Направо към съдържанието

Стоян Джансъзов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стоян Джансъзов
Роден
1842 г.
Починал
1914 г. (72 г.)

Учил вГалатасарайски лицей

Стоян Петров Джансъзов е български възрожденски просветен деец, журналист и преводач.[1][2]

Роден е в село Пранга (днес Патриарх Евтимово), Станимашко, тогава в Османската империя. Завършва Голямото Пловдивско училище[3] и Галатасарайския лицей в Цариград,[4] след което се отдава се на учителската професия. Преподава на български, турски и френски език. Учителства няколко години в родното си село, Станимака (1867-1868) и Араповския манастир (1868-1869). Джансъзов е изпратен от Стефан Захариев в Македония, където преподава в село Плевня, Драмско (1870-1871) и Неврокоп (1871-1872). Тук активно се включва в борбите за независима българска църква, поради което е прогонен. Продължава да учителства в Калофер (1872-1875) и Одрин, където редактира българската част на вилаетския вестник „Едирне“. Снема копие от Станимашкия надпис - епиграфски паметник от времето на Иван Асен II и го изпраща за публикуване на Петко Славейков. Води кореспонденция със Стефан Веркович и му изпраща стари монети. Той е един от първите членове на революционния комитет в Станимака, основан в началото на 1873 година от Отон Иванов.[5]

По време на Руско-турската война от 1877-1878 година Джансъзов е преводач в руската армия. След Освобождението е на българска и турска служба в София, Сяр и Цариград. Издирва и превежда турски извори за българската история.

Умира през 1914 година в Цариград. Негова внучка е изтъкнатата българска актриса Стоянка Мутафова.[6][7] Името му носи улица в Асеновград.

  1. „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр. 462.
  2. Малко познат факт за надписа на Асеновата крепост Архив на оригинала от 2011-10-11 в Wayback Machine..
  3. Хайтов, Николай. Асеновград в миналото. Исторически очерк. Пловдив, 1983, стр.191.
  4. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 188.
  5. Хайтов, Николай. Асеновград в миналото. Исторически очерк. Пловдив, 1983, стр.199-200.
  6. Стоянка Мутафова: Обичам Асеновградския край // Asenovgrad News. Архивиран от оригинала на 2014-12-11. Посетен на 11-12-2014.
  7. Връзката Асеновград - Стоян Джансъзов - Стоянка Мутафова