Политически партии в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Политическите партии в България съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Редът за образуване и прекратяване на политически партии, както и условията за тяхната дейност се регламентират със специален закон — Закона за политическите партии.

Създаването на политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт е забранено.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите политически партии в България се създават веднага след Освобождението от османска власт през 1878 г. Това са Консервативната партия и Либералната партия. Последната става родоначалник на четири други партии. След 1883 г. умерените либерали се отцепват и създават Прогресивнолибералната партия, начело с Драган Цанков. За разграничаване от останалите либерали, те се наричат цанковисти. Възприемат русофилството като основен стълб на идеологията им и допускат допирни точки с консерваторите, като дори съставят коалиционно правителство. В средата на 80-те години на 19 в. от редиците на либералите се създават още две партии — Народнолибералната партия, начело със Стефан Стамболов, и Либералната партия на Васил Радославов (радославистите). През 1894 г. от центристкото крило на Либералната партия се обособява Демократическата партия, начело с Петко Каравелов. След прекъсване партията е възстановена през 1989 г.

Идеология на партиите[редактиране | редактиране на кода]

Дясноцентристки и демократически партии[редактиране | редактиране на кода]

Дясноцентристките и демократически партии отстояват идеята за демократично управление на страната. Те се застъпват за по-слабо административно регулиране на икономиката от държавата и по-голяма свобода на пазара, въвеждането на пазарни отношения в социални сфери като образование, здравеопазване и др.

Външнополитически повечето демократически партии се ориентират към САЩ, НАТО и Европейския съюз.

По-голямата част от тези партии са антикомунистически по своите характер и генезис, защото се появяват като алтернатива на комунистическия режим — СДС (коалиция, впоследствие партия), ОДС (коалиция), ДСБ.

Към април 2017 г. най-голямата дясноцентристка партия в България е либералконсервативната, популистка и проевропеистка партия ГЕРБ. Член е на Европейската народна партия и на Международния демократичен съюз.

В 43-тото Народно събрание представена е дясноцентристката коалиция Реформаторски блок.

Понастоящем Реформаторският блок включва: Движение България на гражданите, Съюз на демократичните сили, Български земеделски народен съюз, Българска нова демокрация, Български демократичен форум, Народен съюз.

Либерални партии[редактиране | редактиране на кода]

Либералните партии отстояват идеята за либерално управление на страната. Те искат повече права и свободи за малцинствата, изграждане на религиозни храмове и паметници, свързани с историческото им минало. Искат повече свобода на словото, като използване на майчиния език на малцинствата в училищата, в националните медии и при обществени мероприятия.

Парламентарно представена либерална партия в 44 НС е:

Националистически партии[редактиране | редактиране на кода]

Националистическите партии отстояват идеите на национализма. Това означава силен национален суверенитет, който не се съобразява в голяма степен с исканията, които Европейския съюз, НАТО, СТО и други международни организации предявяват към страната. Обявяват се за силно административно регулиране на икономиката от държавата и ограничаване на някои пазарни свободи заради по-добра защита на потребителите и по-добър достъп до образование, здравеопазване и други социални услуги. В този смисъл националистическите партии в България съчетават леви и крайно леви убеждения - в областта на стопанството и държавата, също крайно десни убеждения - по отношение на правата на хората и малцинствата.

Парламентарно представени националистически партии в 44 НС са обединените в коалиция "Обединени патриоти":

Социалистически партии[редактиране | редактиране на кода]

Социалистическите партии отстояват идеите за социално управление на страната. Това означава силно административно регулиране на икономиката от държавата и по-малка свобода за пазара заради по-добра защита на потребителите и по-добър достъп до образование, здравеопазване и други социални услуги.

Парламентарно представена социалистическа партия в 44 НС е:

В 43-ия парламент парламентарно представена беше лявоцентристката, социалдемократическа, либерална и русофилска партия Алтернатива за българско възраждане.

Центристки партии[редактиране | редактиране на кода]

Центристките партии се застъпват за умерено административно регулиране на икономиката от държавата.

Центристки партии в България са:

Извън традиционния политически спектър[редактиране | редактиране на кода]

  • Български съюз за директна демокрация

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „България“         Портал „България