Виолета Якова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Виолета Якова
Член на бойна група и партизанин

Родена
Починала
България
Виолета Якова в Общомедия
Паметник на Виолета Якова в Радомир

Виолета Бохор Якова е българска партизанка, участник в комунистическото движение в България по време на Втората световна война като член на бойна група на БРП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Виолета Якова е родена на 2 юни 1923 г. в Дупница в бедно семейство на български граждани по произход сефарадски евреи. В юношеските си години се премества в София, където работи като шивачка. Членка на РМС от 1939 г.

От 1942 г. активно се включва в бойните групи на БКП, ръководени от Славчо Радомирски. Участва в подривни акции и политически убийства. С два куршума убива генерал Христо Луков.[1] Съпровожда я Иван Буруджиев (баща на Татяна Буруджиева, след 1944 г. генерал), на който оръжието засича.

От юни 1943 г. Виолета Якова е партизанка последователно в Партизанска бригада „Чавдар“ (София), Трънския отряд и при югославските партизани. През март 1944 г. е прехвърлена като ремсов организатор в Радомирско. След престрелка с полицията е заловена в с. Кондофрей. Умира на 18 юни 1944 г.

Почит[редактиране | редактиране на кода]

В София, в кв. „Люлин-2“, има улица, наречена на нейно име, а в Радомир – два нейни паметника.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, стр. 21