Родопско лале

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Родопско лале
Червена книга на България
CR
Критично застрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Едносемеделни (monocots)
разред:Лилиецветни (Liliales)
семейство:Кремови (Liliaceae)
род:Лале (Tulipa)
вид:Родопско лале (T. rhodopea)
Научно наименование
Velen., 1922
Родопско лале в Общомедия
[ редактиране ]

Родопско лале (на латински: (Tulipa rhodopea) е многогодишен растителен вид от род Лалета. Защитен е от закона за биологичното разнообразие и включен в Червената книга на Република България. Открито е от чешкия ботаник Йосиф Веленовски през 1899 г. при екскурзия из Родопите.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

То е рядко срещано растение. Среща се в Източните и Централните Родопи и в планината Славянка. Расте по сухи тревисти и каменисти места.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Видът има едра яйцевидна луковица, покрита с черно-кафяви ципести люспи. Стъблото е изправено високо от 20 см до 45 см. Листата са 3 – 4 линейно ланцетни с вълнообразно нагънати краища. Цъфтят от края на април и целия юни.[2] Околоцветните листчета са 6 еднакви по големина, тъмночервени с восъчен налеп отвън. В основата отвътре са с черно петно с жълт кант. Тичинковите дръжки са голи, а прашниците почти черни.[3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Червена книга на Република България. Родопско лале. Посетен на 11 март 2020
  2. Родопско лале, (Tulipa rbodopaea)[неработеща препратка]
  3. Десислава Димитрова, Соня Цонева, Асен Игнатов. 2007. Пътеводител на природолюбителя. ГЕОСОФТ ЕООД, София, ISBN 978-954-91790-3-3