Свобода (област Стара Загора)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свобода.
| Свобода | |
  Свобода  Свобода | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1177 души[1] (15 март 2024 г.) 31,1 души/km² |
| Землище | 37,874 km² |
| Надм. височина | 201 m |
| Пощ. код | 6230 |
| Тел. код | 04139 |
| МПС код | СТ |
| ЕКАТТЕ | 65810 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Стара Загора |
| Община – кмет | Чирпан Ивайло Крачолов (ГЕРБ, СДС, ПДСД, ВМРО-БНД, Бъдеще за родината, Левицата!; 2019) |
| Кметство – кмет | Ангел Делчев |
Свобода е село в Южна България. То се намира в община Чирпан, област Стара Загора.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 8 км от гр. Чирпан и на 2 км южно от пътя Стара Загора – Пловдив. Гарата е на 2,5 км от селото. Съседни села са Гита, Малко Тръново и Рупките. Близо до селото е местността Сарлъка, богата на питейна вода. Намира се в най-северните части на Горнотракийската низина. Северно от селото са Чирпанските възвишения, които са неделима част от Средна гора. Почвите са черноземни смолници. Климатът е преходно-континентален, с изразено горещо лято и студена зима. Температурите в своят максимум стигат до 43 °C през юли, а минимума е през януари -28 °C. Валежите имат максимуми през май и ноември. Свобода е бедна на течащи води; реката, която преминава през селото – Стара река – достига своя максимален воден обем през лятото. Селото е богато на подпочвени води, но те са на голяма дълбочина. В близост се намират два язовира, от източната и южната страна на селото. Растителността и животинският свят са от централно-европейски тип. Преобладават дървесни видове като дъб, акация, топола, ясен, различни видове храсти, силно разпространена е шипката, изобилие на тревна растителност. Дивите животни са представени от зайци, пъдпъдъци, яребици, сови, гугутки, таралежи. В местността „Хайкъна“ се срещат диви прасета и чакали. От влечугите са най-разпространени смоковете: мишелов, по-рядко стрелец; срещат се водни змии, гущери. От отровните най-разпространени са пепелянката и усойницата.
В Свобода силно развит е селскостопанският отрасъл. В земеделието е традиционно производството на зърнени и технически култури: пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед, от техническите: памук, лавандула и салвия. Чирпанският край се слави с лозарството и винопроизводството. В Свобода се отглеждат предимно винени сортове грозде: каберне, памид, ркацители, които се обработват в двете местни изби и личните стопанства. Добри условия намират и овощните видове дървета: ябълка, круша, слива, орех. Животновъдството в миналото е било много добре развито – най-силно говедовъдството и овцевъдството, а в домашни условия свиневъдството и птицевъдството.
История
[редактиране | редактиране на кода]Старото име на селото е Алипашиново. То съществува поне от 1726 г.[2] След Независимостта на България през 1908 г., селото е преименувано на Свобода.[3] Към 1946 г. населението на селото е 2351 души, а към 1985 г. – 1271 души.[4]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В местността Сарлъка са проведени разкопки на старо селище „Калето“, където са намерени останки от римско време. Някога през землището на селото е минавал стар римски път.
Селото разполага с читалище, основано през 1928 г. под името „Селска пробуда“ (днес „Петко Стоянов“).
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]От 20 април 2008 г. в село Свобода се издава вестник „Бинокъл“, който е ежемесечен. Той е обзорен, пише за събития от селото и региона, както и рубрики за история, география, политика, здраве, свободно време и др.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]"История на с. Свобода (автор Д. Стоянов) и книгата „Обикновен живот“ (автор Ил. Шмилев) Етнографско изследване на село Свобода Чирпанско"/автор Иванка Мурджева/
Личности
[редактиране | редактиране на кода]В с. Свобода са родени:
- Неделчо Монев, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[5]
- проф. Тодор Иванов Дедов (1866 – 1942) – математик;
- акад. Петко Радев (1933 – 2017) – кларинетист и педагог;
- Пешко Д. Бойчев, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[6]
- проф. Желю Желев – професор по атомна спектроскопия;
- д-р Илия Тонев Шмилев (1923 – 2003) – детски лекар;
- Димо Узунов – баща на актьора Николай Узунов;
- доц. д.и.н. Димитър Стоянов – историк;
- проф. д-р инж. Георги Иванов Вълчев – ректор на Университета по хранителни технологии в Пловдив.
- Тошо Желев, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[7]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Иванка Мурджева. Етнографско изследване на с. Свобода (Алипашиново), Чирпанско. 1. София, Фльорир, 2007. ISBN 978-954-8226-94-3. с. 24.
- ↑ План за дейността на НЧ „Петко Стоянов 1927“, с. Свобода за 2018 г.
- ↑ Справка за населението на с. Свобода, общ. Чирпан, обл. Стара Загора
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||