Радомирски партизански отряд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Радомирски партизански отряд
Информация

Радомирски партизански отряд е подразделение на Първа Софийска въстаническа оперативна зона на Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА) по време на комунистическото партизанско движение в България (1941-1944). Действа в района на Радомир.

Радомирският партизански отряд „Георги Димитров“ е създаден на 13 май 1944 г. в местността „Еловдолско усое“[1]. Първите 14 партизани са доброволци от с. Извор, с. Друган и с. Дрен. Командир на отряда е Славчо Радомирски, политкомисар Георги Величков, началник-щаб Евтим Рангелов.[2].

Провежда акции в с. Светля, с. Долна Секирна и с. Горна Секирна. Поради масовото постъпване на доброволци, отрядът се прегрупира в три чети. Овладява с. Кошарево, с. Сирищник, с. Друган, с. Еловдол, с.Душинци, с.Кондофрей и с. Чуковец. В началото на август 1944 г. попада в обкръжение. Води бой с армейски и жандармерийски подразделения при с. Добри дол и успява да пробие обкръжението.[3].

На 9 септември 1944 г. установява властта на ОФ в с. Кондофрей, с. Гълъбник, с. Трекляно и в гр. Радомир.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пътеводител по фондовете на БКП, съхранявани в Централен държавен архив, второ допълнено издание, Главно управление на архивите при Министерски съвет, 2006 с. 162
  2. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 119
  3. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 120