Ангел Георгиев (актьор)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Ангел Георгиев.
| Ангел Георгиев | |
| български актьор | |
| Роден |
28 декември 1944 г.
|
|---|---|
| Починал | 6 февруари 2012 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Актьорска кариера | |
| Активност | от 1968 г. |
| Уебсайт | |
Ангел Георгиев Николов – Ачо е български драматичен актьор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1944 г. в гр. Враца. През 1968 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на проф. Желчо Мандаджиев и на проф. Гриша Островски. Актьорската му кариера започва в драматичния театър в Благоевград (1968 – 1970 г.). Между 1970 и 1971 г. играе в Драматичен театър – Пазарджик, а в следващите 30 години се установява в Сатиричния театър. От 2002 г. е в трупата на Театър „София“. Имал е гастроли и с Общински театър „Възраждане“ и драматичните театри на Търговище и Смолян.
В театъра Ангел Георгиев е изпълнявал над 100 роли в пиеси на Ст. Л. Костов, Станислав Стратиев, Сава Доброплодни, Стефан Цанев, Едуард Олби, Уилям Шекспир и много други.
Има пано с неговите отпечатъци на Стената на славата пред Театър 199.
Освен в театъра, има роли и в киното: над 20 в български филми, 4 в италиански, 3 във френски и американски кино-продукции. Сред българските филми, по-известни са „Не си отивай!“ (1976), „Петимата от РМС“ (1977) и „Дунав мост“ (1999), а през 2011 година се снима в телевизионния сериал на bTV „Седем часа разлика“.
Умира през 2012 г. в София. Погребан е в Централните софийски гробища.[1]
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]Георгиев е носител на множество награди за театрално изкуство:
- 1969 – Национален преглед на българската драма и театър
- 1970 – Преглед на младежката пиеса, Русе
- 1971 – Ленински театрални дни, София
- 1976 – Преглед на радиопиесата, Банско
- 1989 – Национален преглед на българската драма и театър
- 1998 – награда на Съюза на артистите в България за най-добра мъжка роля.
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Големанов“ (по Ст. Л. Костов, сц. и реж. Иван Ничев, 1995)
- „Милионерът“ (от Йордан Йовков, реж. Младен Младенов)
- „Подслушан разговор“ (1981) (Иван Остриков)
- „Цар и водопроводчик“ (1974) (Павел Вежинов)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 2011-2012 | Седем часа разлика (сезони 1 и 2) | ген. Лука Карлов | ||
| 2006 | Мъж за милиони (тв) | Кольо | ||
| 2005 | Премълчана любов – („Un amour à taire“) | Франция / България | президентът на трибунала | |
| 2004 | Филип (тв) | д-р Спасов | ||
| 2002 | Папа Йоан XXIII-Папата на мира – („Papa Giovanni – Ioannes XXIII“) | 2 ч. | Италия | Папатакис |
| 1999, 2000, 2010 | Клиника на третия етаж | 35 | собственика (в 1 серия: XXIV) | |
| 1999 | Дунав мост | 7 | Лющеров | |
| 1997 | Бюро за убийства – („Mordbüro“) | Франция / Белгия / Канада | метр Бехар | |
| 1996 – 1997 | Без граници – („Hors limites“) | 2 | Франция / България | Василев (в 1 с.) |
| 1994 | Любовни сънища - (Alien Hunter) | САЩ / България | крупието | |
| 1988 – 1996 | Новите приключения на Арсен Люпен – (Le retour d'Arsène Lupin) | 20 | Франция / Канада / Италия / Швейцария / Белгия / Полша / България / Куба / Португалия / Югославия | (в 18-а серия: „Herlock Sholmes s'en mêle“-1995) |
| 1986 | Почти вълшебно приключение | 2 | клоун | |
| 1984 | Кажи им, майко, да помнят | 6 | сервитьорът (във 2-ра серия) | |
| 1984 | Вкус на бисер | |||
| 1982 | Среща на силите | |||
| 1981 | Етюд за лява ръка (тв) | сервитьор в бар „Ориент“ (не е посочен в надписите на филма) | ||
| 1980 | Солистът | клиент | ||
| 1979 | Булевард | |||
| 1979 | Фильо и Макензен | 7 | съдебен заседател | |
| 1978 | Коко и вълшебният тромпет | учител | ||
| 1977 | Петимата от РМС | 5 | Алеко, безмълвният секретар на Гешев (в 5 серии: от I до V вкл.) | |
| 1977 | Звезди в косите, сълзи в очите | |||
| 1976 | Не си отивай! | актьорът | ||
| 1976 | Един наивник на средна възраст | 2 | Бенет, помощник на Томас | |
| 1974 | Селкор | |||
| 1974 | Пазачът на крепостта | попчето | ||
| 1974 | Баща ми бояджията | |||
| 1967 – 1974 | Произшествие на сляпата улица | 6 | Андрей Желязков, съпруг на Роза и зет на Радев (в III серия: „Самопризнание“ - 1974) | |
| 1968 | Шведските крале | човекът от обекта | ||
