Виолета Гиндева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Виолета Гиндева
българска актриса
Родена
Починала

Образование Национална академия за театрално и филмово изкуство
Активен период от 1967 г. до 2019 г.  до 2019 г.
Награди Златната роза (1969)
Семейство
Баща Панайот Гиндев
Съпруг Емил Джамджиев
Деца 2

Уебсайт

Виолета Панайотова Гиндева е българска театрална и филмова актриса.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 14 юни 1946 г. в Сливен. Дъщеря е на професора по философия Панайот Гиндев. Първото ѝ докосване до театъра е чрез опитите за детско театрално представление в двора на баба ѝ в кв. Клуцохор, като саморъчно изработва декорите и куклите. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор Желчо Мандаджиев във ВИТИЗ през 1968 г.

Играе в Драматичен театър „Сава Огнянов“ Русе (1968 – 1969), Народен театър „Иван Вазов“ (1969 – 1971), Театър „София“ (1971 – 1974), Народен театър „Иван Вазов“[1] (1974 – 1993; 2015 – 2019), Нов драматичен театър „Сълза и смях“ (1994 – ?), Театър 199. Директор на кафе-театъра в кафе-бар „София“ от 1998.

Член на СБФД (1973), на БСП – ВПС (1990).

Участва в като статистка в „Отклонение“ и има малка роля в „Един снимачен ден“. Нейният пробив в киното идва „Иконостасът“ (по „Железният светилник“ и част от "Преспанските камбани). Там тя изиграва ролята на Ния, За изпълнението си печели най-добра награда на Варненския кинофестифал (1968)q а само след няколко месеца и в играе и в „Князът“

Партнира на Стефан Данаилов и Йосиф Сърчаджиев в „Черните ангели“ на режисьора Въло Радев през 1970 г. Първообраз на героинята ѝ е Виолета Якова.1970 г. започват репетициите на „Почивка в Арко Ирис“. Актрисата разбира че е бременна. Когато съобщава новината на режисьора Филипов, той побеснява. Вече е канил Иван Кондов и Апостол Карамитев да играят в постановката му, но те му отказват. Сега Виолета е напът да се измъкне „по женски“. Филмът е посветен на X конгрес на БКП и е от изключително значение. Директорът Александър Гетман събира директорския съвет и поставя условие и на Гиндева – „Ние решихме, че ти трябва да абортираш!“.Тя обаче решава да запази детето си, напуска Народния театър и започва да играе в театър „София“[2] През 1971 я канят за продължението на „Всеки километър“, но тя отказва.

Играе образа на Севда в „Снаха“.

През 1975 г. се снима в „Сватбите на Йоан Асен“ заедно със Стефан Данаилов, Апостол Карамитев и Коста Цонев.[1] В „Чичо Кръстник“ на режисьора Стефан Димитров партнира отново на Коста Цонев, а също и на Стефан Мавродиев и Катя Паскалева (1988 г.).

От 2003 до 2007 г. е заместник-кмет на Пазарджик от квотата на БСП.

През 2008 г. започва да ръководи своя първи самостоятелен клас по актьорско майсторство в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ с асистент Михаил Ботевски. През периода 2015 – 2019 г. играе в постановките „Лунатици“ от Кен Лудвиг и „Чаровно лято и неизбежните му там неприятности“ от Максим Горки в Народния театър.

Журналистка в радио „Експрес“. Взима интервю от Тодор Живков през 1994. Някогашният държавен глава я посреща със смях – „А, тебе съм те гледал някъде“[3]

През 2004 Гиндева става заместник-кмет на Пазарджик по културните въпроси. Организира кинофестивала „Европа е тук“, с най-нашумелите заглавия на европейското кино.

Виолета Гиндева умира на 72 години след кратко боледуване на 21 април 2019 г. в София.[1]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

  • „Между два изстрела“ (Бистра)– Лора
  • „В полите на Витоша“ (Пейо Яворов) – Мила
  • Когато гръм удари (Пейо Яворов) – Бистра
  • „Крал Лир“ (Уилям Шекспир)
  • „Чифликът край границата“
  • Дебютира в постановката „Двоен креват за Адам и Eва“ (постановката е спряна)

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и сериали Серии Копродукции Роля
2006 Време за жени
2004 Без семейна прилика 2 ч. Надя
? При другарите на татко майката
1991 – 1992 Любовниците 8 Вера, съдържателка на кафене (в 1-ва серия)
1984 Златният век 11 болярката, жената на болярина Михаил
(в 9-а серия)
1983 Прадеди и правнуци. Каменно гнездо 5 болярката Гълъбина,
съруга на Станко Кусам
1982 Игра с огъня майката
1980 Приключенията на Авакум Захов 6 Ирина Теофилова, секретарката на Рашков (в 3 серия)
1980 Юмруци в пръстта Мария
1978 Макбет лейди Макбет
1976 Снаха Севда
1975 Сватбите на Йоан Асен 2 Ирина
1974 Спомен Мила
1973 Последна проверка 12 Катя Илиева
1973 Дъщерите на началника 2 Кита
1972 Чертичката момичето
1971 Демонът на империята 10 Софи
1971 Във влака
1970 Черните ангели 2 Искра
1970 Князът Мария, жената на Светослав
1969 Иконостасът Катерина
1969 Един снимачен ден момичето
1967 Отклонение

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]