на партия Зелените са избрани: Андрей Ковачев, Деница Петрова, Петко Ковачев. Решението за първоначална регистрация на партията е от 4 ноември 2008 г. по ф.д. номер 622/2008 г. на Софийския градски съд.

Участия в избори[редактиране | редактиране на кода]

Избори за Европейски парламент (2009)[редактиране | редактиране на кода]

На 12 май 2009 Зелените внасят документи за регистрация на партията за участие в изборите за членове на Европейския парламент. Регистрацията е потвърдена от ЦИКЕП. [5] Партията успешно преодолява бариерата, поставена на 31 март 2009 г. от управляващите партии в Народното събрание, чрез промяната на Закона за европейските избори, когато депозитът за участие в изборите е увеличен от 15 хил. лв. на 50 хил. лв. ПП Зелените успява да събере сумата от 50 хил. лв за депозит за участие в изборите изцяло с дарения от граждани в кампания, проведена както по интернет, така и с изнесени щандове в различни градове в страната.[6]

Програмата Зелените при изборите за ЕП се фокусира върху природозащитни каузи като съхраняване на дивата природа и биоразнообразие в Европа. Намаляване на обезлесяването и съвместни действия за опазване и устойчиво ползване на горите в Европа; предотвратяване на замърсяването на въздуха, почвите и водите и ефективно налагане на тежки санкции за фирмите замърсители с въвеждане на нови, по-строги и изчерпателни директиви. Стимулирането на зелената икономика намира място в програмата чрез развитие на биологичното земеделие и производството на биопродукти; подкрепа за българските фермери, произвеждащи качествени и чисти храни; осигуряване енергийната независимост на отделните домакинства и общности; европейски инвестиции за енергийна ефективност, природосъобразна и безопасна енергия от ВЕИ; създаване на нови „зелени“ работни места, основани на развитие на чисти технологии, устойчив туризъм и горско стопанство, биологично земеделие. Силно присъствие в заемат основни човешки права и социални права, като премахване на всички форми на дискриминация и нетолерантност; осигуряване на добро качество на живота на гражданите и защита от социална изолация; ефективно опазване на общественото здраве и осигуряване на качествена и достъпна здравна помощ; достъп до качествено образование и възможности за обучение през целия живот.

Водач на листата от кандидати за членове на Европейски парламент е Андрей Ковачев, биолог и природозащитник, бивш Председател на сдружение за дива природа „Балкани“. В листата личат имената на неколцина изявени общественици: [7] [8]

  • Даниела Божинова, инициатор и активист при местните референдуми в Бургас и Южното Черноморие срещу проекта за нефтопровод Бургас-Александруполис;[9][10]
  • Деница Петрова, тогава съ-председател на партията, а впоследствие официален представител на „Грийнпийс“ за България; [11]
  • Богомил Шопов, известен застъпник за интернет свободи;[12] [13]
  • Борислав Сандов, учредител и председател на Университетски клуб за екология и устойчиво развитие към СУ „Св. Климент Охридски“ – UNECO;
  • Ясен Атанасов, писател и литератор;
  • Ангел Игов, писател и журналист;
  • Ивайло Стоименов, Студентски съвет към СУ и студентското Дружество за ООН, активист от еко-протестите за Натура 2000 през 2007 г.

Резултатите от изборите за представители в ЕП показват общо 18 444 гласа подадени за „Зелените“, или 0,72 % от гласовете, което е недостатъчно за получаване на мандат за излъчване на представител. [14]

Парламентарни избори (2009)[редактиране | редактиране на кода]

На 5 юли 2009 Зелените внасят документи за регистрация на партията[15] за участие в парламентарните избори в България 2009. Регистрацията е потвърдена от ЦИК. [16] Партията успешно преодолява бариерата, поставена от управляващите партии в Народното събрание, чрез промяната на Закона за изборите за народни представители, когато депозитът за участие в изборите е увеличен на 50 хил. лв. Подобна на изборите за Европейски парламент ок. месец по-рано, ПП Зелените успява да събере сумата от 50 хил. лв за депозит за участие в изборите изцяло с дребни дарения от граждани в кампания, проведена както по интернет, така и с изнесени щандове в различни градове в страната.[15]

Програмата за парламентарните избори следва подобни приоритети като платформата на Зелените в изборите за ЕП (вж. по-горе). Трите основни приоритета на Зелените са:[17]

  1. Опазване на природата на България, нейните уникални национални и природни паркове и защитени територии – заради бъдещите поколения на страната, заради отговорността, която България носи като член на ЕС за опазването на територии и видове под защитата на ЮНЕСКО и от общоевропейско значение; приемането на закони и нормативни актове, гарантиращи опазването на околната среда; съчетаването на приоритетното регионално развитие на страната със запазването на природата в модел за устойчиво развитие на общините.
  2. Разширяване на ролята на гражданското общество – чрез реформа в структурата на държавата и начина, по който тя функционира; гражданското общество да има законодателна и административна инициатива и права, да бъде фактор и коректив при взимането на решения, засягащи управлението и развитието на околната среда, гражданите и държавата.
  3. Изграждането и утвърждаването на България като устойчиво развита съвременна държава, член на Европейския съюз; изработването и приемането на законови и нормативни пакети, осигуряващи приоритетното ѝ развитие.

