Николай Узунов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница За другия актьор със същото име вижте Никола Узунов.

Николай Узунов
Роден Николай Димов Узунов
Починал
Националност българин
Активност 1968 – 2018
Деца 2
Уебсайт

Николай Димов Узунов (1945-2019) е български актьор.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в град Чирпан на 30 октомври 1945 г. През 1968 г. завършва актьорско майсторство в класа на професор Желчо Мандаджиев във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Работи в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе (1968 – 1970) и Народен театър за младежта (1970 – 1990).

Снимал се е в над 32 филма, в шест от които - в главни роли. Има три награди на кинофестифала във Варна, десетки отличия в радиото, за естрадно изкуство, участие в над 40 телевизионни театъра. Изпълнил е над сто роли в радиотеатъра, 25 роли в Българския есперантски театър, с представяне на национални и световни фестивали. Удостоен е с награда на ОИРТ за главна мъжка роля. Узунов е един от учредителите и организаторите на асамблея „Знаме на мира“. Сред десетките му отличия е и наградата на САБ за естрадно изкуство през 1987 г. През деветдесетте години на ХХ век Узунов и актрисата Вера Среброва откриват Първото частно кино в България. Участва в редица пиеси на радиотеатъра на Българското радио. [2]

Член на САБ (1968).

Почива на 9 януари 2019 г.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Награда „за мъжка роля“ за ролята на (Валери) от пиесата „Двамата другари“ на II национален преглед на младежката пиеса в Русе.

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

  • „Представянето на комедията „Г-н Мортагон“ от Иван Вазов и Константин Величков в пловдивския театър „Люксембург“ в 1883 г.“ (1988) (Пелин Пелинов), 2 части – Кирко Лилов
  • „Незабравими дни“ (1985) (Лозан Стрелков), 2 части
  • „Един миг от пропастта“ (1979) (Николай Мирошниченко) – Виктор
  • „Ако...“ (1979) (Самуил Альошин)
  • „Скъперникът“ (1972) (Молиер)
  • „Но преди да станем големи “ (1972) (Владимир Голев)
  • „Свирач на флейта“ (1970) (Йордан Йовков)
  • „Сред героите на Йовков“ (1970) (Йордан Йовков)

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и сериали Серии Копродукции Роля
1986 Дом за нашите деца 5 Виктор, зет на болния бай Иван (в 1 серия)
1983 Човек не съм убивал
1983 Златната река
1980 Приключенията на Авакум Захов 6 (в 2 серии: 1, 2)
1980 Спилитим и Рашо 20 момъкът (в 7-а серия) / (в 18-а серия)
1979 Кратко слънце
1977 100 тона щастие Любен Опаков
1977 Задача с много неизвестни часовникарят
1976-1980 Записки по българските въстания 13 учителят Петър Кюмюрджиев, синът на ханджията (в 2 серии: VI, IX)
1976 Войници на свободата – („Солдаты свободы“) 4 СССР / България / Чехословакия / Румъния / Полша / Унгария / Югославия / ГДР Цвятко
1976 Апостолите 2 учителят Петър Кюмюрджиев, синът на ханджията
1976 Ние, геолозите
1975 Чичовци 2 даскал Карагьозоолу
1975 Чичовци 4 даскал Карагьозоолу
1974 Магистрала
1974 Селкор
1974 Зарево над Драва 2 Стамен, редник
1974 Иван Кондарев 2 офицер на вратата на казармата
1973 Дъщерите на началника 2
1973 Най-добрият човек, когото познавам! момчето
1972 Автостоп момчето
1971 Герловска история русолявият войник
1971 Откраднатият влак – („Украденный поезд“) СССР / България Цвятко, помощник-машинистът
1970 Князът Иван, ратая на Светослав
1969 Галилео Галилей – („Galileo“) Италия / България Кардинал Чентино
1969 Един снимачен ден момчето
1969 Иконостасът Лазар (Лазе) Глаушев
1969 – 1971 На всеки километър 26 Кирчо, милиционера (в 16-а серия)
1969 Село край завод Ичката
1969 Тръгни на път зоотехникът Георги Маринчев
1968 Шведските крале Милан
1967 Отклонение археологът Ячо
? Нощни прозорци работникът

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]