Славчо Радомирски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Славчо Радомирски
български терорист, партизанин и офицер
Роден
Починал
1997 г. (83 г.)
Народен представител в:
III НС   V НС   VI НС   VII НС   

Славчо Петров Бочев, наречен Радомирски или Васо е български държавен и военен деец, офицер (генерал-майор), политик от Българската комунистическа партия (БКП). Преди деветосептемврийския преврат е терорист и участник в т.нар. партизанско движение в България по време на Втората световна война – партизанин и командир на Радомирския партизански отряд.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Славчо Радомирски е роден на 6 февруари 1913 г. в с. Елов дол, Радомирско. От 1930 е член на РМС, а от 1934 г. – на БКП. През 1936 година е осъден на 10 години затвор за революционна дейност.

Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. През 1941 година минава в нелегалност. Наредено му е да организира и подготви през зимата на 1942 г. терористични групи за екзекуции. Той вече има смъртна присъда по Закона за защита на държавата. Формира група от 20-ина млади въоръжени бойци, мъже и жени, действащи по двойки, като винаги има екзекутираща и охраняваща двойка.[1] Членовете на групата получават заплати и храна.[2] Като командир, Славчо Радомирски участва активно в ликвидационните актове, като убийството на генерал Христо Луков.[3][2] Първото убийство е извършено на 18 ноември 1942 г. и е на полицейски агент, набеден за залавянето на обвиняеми по процеса срещу ЦК на БРП. На 8 февруари 1943 г. е застрелян в работилницата си дърводелецът Никола Христов Кутуза, който е сътрудник на ЦК на БКП, но е заподозрян за провала, довел до залавянето на Антон Иванов и Цвятко Радойнов. Радомирски е в охраняващата двойка.[1][2] Следва убийството на генерал Христо Луков (13 февруари), а само няколко дни след това – на полицейския агент Александър Златков – Домата, като се пуска версията, че това е убиецът на Луков, за да се отклони вниманието от комунистите.[1] На 23 март е извършен неуспешен опит за убийство на Данаил Крапчев, като Буруджиев е заловен, а в дома му е намерена огромна сума пари; той посочва Славчо Радомирски като отговорен. Успешна акция на групата на Радомирски е убийството на народния представител Сотир Янев (15 април 1943), а на 2 май – убийството на запасния полковник Атанас Пантев. При неуспешни два опита за убийство на инж. Кулчо Янакиев групата понася загуби и е разформирована, а членовете ѝ са пратени в партизански отряди.[2]

От септември 1943 година Славчо Радомирски е партизанин в Трънския партизански отряд[4]. Той е сред създателите на Радомирския партизански отряд и негов командир[5]. Бил е секретар на Околийския комитет на БКП в Радомир.

След 9 септември 1944 г. е офицер в Българската народна армия и политик от Българската комунистическа партия. Началник е на Политотдела на Гранични войски (1957 – 1962); заместник-началник на управление в МНО (1964 – 1968). От 19 септември 1959 г. е генерал-майор. В периода 19 ноември 1966 – 5 април 1986 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП. От 8 октомври 1962 г. е член на Военния съвет на Гранични войски.[6] Носител е на орден „Георги Димитров“ (1973, 1983) и на орден „Народна република България“ трета степен (1959).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Алтънков, Никола Г. История на БКП 1919 – 1989. София, Факел, 2018. ISBN 978-954-411-254-7. с. 323.
  2. а б в г Стоян Тачев. „В името на народа“ – атентатите на „Черните ангели“, Сдружение „Българска история“, посетен 02.02.2020
  3. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 505.
  4. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 377
  5. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 175
  6. Разпореждане № 1650 на МС от 08.10.1962 г. за утвърждаване членове на военния съвет на Гранични войски
  • Благов К. 55-те най-големи атентата в българската история, изд. Репортер 7, София, 2017.
  • Илиев А. Никола Гешев срещу Черните ангели. изд. Сиела Норма, София, 2013.
  • Радомирски, С. През огън и куршуми, 1962

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]