Въло Радев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Въло Радев
Роден
1 януари 1923 г.(1923-01-01)
Починал
28 март 2001 (на 78 г.)
Страница в IMDb

Въло Радев Вълов е български кинорежисьор, кинооператор и сценарист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Въло Радев е роден на 1 януари 1923 г. в с. Лесидрен, Ловешко. Завършва Смесена гимназия „Цар Борис III“ (Ловеч) (1942).

Служи в Българската армия (1942 – 1943) и завършва Школата за запасни офицери. Участва във войната срещу Германия като адютант на помощник-командира на X-и пехотен полк. Ранен на 31 март 1945 г.

Учи в операторския отдел на Висшия държавен институт за кино в Москва при големия майстор Борис Волчек. Работи в Българска кинематография (1953 – 1990). Оператор, сценарист и режисьор на 14 български филма като „Крадецът на праскови”, „Цар и генерал”, „Осъдени души”, „Адаптация” и др. Неговите филми събират в киносалоните милиони зрители. Музеят на модерното изкуство в Ню Йорк съхранява в „Златния каталог“ филма на Въло Радев „Крадецът на праскови“.

Заслужил артист (1967) и народен артист (1980). Художествен ръководител на изложбата „Панорама на българската култура” (1982). Член на Съюза на българските филмови дейци и на управителния му съвет от 1970 г. Доцент във ВИТИЗ (1980).

Умира на 28 март 2001 година.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Режисьор[редактиране | редактиране на кода]

Сценарист[редактиране | редактиране на кода]

Оператор[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Кузманова, К., Смислени години. История на Борисовото училище 1893 – 1945, ИК „Сафо“, Лч., 2003. ISBN 954-784-037-1