Дрен (област Перник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Дрен (Област Перник))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Дрен.

Дрен
Панорамен изглед към Дрен
Панорамен изглед към Дрен
Общи данни
Население 1 093 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 40,887 km²
Надм. височина 792 m
Пощ. код 2430
Тел. код 07726
МПС код РК
ЕКАТТЕ 23649
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Радомир
Пламен Алексиев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Дрен
Пламен Рударски
(БЗНС)
Дрен в Общомедия

Дрен е село в Западна България. То се намира в община Радомир, област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Кметството
Читалището
Църквата "Св. Петка"
Храм-паметник "Св. Спас"
СОУ "Христо Ботев"
с. Дрен с детското селище

Село Дрен се намира в планински район, в полите на планината Верила с най-висок връх Голям Дебелец, с височина 1415 m. Селото се намира по международния път към Гърция, на около 46 km от София след Долна Диканя. Заобиколено е от борови гори, пазещи го от ветрове и наводнения. В близост има 2 язовира.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селища в района е имало още през римско време. Имало е и тракийско поселище. Над селото е имало кале. Селото в сегашния си вид е възникнало към 17 век.

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

В момента населението на селото е над 2000 жители и е най-голямото в района. В соц. годините е направен опит да бъде превърнато в град, но жителите се възпротивили да стане поредния бетонен комплекс.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • В планината над Дрен се намира манастирът "Света Богородица" от края на 16, началото на 17 век, опожарен и разрушен.
  • Над Дрен е минавал римски път и се намират римски останки в местността "Фульо".
  • Църквата в селото "Света Петка" е една от най-старите в региона, построена през 1844 г.
  • Църквата "Свети Спас" е храм-паметник за загиналите за България, жители на селото.
  • СОУ "Христо Ботев"
  • В планината Верила се намират множество заслони, както и ловна хижа, ремонтирана с доброволния труд и съдействието на ловната дружинка от селото и изрисувана отвътре от Симеон Спиридонов.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • През 2002 г. се създава сдружение с нестопанска цел "Света Петка", чиято основна цел е възстановяването и реставрацията на православните храмове "Света Петка" и „Свети Спас” построени съответно през 1844 г. и 1933 г. Сдружението, съвместно с кметството и църковното настоятелство, през периода 2002-2005 година успява да организира и извърши значителни ремонтно-възстановителни дейности и реставрационни работи в двата храма – паметници на културата. Неотложни остават реставрационните работи на стенописите в храм “Св. Петка”- фреските на Никола Образописов и учениците му от 1864 г., на стенописите в храма “Св. Спас”, както и на целия интериор в двете черкви.
  • Тук се намира едно от двете в България "SOS - Детски селища". Построено е след дълги проби на местните вода, въздух и почви, които доказват, че районът е един от най-екологично чистите в България. Комплексът е построен върху допълнително терасирани зелени поляни и отличаващ се с часовникова кула в стар стил.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Всяка година в селото се провежда детски фолклорен фестивал.(провежда се в края на месец юни и от 2006 г. той е международен)
  • Черквата в селото носи името на Св.Петка, всяка година се провежда събор на празника на светицата на 14 октомври, който е и празник на селото.

Всяка година на Успение Богородично 15 август в местността, в която се е намирал манастирът, се прави курбан.Всяка година в края на юни има събор със много сергии и забавни въртележки.

Последната събота на месец септември се прави курбан за здраве и слука от ловната дружинка. Традиционно се провежда на ловната хижа в планината Верила и е за всички жители и гости на Дрен.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 844.