Желчо Мандаджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Желчо Мандаджиев
български актьор
Роден
Починал
3 март 2000 г. (84 г.)
Брачни партньори Пенка Мандаджиева
Деца Невена Мандаджиева
Награди Аскеер (1994)
Страница в IMDb

Желчо Минчев Мандаджиев е български актьор, режисьор, преподавател във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ и театрален деец.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 март 1915 г. в Бургас. От 1936 г. играе в театрите в Плевен, Бургас, Русе, Пловдив, Враца и Варна. През 1952 г. завършва режисура в ГИТИС в Москва при проф. Горчаков. След завръщането си в България е главен режисьор в Народен театър на младежта. Директор е на театър „Трудов фронт“, Държавен сатиричен театър, Драматичен театър – Варна. От 1953 г. преподава във ВИТИЗ, през 1970 г. е избран за професор. В периода 1961 – 1964 е ректор на института. Почива на 3 март 2000 г. във Варна.[1]

Сред учениците му са Ева Волицер, Бистра Марчева, Николай Узунов, Светозар Неделчев, Мариана Аламанчева, Наталия Бардская, Йорданка Кузманова, Илия Раев, Жоржета Чакърова, Климент Денчев, Ангел Георгиев, Михаил Мутафов, Виолета Гиндева, Мариана Димитрова, Явор Милушев.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Женен е за Пенка Мандаджиева, с която имат дъщеря Невена Мандаджиева. Има един внук и една внучка.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Аскеер“ за цялостно творчество, 1994

Роли[редактиране | редактиране на кода]

Постановки[редактиране | редактиране на кода]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Роля
1986 За къде пътувате професор
1975 Магистрала пълномощникът на централния комитет
1974 Последният ерген
1973 И дойде денят Агура
1971 Гола съвест кметът
1971 Демонът на империята 10
1970 С особено мнение прокурорът
1970 Цитаделата отговори генералът
1969-1971 На всеки километър 26 (в 2 серии: 2-ра - „Двете китари“ и 5-та: „Насрещни влакове“)
1964 Непримиримите Серафим
1956 Следите остават бащата на Пешо

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 265. (на български)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]