Резултатите от парламентарните избори през 2009 показват общо 21 704 подадени за „Зелените“, което е повишение спрямо изборите за ЕП само месец по-рано. Процентното участие обаче е по-ниско и то е 0,52 % от гласовете, поради повишената избирателна активност на парламентарните избори и което е недостатъчно за получаване на мандат за излъчване на представител на Зелените в НС.[18]

Мажоритарни кандидати на Зелените са издигнати в 28 от общо 31 избирателни района. Мажоритарният вот на Зелените събира общо 25 652 гласа.[19]

Местни избори (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Зелените участва в местните избори през 2011 г. самостоятелно или в местни коалиции, като успяха да спечелят места за 6 общински съветника (4 от листи на ПП Зелените, 2 – от коалиции с участието на Зелените). Партията самостоятелно получава по два мандата за общински съветници в Луковит,[20] по два в Трявна.[21] В Добрич в коалиция с Движение „Гергьовден“ реализират един мандат за общински съветник, от общо два мандата за коалицията „Граждани в повече“.[22]

Парламентарни избори (2013)[редактиране | редактиране на кода]

Както и при изборите за ЕП и НС през 2009, Зелените започнаха кампания по улиците на страната за покриване изискванията за регистрацията за парламентарните избори през 2013 г. – 7000 подписа и 10000 лв. депозит за участие.[23] Зелените са успешно регистрирани от ЦИК за участие в изборите, след кампания по събиране на дребни дарения и подписи на щандове в много градове,[24][25] в течение на която лицата на Зелените не крият критиките си към системата за събиране и проверка на подписите от страна на ЦИК и ГРАО.[26]

Партията регистрира кандидати във всички избирателни райони, с изключение на Добрич. Зелените се представят по-добре от предходните парламентарни избори през 2009 г., като е една от двете партии, която успява да повиши подкрепата си като брой гласове. За Зелените са подадени общо 26 520 гласа или 0,75% от валидните бюлетини.[27] Този резултат е недостатъчен за излъчване на представители в 42-то НС.

Местни избори (2015)[редактиране | редактиране на кода]

Кампанията за местните избори през 2015 г. е по-успешна. Зелените печелят 2,06 % от гласовете за общински съветници в София и са представени в Столичния общински съвет с един съветник – Иван Велков.[28][29] С подкрепата на партията е избран кмета на община Горна Малина, независимия кандидат Ангел Жиланов, чиято програма е превръщането на Горна Малина в „зелена община“,[30] както и един общински съветник.[31] Двама общински съветници са избрани в Община Асеновград с листата на Зелените самостоятелно.[32] В Луковит са избрани трима общински съветници.[33] В Радомир са избрани двама общински съветници.[34]

С подкрепата си за местни граждански активисти или участие в местни коалиции, Зелените успяват да реализират избор на общински съветник в Хасково (МК Сряда 7),[35][36] един съветник в Тополовград (МК Възраждане),[37] двама съветници в Сливен,[38] един съветник в Силистра.[39]

Парламентарни избори в България (2017)[редактиране | редактиране на кода]

Заедно с Движение „Да, България!“ и ДЕОС се коалира, за да участва в изборите. Коалицията получава 101 217 гласа или 2,88% от гласувалите, поради което не влиза в Парламента.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Резултати от избори за национален парламент (Народно събрание)[редактиране | редактиране на кода]

Година Гласове брой Разлика Гласове % Разлика % Представители Място в управлението
2009 пропорционални &&&&&&&&&&021704.&&&&&021 704 - 0,52 % - 0 Извънпарламентарна опозиция
2009 мажоритарни &&&&&&&&&&025652.&&&&&025 652 - - - 0 Извънпарламентарна опозиция
2013 &&&&&&&&&&026520.&&&&&026 520 &&&&&&&&&&&04816.&&&&&0+ 4 816 0,75 % + 0,23 % 0 Извънпарламентарна опозиция
2014 &&&&&&&&&&019990.&&&&&019 990 &&&&&&&&&&0-6531.1000000- 6 530 0,61 % – 0,14 % 0 Извънпарламентарна опозиция

Резултати от избори за Европейски парламент[редактиране | редактиране на кода]

