Лъки (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Лъки)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лъки.

Лъки (община)
Map of Laki municipality (Plovdiv Province).png
Общи данни
Област област Пловдив
Площ 292.51 km²
Население 3 139 души
Адм. център Лъки
Брой селища 11
Сайт www.oblaki.com
Управление
Кмет Валентин Симеонов
(ДПС)
Общ. съвет 11 съветници
   ГЕРБ (4)
   ДПС (3)
   Народен съюз (2)
   Българска социалдемокрация (2)

Община Лъки се намира в Южна България и е една от съставните общини област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в най-южната част на област Пловдив. С площта си от 292,511 km2 заема 10 място сред 18-те общините на областта, което съставлява 4,88% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е средно и високо планински. Територията ѝ изцяло попада в пределите на североизточни части на Западните Родопи.

По южната и югоизточната граница на общината, в посока югозапад-североизток се простира участък от средната част на мощния Переликско-Преспански дял на Западните Родопи. В него, по границата с Община Смолян и община Баните последователно се редуват върховете Преспа 2000,4 m (най-високата точка на община Лъки), Свобода (Ениханбаба, 1943,2m), Белички връх 1599 m и Проглед 1578,8 m. От тях на север и северозапад се простират дълги, тесни и високи странични ридове, ограничени от дълбоко всечените долини на Юговска река и нейните притоци.

Между долините на Юговска река и лявата съставяща я Джурковска река на изток до границата с Община Чепеларе на запад, в пределите на община Лъки попадат североизточните части на Радюва планина с връх Хайдутска чука 1750 m, разположен южно от село Дряново.

От връх Преспа на север, между долините на реките Джурковска на запад и Манастирска (Имарет дере, дясна съставяща на Юговска река) и десният ѝ приток Крушевска река на изток се простира рида Манастирище. Височината на рида постепенно се понижава на север и завършва южно от град Лъки при съединяването на двете съставни реки Джурковска и Манастирска на Юговска река.

От връх Свобода на север и северозапад се отделя друг дълъг и тесен рид – Крушевска планина, която е ограничена на запад от долините на реките Манастирска и Крушевска, а на изток и североизток – от долината на Белишка река (десен приток на Юговска река). Височината на този рид също се понижава от юг на север и северозапад и завършва източно от град Лъки при устието на Белишка река в Юговска река.

В източната част на общината, от връх Проглед на северозапад се отделя поредния висок и тесен рид – Градище (Кръстова гора). Той се простира между дълбоките долини на реките Белишка на югозапад и Сушица (десен приток на Юговска река) на север и североизток, като завършва при устието на Сушица в Юговска река.

Крайния северен район на община Лъки, между долините на Чепеларска река на север, Юговска река на запад и Сушица на юг се заема от югозападната част на рида Добростан. Тук най-високата точка е връх Логудево 1301,6 m. Северно от рида, в коритото на Чепеларска река, на границата с Община Асеновград се намира най-ниската точка на община Лъки – 435 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Община Лъки е изключително богата на повърхностни води. В най-северна ѝ част, по границата с Община Асеновград, на протежение около 5 km, протича участък от средното течение на Чепеларска река. В нея, отдясно при Юговското ханче на Републикански път II-86 се влива Юговска река (45 km), която се явява основна водна артерия на общината, и на която почти целия водосборен басейн попада в нейната територия. Юговска река се образува от сливането на Джурковска река (лява съставяща) и Манастирска река (Имарет дере, дясна съставяща) в град Лъки. За начало на Юговска река се приема Манастирска река, която води началото си от северното подножие на връх Преспа, а Джурковска река извира на територията на Община Смолян, северозападно от хижа „Момчил юнак“. След образуването си Юговска река тече на север в много дълбока и тясна долина, със стръмни склонове между ридовете Радюва планина на запад, Крушевска планина, Градище (Кръстова гора) и Добростан на изток. Северно от град Лъки отдясно в нея се влива Белишка река (20 km), а югоизточно от село Югово, също отдясно – река Сушица, на която горното течение е в Община Асеновград.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Община Лъки попада в континентално-средиземноморската климатична област. Влиянието на Бяло море оказва благоприятно въздействие върху климатичните условия. Зимата е сравнително мека, а планинският релеф смекчава летните горещини. Пролетта е дъждовна и краткотрайна, есента топла и продължителна. Средната годишна температура е 11,5°С.

Преобладаващите ветрове са западните и южните. Средногодишната скорост на вятъра е 1,1 – 1,3 м/сек. По-висока средно месечна скорост на вятъра има през месеците февруари, март и април. С малко по-висока средна годишна скорост са ветровете с южни посоки.

Районът се характеризира със средно-годишна сума на валежите от 700 до 1100 л/m². Това валежно количество е благоприятно за развитието на дървесната, храстовата и тревната растителност. Сезонното разпределение на валежите е със зимен максимум през месец декември и пролетен през месец май.

В края на ноември и началото на декември температурата на въздуха става отрицателна, в резултат на което валежите падат във вид на сняг. Продължителността на снежна покривка се варира от 21,5 см в град Лъки до 1 м за летовище Хайдушки поляни, също в зависимост от надморската височина. В ниските части средната височина на снежната покривка е около 10 см и не се задържа дълго време.

Средната относителна влажност на въздуха не се изменя значително през различните сезони, като през периода април-октомври се задържа в границите 50 – 60%, а през зимата – 80%. Средната относителна влажност на въздуха е 72 – 85%, а средно за годината – 75%.

Продължителността на вегетационния период зависи от времето, през което средната температура на въздуха се задържа устойчиво над 10°С. За района този период е 160 – 170 дни. В някои по-усойни места, макар и не всяка година, се получават късни пролетни и ранни есенни слани след началото и преди края на вегетационния период. Те причиняват известни вреди в развитието на растителността, но тъй като са сравнително рядко явление, имат ограничено значение.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 2 902 100,00
Българи 2 572 88,63
Турци 65 2,24
Цигани 1 0,03
Други 5 0,17
Не се самоопределят 44 1,52
Не отговорили 215 7,41

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 11 населени места с общо население от 2902 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в община Лъки, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Балкан махала 2 - в з-щето на с. Манастир Крушово 2 - в з-щето на с. Манастир
Белица 212 61,812 Лъкавица 27 16,258
Борово 78 29,614 Лъки 2128 9,779
Джурково 83 14,674 Манастир 80 63,834
Дряново 189 34,057 Югово 54 42,561
Здравец 47 19,922 ОБЩО 2902 292,511 2 населени места са без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 198/обн. 14.05.1923 г. – признава м. Джурково за с. Джурково;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Карамуш на с. Кормисош;
  • МЗ № 1695/обн. 27.09.1937 г. – заличава м. Средна махала поради изселване;
  • Указ № 139/обн. 19.04.1960 г. – признава н.м. Лъки за отделно населено място – с. Лъки;
  • Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с. Лъки за гр. Лъки;
  • Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – заличава с. Кормисош и к. Среброто поради изселване;
  • Указ № 2932/обн. 30.09.1983 г. – признава н.м. Здравец (от с. Джурково) за отделно населено място – с. Здравец;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.
  • Реш.МС № 802/обн. 09.10.2012 г. – закрива селата Четрока и Чуката поради изселване.[3].

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 51 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]