Александър Гетман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Гетман
български генерал
Роден
Александър Панов Гетман
Починал

Етнос българи
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Александър Панов Гетман с истинско име Александър Панов Гетов е български офицер, генерал-лейтенант и политик от БКП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 31 май 1915 г. в плевенското село Беглеж в семейството на комуниста Пано Дончев. Завършва право в Софийския университет. От 1932 е член на РМС, а от 1934 г. и на БКП. Приет е за член на БОНСС от 1935 г. От 1939 до 1942 г. е инструктор на ЦК на РМС. Партизанин от партизански отряд „Чавдар“ и партизански отряд „Васил Левски“ от 1942 г. Бил е политкомисар на отряд „Васил Левски“. След 9 септември 1944 г. влиза в българската армия, но за разлика от останалите свои другари не взема участие във Втората световна война. На 11 ноември 1944 г. е инструктор в Политическия отдел[1] и в отдел „Печат“ при Министерството на народната отбрана. През 1951 г. е редактор по военните въпроси във в. „Работническо дело“. На следващата година става главен редактор на сп. „Български войн“. През 60-те години е заместник-началник на Главното политическо управление на българската народна армия (Гл. Пуна). Заместник-председател на Комитета за наука, изкуство и култура, началник на Военното издателство, на Софийската опера и Народния театър „Иван Вазов“. Като ръководител на Софийската опера и Народен театър „Иван Вазов“ не е добре приет от творците и интелектуалците. От 1966 до 6 януари 1975 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. През 1969 г. по случай 50-ата му годишнина е награден с орден „Народна република България“ I степен и е повишен в чин генерал-лейтенант. Пише книгите „Партизански записки“, „Виетнамско сърце“ и брошурата „Фашизираната армия на Титовската клика“.[2] Жени се за писателката Надя Неделина (1916 – 2012). Умира на 6 януари 1975 г. в София. Погребан е в родното си село, както е искал приживе.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Неговият баща е комуниста Пано Дончев. По-големият му брат Павел (29 юни 1910 – 9 октомври 1988) е активен борец срещу фашизма, народен учител и кмет на селото по времето на социализма. Той е женен за писателката Надя Неделина (1916 – 2012). Те нямат деца, но осиновяват момче на име Дамян, който се самоубива в тийнейджърските си години. Неговият брат Павел има трима сина, като най-младият е кръстен на чичо си Александър. Потомците на Павел от страна на най-големия му син Панайот (12 юни 1932 – 16 декември 1994) живеят от три десетилетия в САЩ. Те живеят в Лос Анджелис, Калифорния и в Чикаго, Илинойс.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 402
  2. „Пътеводител по фондовете от личен произход, Част I, А-Й, Централен държавен архив, София, 2012, с. 199“, архив на оригинала от 2 октомври 2017, https://web.archive.org/web/20171002070514/http://gov.archives.bg/guides/12_P_L_1.pdf, посетен 2 октомври 2017