Патриарх Евтимово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Патриарх Евтимово
Сградата на кметство в Патриарх Евтимово
Сградата на кметство в Патриарх Евтимово
България
42.0167° с. ш. 25.05° и. д.
Патриарх Евтимово
Област Пловдив
42.0167° с. ш. 25.05° и. д.
Патриарх Евтимово
Общи данни
Население 454 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 23,604 km²
Надм. височина 234 m
Пощ. код 4267
Тел. код 03326
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 55590
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Асеновград
Емил Караиванов
(БСП, АБВ, ПК Екогласност)
Патриарх Евтимово в Общомедия

Патриарх Евтимово е село в Южна България. То се намира в община Асеновград, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Патриарх Евтимово е разположено в сърцето на Горнотракийската низина, там където замират последните гънки на величествените Родопи. Намира се на 30 км югоизточно от Пловдив и на 18 км от Асеновград. През селото минава пътят Асеновград-Първомай. Землището граничи със селата Дълбок извор, Избегли, Конуш, Златовръх и Нови извор. Релефът е предимно равнинен, с хълмисти възвишения в околностите - предимно на юг и югоизток. Климатът е умереноконтинентален с изразено Средиземноморско влияние. В селото обичайно падат по-малко валежи, отколкото в околните селища и затова се смята че то се намира в суха зона. Специфичните климатични и релефни особености са изключително благоприятни за развитието на лозарството. Отглеждат се предимно сортовете Асеновградски Мавруд и Памид. В близкото минало черноземните почви в селото се наричали „карасулук” — черноводни. Подпочвената вода се повдигала есенно време на 50 см под нивото, а лятно време слизала до 3 м. Къщите строели „коляно над земята”, на един етаж; поради близката подпочвена вода изби нямало.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старото име на селото е Пранга. То е основано около 1743 г. За името на село Пранга има няколко предания, в едното се твърди, че то идва от тежката кал, която става по време на дъжд и тежи на краката като пранги. Според другата версия селото било чифлик на някой си турчин, който се провинил в нещо, та бил затворен и окован в пранги. Оттам чифликът му се нарекъл „Прангаджиевий” чифлик, където преди повече от 200 години се заселили първите жители на с. Пранга. Но най-убедителната версия е,че турчинът-чифликчия,който е притежавал около 3000 дк. земя, довеждал да я обработват българи-затворници оковани във вериги - на турски "пранги". Беят бил доволен от работата им и ги освобождава. Това били първите заселници на селото. Турци и Българи ги наричали Прангаджии и от там и името на селото - Пранга.

"В турско време Пранга било от най-бедните села в „Конушка нахия” (община), почти цялото се препитавало с „гюнлюкчийска” (надничарска) работа по бейските чифлици. След Освобождението бейските земи преминават в ръцете на пранговските жители. Но те самите попадат в ръцете на „станимашките лангиря” — лихвари. От ноктите на „лангирята” ги отървава основаното още през 1897 г. кооперативно дружество „Съгласие”. Пранговци са едни от първите селяни в Асеновградско, които решават да затворят селските кръчми. Гласоподаванията в селото по време на общински избори ставали „за” и „против” чрез фасулени и царевични зърна. Фасулът —„за”, царевицата — „против”."

"Асеновград в миналото. Исторически очерк" - Николай Хайтов

Че селото е „младо”, се вижда и от обстоятелството, че и сега се знае кои родове откъде са дошли: Московци и Запушевци — от с. Искра, Първомайско, Алагоговци — от Брястово, Гоговци — от Сусам, Димовци — от Дълбок извор и т. н. и т. н.

През 1393, след падането на България под Османска власт и превземането на столицата Търново, Патриарх Евтимий е заточен в Бачковкия Манастир. По пътя си турските стражи го прекарват през земите на днешното село Патриарх Евтимово.Тогава той е бил целият окован във вериги. Останал е да нащува в местността. Какви думи е казал тогава на тукащните хора, никой не знае, но едно е неоспоримо - Той посял семето на чисто родолюбие в тази плодоносна Българска земя и никой, никога не е успял подир това да го изкорени, въпреки жестоките изпитания, въпреки превраттностите на времето. След Освобождението в чест на великия просветител, оставил своята диря и в историята на селото, то е кръстено на неговото име - Патриарх Евтимово.

Православни християни - 100%

Църквата "Св. Константин и Елена"


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава, в центъра на селото, в красивия парк сред хубавата зеленина и красиво оформените алеи и тревни площи се изгражда чешма наречена “ Гергана “. На 1 юни 1990 г. в селото е Празник. Стекло се е цялото население, дошли са от всички кътчета на България родените в селото. Старата баня е реконструирана и превърната в музей, благодарение даренията на всички жители на селото. Музейната сбирка отразява историята и поминъка на селото, неговото развитие и всички по-важни събития станали от възникването му до наши дни. В центъра на селото се намира църквата “Св.Св.Константин и Елена“ - построена през 1857 г. и е обявена за Паметник на културата. Жителите на селото са превърнали честването на този християнски празник като празник на селото, който се празнува всяка първа събота от месец юни.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Вяка година през първата събота на юни се организира традиционен събор по случай празника на селото.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Патриарх Евтимово


Други[редактиране | редактиране на кода]

В днешно време селото наброява около 549 жители, като в събота и неделя и през празничните дни жителите се увеличават .Земята е върната на нейните собственици и се обработва от земеделска кооперация “Съединение “,както и от частни стопани. Отглеждат се зърнено – житни култури, слънчоглед,зеленчуци , лозя и др. Селото е с изградена инфраструктора - 90‰ от улиците са асфалтирани, водопровод и канализация .

Бележки[редактиране | редактиране на кода]