Люба Ивошевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Люба Ивошевич
поетеса, деец на БКП

Родена
Починала
27 май 1933 г. (48 г.)
Семейство
Съпруг Георги Димитров

Люба Ивошевич-Димитрова (на сръбски: Љубица Ивошевић-Димитров) е сръбска и българска поетеса и синдикалистка, съпруга на Георги Димитров.

Тя е деятелка на Българската комунистическа партия, а преди това на Сръбската социалдемократическа партия и профсъюзното движение в Югославия. Като работничка-шивачка в Сърбия се включва в тамошните работнически борби и влиза в Сръбската социалдемократическа партия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Останала отрано без майка, тя е отгледана от леля си. На 14 години вече работи като шивачка. Няколко години по-късно вече е в Белград, а след това във Виена. Става известна моделиерка. Изнася беседи, учи езици. Става покрай брат си активна синдикалистка.

През 1902 година идва в България и става членка на БРСДП. След кратък престой в Русе и Сливен се мести през 1904 г. в София, където започва работа в ателието за луксозно облекло на придворния шивач С. Полицер, на което малко по-късно става управителка.

Публикува стихове в българския и сръбския ляв печат[1]. От 1909 до 1912 г. е редакторка на българския вестник „Шивашки работник“.

От 1914 г. е членка на Централната женска комисия при ЦК на БРСДП (т.с.). През 1920 г. е пратеничка на БКП (т.с.) на конгрес на Югославската комунистическа партия. След Септемврийското въстание от 1923 г. емигрира в СССР, където остава до смъртта си през 1933 г.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Любица Ивошевич се запознава с Михаил Кантарджиев – съосновател на Българската работническа социалдемократическа партия и синдикалист от Сливен. През 1903 г. се омъжва за него, но бракът им трае около година. Развеждат се поради партийни разногласия, защото той е „широк“, а тя – „тесен“ социалист. След развода тя се премества в София.

През 1906 г. се омъжва за Георги Димитров. Тя не само издържа семейството, но и поема образованието на незавършилия основно училище Димитров. Години наред заляга с него над учебниците за гимназиалния курс, учи го на немски език, подбира му литература. Успехите му сред нежния пол обаче силно я нараняват и предизвикват болезнената ѝ ревност още в България. Нейният живот с Димитров впоследствие става тежък. Той е човек, който почти не се прибира вкъщи. Люба не може да роди дете.

След 1923 г. тя живее постоянно в московския хотел „Люкс“, където изпада в депресия. През 1927 г., вече психично разстроена, Ивошевич е настанена в специален санаториум край съветската столица. В периода на работа на Димитров в Европа след 1928 година тя му остава в Москва, като психичните ѝ проблеми се задълбочават, може би и заради постоянната напрегната обстановка в съветските политически среди.[2] Заради утежняващата се параноидна шизофрения тя прекарва все по-продължителни периоди в психиатрични клиники и санаториуми.[2]

Арестуването на Димитров през 1933 г. по обвинението за подпалване на Райхстага изостря състоянието ѝ. Самоубива се, като се хвърля от последния етаж на санаториума.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Погребана е в Новодевическото гробище в Москва. Нейното име носи улица в белградския квартал Церак.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Костенцева, Райна. Моят роден град София в края на XIX – началото на XX век и след това. София, Рива, 2008. ISBN 978-954-320-206-5. с. 33.
  2. а б Фосколо, Мона. Георги Димитров. Една критическа биография. София, Просвета, 2013. ISBN 978-954-01-2768-2. с. 124 – 125.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]