Стоян Джансъзов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стоян Джансъзов
български просветен деец
Роден
Починал
1914 г. (72 г.)
Цариград, Османска империя

Образование Галатасарайски лицей

Стоян П. Джансъзов е български възрожденски просветен деец, журналист и преводач.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в село Пранга (днес Патриарх Евтимово), Станимашко, тогава в Османската империя. Завършва Голямото Пловдивско училище[3] и Галатасарайския лицей в Цариград[4], след което се отдава се на учителската професия. Преподава на български, турски и френски език. Учителства няколко години в родното си село, Станимака (1867-1868) и Араповския манастир (1868-1869). Джансъзов е изпратен от Стефан Захариев в Македония, където преподава в село Плевня, Драмско (1870-1871) и Неврокоп (1871-1872). Тук активно се включва в борбите за независима българска църква, поради което е прогонен. Продължава да учителства в Калофер (1872-1875) и Одрин, където редактира българската част на вилаетския вестник „Едирне“. Снема копие от Станимашкия надпис - епиграфски паметник от времето на Иван Асен II и го изпраща за публикуване на Петко Славейков. Води кореспонденция със Стефан Веркович и му изпраща стари монети. Той е един от първите членове на революционния комитет в Станимака, основан в началото на 1873 година от Отон Иванов.[5]

По време на Руско-турската война от 1877-1878 година Джансъзов е преводач в руската армия. След Освобождението е на българска и турска служба в София, Сяр и Цариград. Издирва и превежда турски извори за българската история.

Умира през 1914 година в Цариград. Негова потомка е изтъкнатата българска актриса Стоянка Мутафова.[6] Името му носи улица в Асеновград.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр. 462.
  2. Малко познат факт за надписа на Асеновата крепост Архив на оригинала от 2011-10-11 в Wayback Machine..
  3. Хайтов, Николай. Асеновград в миналото. Исторически очерк. Пловдив, 1983, стр.191.
  4. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.188
  5. Хайтов, Николай. Асеновград в миналото. Исторически очерк. Пловдив, 1983, стр.199-200.
  6. Стоянка Мутафова: Обичам Асеновградския край. // Asenovgrad News. Посетен на 11-12-2014. Архив на оригинала от 2014-12-11 в Wayback Machine.
     Портал „Македония“         Портал „Македония