Година Гласове брой Разлика Гласове % Разлика % Представители Място в управлението
2009 &&&&&&&&&&018444.&&&&&018 444 - 0,72 % - 0 Извънпарламентарна опозиция
2014 &&&&&&&&&&012547.&&&&&012 547 &&&&&&&&&&0-5898.1000000- 5 897 0,56 % – 0,16 % 0 Извънпарламентарна опозиция

Резултати от местни избори в София[редактиране | редактиране на кода]

Година Гласове брой Разлика Гласове % Разлика % Представители Място в управлението
2011 Общински съвет &&&&&&&&&&&03288.&&&&&03288 - 0,71 % - 0 извън СОС
2011 Кмет &&&&&&&&&&&02364.&&&&&02364 - 0,51 % - 0 неизбран
2015 Общински съвет &&&&&&&&&&&07724.&&&&&07724 + 4436 2,06 % + 1,35 % 1 опозиция в СОС
2015 Кмет &&&&&&&&&&&05657.&&&&&05657 + 3293 1,43 % + 0,92 % 0 без

Участия в референдуми[редактиране | редактиране на кода]

Местни референдуми за Бургас-Александруполис[редактиране | редактиране на кода]

Бургасткият активист на Зелените Даниела Божинова e един от инициаторите и основните критици на петролопровода „Бургас – Александруполис“ и радетел за организирането на местни референдум, който да реши съдбата на спорния проект.[40] Усилията на гражданските активисти и местната организация на Зелените дават резултат и в началото на 2009 г. общините Созопол, Бургас и Поморие се провеждат местни референдуми за реализирането на нефтопровода. Зелените активно агитират срещу проекта „Бургас – Александруполис“.[41] През май 2009 г. в Община Поморие се провежда референдум, на който 98,97% от общо гласувалите се обявяват срещу изграждането на „Бургас – Александруполис“.[42] Подобни са резултатите и в останалите черноморски общини.

Национален референдум (2013)[редактиране | редактиране на кода]

Зелените заемат активна роля в проведения през 2013 година Национален референдум за или против развитието на ядрена енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена мощност. Законът прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление не предвижда изрично регистриране на партии за застъпване на позиции в референдуми, препраща към Избирателния кодекс. Въпреки това, ЦИК не приема процедури и формуляри за регистрации на партии за участие в кампаниите за национален референдум.[43]

