Петко Радев (кларинетист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Петко Радев.

акад. Петко Радев
Prof.Petko Radev.jpg
Информация
Роден
Петко Радев
9 април 1933 г.(1933-04-09)
Починал
23 септември 2017 г. (на 84 г.)
Националност Флаг на България България
Стил народна музика, класика
Професии кларинетист, педагог
Инструменти кларинет
Активни години 19532017
Музикален издател Балкантон, Гега Ню
Свързани изпълнители Румен Сираков, Петко Дачев, Иван Кирев, Иван Шибилев, Иван Михов, Иван Хаджийски, Йордан Йотов, Емил Колев, Мария Принц, Симфоничен оркестър на БНР, Софийска филхармония

Акад. Петко Радев е български кларинетист и педагог.[1]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Петко Радев е роден в село Свобода, Чирпанско на 9 април 1933 г. Наследява любовта към кларинета от баща си, който е самоук кларинетист. Рядката му дарба го отвежда в Музикалното училище в София, за да изучава класическа музика. Завършва Музикалната академия в София в класа по кларинет на Сава Димитров. Започва да свири най-напред народна музика и попада под влиянието на оркестрите от Първомай, Дълбок извор – силни центрове за народна музика в Тракия. Когато постъпва в Музикалното училище в София да учи класическа музика, Петко Радев не познава нотите, но той е вече музикант и талантът му е забелязан. Негов учител „по всичко“, както отбелязва инструменталистът, е проф. Сава Димитров – основоположник на българската кларинетна школа и един от първите изпълнители на духови инструменти у нас, започнали да изнасят самостоятелни концерти и да правят записи. Като абитуриент и студент в Българската държавна консерватория (дн. НМА „Проф. Панчо Владигеров“) в София Петко Радев печели три първи награди от важни състезания – на конкурса в Букурещ по време на Световния младежки фестивал през 1953 г., а през 1957 г. – на Третото общобългарско състезание за инструменталисти и Международния музикален конкурс в Женева. Свири като първи кларинетист в оркестрите на Симфоничния оркестър на БНР (1953), Софийската филхармония (1961) и миланската опера „Ла скала“.

Творческият път на музиканта се пресича с този на забележителни творци, като Васил Казанджиев, Иван Спасов, Любомир Пипков, Борис Карадимчев, Влади Симеонов, Васил Стефанов, Добрин Петков и Константин Илиев. Петко Радев има заслуга за първите записи в Българското национално радио на много творби, създадени за него, включително от споменатите композитори. Брилянтната му техника и специфичен изпълнителски стил му донасят големи успехи на световните сцени и отличия от престижни конкурси за класическа музика. Изпълненията на Петко Радев включват почти целия класически репертоар за кларинет до съвременна музика, камерна музика, а специално място в него заемат произведенията на Брамс, Вебер и Моцарт, които нарича „нашето голямо богатство“. През 1957 г., с по-голямата част от паричната си награда от Музикалния конкурс в Женева, акад. Радев купува нотния материал на творби за кларинет от импресионистичния репертоар след Дебюси и обогатява българския. Той също така издирва партитури на непознати за българската публика произведения, които изпълнява и записва за Българското национално радио. Кларинетистът споделя в интервю, че е имал щастието и удоволствието да свири с чудесни пианисти на своето време – Снежина Гълъбова, считана за най-добрата акомпаняторка, Златина Мишакова, Антон Диков, Ружка Чаракчиева, доайен сред българските акомпанятори и още много, много други.

През 1974 г. Петко Радев печели конкурс за първи кларинетист в оркестъра на миланската „Ла скала“ и там свири в продължение на 10 години. Свири в спектакли и концерти под палката на едни от най-великите диригенти на ХХ век – Клаудио Абадо, Рикардо Мути, Карл Бьом, Ленард Бърнстейн и партнира в операта на прочути певци, сред които са Пласидо Доминго, Лучано Павароти, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска и много други от световна величина.

