Въло Радев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Въло Радев
Роден Въло Радев Вълов
Починал
28 март 2001 г. (78 г.)
Награди „Златна роза“ (1963, 1964, 1966, 1967, 1970, 1972, 1976, 1980)
Страница в IMDb

Въло Радев Вълов е български кинорежисьор, кинооператор и сценарист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Въло Радев е роден на 1 януари 1923 г. в с. Лесидрен, Ловешко. Завършва Смесена гимназия „Цар Борис III“ (Ловеч) (1942).

Служи в Българската армия (1942 – 1943) и завършва Школата за запасни офицери. Участва във войната срещу Германия като адютант на помощник-командира на X-и пехотен полк. Ранен на 31 март 1945 г.

Учи в операторския отдел на Висшия държавен институт за кино в Москва при големия майстор Борис Волчек. Работи в Българска кинематография (1953 – 1990). Оператор, сценарист и режисьор на 14 български филма като „Крадецът на праскови“, „Цар и генерал“, „Осъдени души“, който е първият му режисьорски филм „Адаптация“ и др. Неговите филми събират в киносалоните милиони зрители. Музеят на модерното изкуство в Ню Йорк съхранява в „Златния каталог“ филма на Въло Радев „Крадецът на праскови“. Преди него заснема филма "Тютюн" под режисурата на Никола Карабов.

Заслужил артист (1967) и народен артист (1980). Художествен ръководител на изложбата „Панорама на българската култура“ (1982). Член на Съюза на българските филмови дейци и на управителния му съвет от 1970 г. Доцент във ВИТИЗ (1980).

Умира на 28 март 2001 година.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Режисьор[редактиране | редактиране на кода]

Сценарист[редактиране | редактиране на кода]

Оператор[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Кузманова, К., Смислени години. История на Борисовото училище 1893 – 1945, ИК „Сафо“, Лч., 2003. ISBN 954-784-037-1
  • Бележити българи, т. Х. София, 2012 (статия на Борислав Гърдев)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]