Съвместно с браншовата организация на производителите на фотоволтаична енергия от соларни панели, както и с коалиция от анти-ядрено настроени НПО „БелеНЕ“, Зелените сформират инициативен комитет, застъпващ алтернативната теза „против“ в референдума. Инициативният комитет прави неуспешен опит за регистриране на инициативен комитет, който да защитава позицията „не“ в насрочения за 28 януари национален референдум за ядрената енергетика. В опит да изпълнят изискването за представяне на подписка от поне 7000 избиратели, Зелените предоставят подписка от 7315, но след проверка в ГРАО коректни се оказват едва 6252, което става причина Централната избирателна комисия да откаже регистрация. Допълнителен срок не е предоставен от ЦИК и събраните допълнителни близо 2000 подписа са изгорени публично пред сградата на ЦИК от представители на инициативния комитет. Върховният административен съд потвърждава невалидността на представената подписка и непредставянето на допълнителен срок.[44][45]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Устав на партията
  2. ↑ Българските „зелени“ – пълноправен член на Европейска зелена партия. // European Greens, 16 май 2013. Посетен на 13 юли 2013. (на английски)
  3. ↑ Green Parties. // European Greens. Посетен на 10 март 2013. (на английски)
  4. ↑ Anex 2: EGP 17 Council Meeting, Athens, 9-11 ноември 2011. // European Greens, 11 ноември 2012. Посетен на 13 юли 2013. (на английски)
  5. ↑ Решение №ЕП-130 София, 12.05.2009 – на сайта на Централната избирателна комисия за избиране на членове на Европейския парламент от Република България
  6. ↑ www.bulgaria-news.bg
  7. ↑ ЦИКЕП: Кандидатски листи. // ЦИКЕП. Посетен на 10 март 2013.
  8. ↑ Кандидат-депутати за Европейски Парламент на ЗЕЛЕНИТЕ. // Zelenite.bg. Посетен на 10 март 2013.
  9. ↑ Сдружение прави стикери за деня на Референдума в Бургас. // Фактор online, 5 февруари 2008. Посетен на 10 март 2013.
  10. ↑ Бургаски НПО-та настояват за промяна в Закона за допитванията. // Фактор online, 7 март 2008. Посетен на 10 март 2013.
  11. ↑ Грийнпийс с официален представител у нас. // Manager.bg, 21 юни 2011. Посетен на 10 март 2013.
  12. ↑ Интервю с евро-кандидат: Богомил Шопов. // Блогът на Юруков, 15 април 2009. Посетен на 10 март 2013.
  13. ↑ БОГОМИЛ ШОПОВ – КАНДИДАТ ОТ ПП „ЗЕЛЕНИТЕ“ – ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСНИКА НА ПОРТАЛ ЕВРОПА. // Портал Европа, 17 май 2009. Посетен на 10 март 2013.
  14. ↑ Окончателни данни за страната. // ЦИКЕП, 2009. Посетен на 4 юли 2009.
  15. ↑ а б Зелените внесоха документи в ЦИК за участие в парламентарните избори. // Блогът на Борис Луканов, 10 май 2009. Посетен на 10 март 2013.
  16. ↑ РЕШЕНИЕ № НС-119 от 10.06.2009. // ЦИК ПИ 2009, 10 май 2009. Посетен на 10 март 2013.
  17. ↑ Участници в парламентарните избори 2009. // Дарик Радио, 7 май 2009. Посетен на 10 март 2013.
  18. ↑ ЦИК: Резултати: Пропорционален вот. // ЦИК ПИ 2009. Посетен на 10 март 2013.
  19. ↑ ЦИК: Резултати: Мажоритарен вот. // ЦИК ПИ 2009. Посетен на 10 март 2013.
  20. ↑ ЦИК: Резултати за община Луковит. // ЦИК. Посетен на 12 март 2013.
  21. ↑ ЦИК: Резултати за община Трявна. // ЦИК. Посетен на 12 март 2013.
  22. ↑ ЦИК: Резултати за община Добрич-град. // ЦИК. Посетен на 12 март 2013.
  23. ↑ "Зелените" събират подписи, за да се явят на изборите. // Дневник (вестник), 21 март 2013. Посетен на 28 април 2013.
  24. ↑ С две екоторбички с подписи „Зелените“ тръгват към 42 НС. // News.bg, 26 март 2013. Посетен на 26 март 2013.
  25. ↑ Още 6 партии се регистрираха в ЦИК. // БНТ, 26 март 2013. Посетен на 26 март 2013.
  26. ↑ Сандов: Процедурата за проверка на подписите за участие в изборите е изключително порочна. // БНР, 26 март 2013. Посетен на 26 март 2013.
  27. ↑ Резултати от избори за народни представители 12.05.2013 г.. // ЦИК. Посетен на 13 юли 2013.
  28. ↑ Протокол от избори за общински съветници на община София. // ЦИК. Посетен на 12 февруари 2017.
  29. ↑ Ето кой влиза в Столичния общински съвет. // WebCafe, 29.10.2015. Посетен на 12.2.2017.
  30. ↑ Георги Сотиров. ГОРНА МАЛИНА – от историята към днешния технологичен век. // Вестник Строител, 15 януари 2017. Посетен на 20.2.2017.
  31. ↑ Резултати за община Горна Малина. // ЦИК. Посетен на 12 февруари 2017.
  32. ↑ Резултати за община Асеновград. // ЦИК. Посетен на 12 февруари 2017.
  33. ↑ Резултати за община Луковит. // ЦИК. Посетен на 12 февруари 2017.
  34. ↑ Резултати за община Радомир. // ЦИК. Посетен на 12 февруари 2017.
  35. ↑ “Сряда 7” ще се бори за велоалеи и зелено Хасково. // Haskovo.net, 14.9.2015.
  36. ↑ 8 формации влизат в Общински съвет – Хасково. Вижте списъка на съветниците. // 27.10.2015.
  37. ↑ Стоян Тонев. В Тополовград преференциите объркаха доста сметки. // Сакар Нюз, 27.10.2015.
  38. ↑ Сдружението „Св. Георги Победоносец“ в Сливен и партията „Зелените“ подписаха меморандум за сътрудничество. // БТА, 28.10.2016.
  39. ↑ Лиляна Шапкаджиева. Хората, които доказаха, че има смисъл от гражданска активност в Силистра. // Дневник, 14.1.2017.
  40. ↑ Даниела Божинова:Искаме гражданска законодателна инициатива и в България. // Фактор on-line, 13 октомври 2011. Посетен на 13 юли 2013.
  41. ↑ Даниела Божинова – мажоритарен кандидат и водач на листата на ПП ЗЕЛЕНИТЕ в Бургас: Зелената вълна идва. // Burgas News, 23 юни 2009. Посетен на 13 юли 2013.
  42. ↑ Поморие:”Не” на ”Бургас-Александруполис”, dnes.dir.bg от 16 май 2009, посетен на 8 декември 2011
  43. ↑ РЕШЕНИЕ № 5-НР от 12.11.2012. // ЦИК, 12 ноември 2012. Посетен на 12 март 2013.
  44. ↑ ЦИК отряза Зелените да агитират срещу АЕЦ, referendumbelene.com, посетен на 31 декември 2012.
  45. ↑ www.vsekiden.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Зелените (официален сайт на партията)

     Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Зелените&oldid=9448100“.