Александър Гетман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Гетман
български генерал
Роден: 1919 г.
Починал: 1 януари 1975 г. (56 г.)

Александър Панов Гетман с истинско име Александър Панов Гетов е български офицер, генерал-лейтенант и политик от БКП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1915 г. в плевенското село Беглеж в семейството на комуниста Пано Дончев. Завършва право в Софийския университет. От 1932 е член на РМС, а от 1934 г. и на БКП. От 1939 до 1942 г. е инструктор на ЦК на РМС. Партизанин от партизански отряд „Чавдар“ и партизански отряд „Васил Левски“. След 9 септември 1944 г. влиза в българската армия. Бил е инструктор в Политическия отдел и в отдел „Печат“ при Министерството на народната отбрана. През 1951 г. е редактор по военните въпроси във в. „Работническо дело“. На следващата година става главен редактор на сп. „Български войн“. Известно време е заместник-началник на Главното политическо управление на българската народна армия (ГлавПуна). Заместник-председател на Комитета за наука, изкуство и култура, началник на Военното издателство, на Софийската опера и Народния театър „Иван Вазов“. От 1966 до 6 януари 1975 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. През 1969 г. по случай 50-тата му годишнина е награден с орден „Народна република България“ I степен. Пише книгите „Партизански записки“, „Виетнамско сърце“ и брошурата „Фашизираната армия на Титовската клика“.[1] Жени се за писателката Надя Неделина (1916 – 2012). Умира на 6 януари 1975 г. в София. Погребан е в родното си село, както е искал приживе.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Неговият баща е комуниста Пано Дончев. По-големият му брат Павел (29 юни 1910 – 9 октомври 1988) е активен борец срещу фашизма, народен учител и кмет на селото по времето на социализма. Той е женен за писателката Надя Неделина (1916 – 2012). Те нямат деца, но осиновяват момче, което се самоубива в тинейджърските си години. Неговият брат Павел има трима сина, като най-младият е кръстен на чичо си Александър. Потомците на Павел от страна на най-големият му син Панайот (12 юни 1932 – 16 декември 1994) живеят повече от две десетилетия в САЩ. Те живеят в Лос Анджелис, Калифорния; Чикаго, Илинойс и в Ню Йорк, щата Ню Йорк.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]