Люба Ивошевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Люба Ивошевич
поетеса, деец на БКП
Люба Ивошевич 
Родена: 17 юли 1884 г.
Починала: 27 май 1933 г. (48 г.)
Москва, тогава СССР

Люба Ивошевич-Димитрова (на сръбски: Љубица Ивошевић-Димитров) е сръбска поетеса, деятелка на профсъюзното движение и Българската комунистическа партия. Като работничка-шивачка в Сърбия се включва в тамошните работнически борби и влиза в Сръбската социалдемократическа партия. Съпруга на Георги Димитров.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Останала отрано без майка, тя е отгледана от леля си. На 14 години вече работи като шивачка. Няколко години по-късно вече е в Белград, а след това във Виена. Изнася беседи, учи езици. Става покрай брат си активна синдикалистка. Става известна моделиерка.

През 1902 година идва в България и става членка на БРСДП. След кратък престой в Русе и Сливен се мести през 1904 г. в София, където започва работа в ателието за луксозно облекло на придворния шивач С. Полицер, на което малко по-късно става управителка.

Публикува стихове в българския и сръбския ляв печат[1]. От 1909 до 1912 г. е редакторка на българския вестник "Шивашки работник".

От 1914 г. е членка на Централната женска комисия при ЦК на БРСДП (т.с.). През 1920 г. е пратеничка на БКП (т.с.) на конгрес на Югославската комунистическа партия. След Септемврийското въстание от 1923 г. емигрира в СССР, където остава до смъртта си през 1933 г.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Любица Ивошевич се запознава с един от основателите на Българската работническа социалдемократическа партия - Михаил Кантарджиев - социалист и синдикалист от Сливен. През 1903 г. тя се омъжва за него, но бракът им трае около година и след развода тя се премества в София. Развеждат се поради партийни разногласия, защото той ѝ е „широк”, а тя – „тесен” социалист.

През 1906 г. се омъжва за Георги Димитров. Тя не само издържа семейството, но поема образованието на незавършилия основно училище Димитров. Години наред заляга с него над учебниците за гимназиалния курс, учи го на немски език, подбира му литература. Успехите му сред нежния пол обаче силно я нараняват и предизвикват болезнената ѝ ревност още в България. Нейният живот с Димитров впоследствие става тежък. Той е човек, който почти не се прибира вкъщи. Люба не може да роди дете.

След 1923 г. тя живее постоянно в московския хотел "Люкс", където изпада в депресия. През 1927 г., вече психично болна, Ивошевич е настанена в специален санаториум край съветската столица. Арестуването на Димитров през 1933 г. по обвинението за подпалване на Райхстага изостря състоянието й. Самоубива се, като се хвърля от последния етаж на санаториума.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Погребана е в Новодевическото гробище в Москва. Нейното име носи улица в белградския квартал Церак.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Костенцева, Райна. Моят роден град София в края на XIX – началото на XX век и след това. София, Рива, 2008. ISBN 978-954-320-206-5. с. 33.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]