Осъществява и много записи на българска народна музика, сред които се отличава „Криво Садовско хоро“[2]. В творческата си биография акад. Радев успешно редува класическата и народната музика. Още в юношеските си години търси звука на изворната музика и следва традицията на старите майстори на кларинета. Дълги години е еталон като изпълнител и от него са се учили много музиканти. Създател на оркестър с чудесни инструменталисти като Петко Дачев, Иван Хаджийски, Иван Михов, Данчо Йотов, а също и от Радиото, аранжор, автор на хора. Оставя стотици записи с изпълнители, като акордеонистите Коста Колев, Иван Кирев, Иван Шибилев, Емил Колев и др., участва в продукцията на почти всички известни народни певци от времето, когато работи в Симфоничния оркестър на Българското национално радио. В продължение на години е председател на журито на прочутите надсвирвания на сватбарските оркестри в Стамболово и Първомай, на надсвирванията в село Дълбок извор и фестивала „Тракия фолк“ в Димитровград. Член е на журито на конкурсите на името на големите тракийски народни певици Недялка Керанова и Атанаска Тодорова. Когато през 1974 г. заминава за Миланската скала, Петко Радев прекратява своите записи, солови изяви и участия в състави за народна музика. След завръщането си продължава активната си творческа дейност и като преподавател в Държавната музикална академия в София, където десетилетия наред подготвя много ученици, „отлични кларинетисти“, с успешна кариера в България и по света, но към народната музика повече не се завръща. От 2003 г. е преподавател и в Музикалната академия в Пловдив. „Педагогическата дейност е много привлекателно занимание, което в дългосрочен период се изплаща. Успехите на учениците са и удоволствие, и удовлетворение за учителя. Никога не съм бил догматик в преподаването и мисленето си. Винаги съм се стремял да давам на студентите си възможно най-много познания“, споделя приживе академик Петко Радев. До края на живота си той се изявява като член на жури и участник в различни предавания, почетен гост е на фолклорни празници и конкурси.

Петко Радев умира на 23 септември 2017 г. в София.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

  • Петко Радев — кларинет — Български народни хора и ръченици — ВНА 10601
  • Свири Петко Радев — кларинет — ВНА 1541
  • Петко Радев — кларинет и Мария Принц — пиано (2000)
  • Завръщане към началото (2000)
  • Завръщане към началото — Петко Радев и приятели (2010)

Мини албуми[редактиране | редактиране на кода]

  • Петко Радев — кларинет, Иван Шибилев — акордеон — 2626
  • Петко Радев — кларинет, Иван Шибилев — акордеон с народен оркестър — 2611
  • Сливенско хоро / Четворно хоро — 2605
  • Петко Радев — кларинет, Иван Шибилев — акордеон с оркестър — 2600
  • Петко Радев — кларинет — Чирпанско хоро — 10018
  • Петко Радев — кларинет — ВНМ 5950
  • Петко Радев — кларинет — ВНМ 5759
  • Петко Радев — кларинет — ВНК 3369
  • Петко Радев — кларинет — Гердемско хоро — 10001
  • Петко Радев — кларинет — Седи Донка / Хоро надлъж — 1986
  • Петко Радев — кларинет, Иван Хаджийски — ВНК 2807
  • Изпълнения на Петко Радев — кларинет, Иван Кирев — акордеон с оркестър — ВНМ 5890
  • Петко Радев — кларинет, Иван Кирев — акордеон с оркестър — ВНМ 5581
  • Петко Радев — кларинет, Иван Шибилев — акордеон — 5563
  • Петко Радев — кларинет, Иван Кирев — акордеон с оркестър — ВНК 2659
  • Петко Радев — кларинет, Иван Кирев — акордеон — Копаница / Сватбарска ръченица — 2005
  • Петко Радев — кларинет с оркестър, рък. Иван Шибилев — ВНК 2534
  • Петко Радев — кларинет — Мариченско хоро / Ръченица — 1808
  • Петко Радев — кларинет — Рупченско хоро / Пловдивска копаница — 2648
  • Петко Радев — кларинет — Право хоро / Шумадийско хоро — ВНК 2612
  • Изпълнения на оркестър с рък. Петко Радев — ВНМ 6464
  • Изпълнения на оркестър с рък. Петко Радев — ВНМ 6333
  • Изпълнения на оркестър с рък. Петко Радев — ВНМ 6111

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България