Пелин Пелинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пенчо Линов
Псевдоним Пелин Пелинов
Роден 26 март 1936 г. (83 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр роман

Пенчо Линов, известен с псевдонима си Пелин Пелинов е български писател и драматург.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Учи в плевенската мъжка гимназия и през 1954 г. се дипломира с пълно отличие. През 1959 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет, а през 1965 година — ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Работи като юрисконсулт и театрален специалист към Комитета за култура. В продължение на 12 години е драматург в Народния театър „Иван Вазов“. Става един от основателите на театър „Сълза и смях“.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Пелин Пелинов е автор на документално-историческите романи „През пепелищата“ (1997) и пенталогията „Възход и падение“ (2002—2011), състояща се от частите „Независима България“ (2002), „Напред, на нож!“ (2005), „Крушението“ (2010), „Под свити знамена“ (2010) и „Катастрофата“ (2011). По мотиви на романа „Независима България“ през 2006 г. е изграден сюжетът на едноименния филм, с режисьор Огнян Сурдолов.[2] Пелинов пише 30 театрални пиеси, между които „Горещо лято“, „Ивайло или нощта на късите ножове“, „Геройският знак“. Автор е на телевизионните поредици „Освобождението“, „Съединението“, „Процесът Стамболийски“, поставени от Асен Траянов (режисьор).

Попитан от вестник „Посредник[3] до кой период стига историята в книгите му, той отговаря: „До 3 октомври 18-та година, когато царят абдикира и избягва.“

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Процесът Стамболийски. София: БЗНС, 1990, 138 стр.
  • Modus vivendi. Телевизионни драми. София: БЗНС, 1993, 288 стр.
  • През пепелищата. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1997, 748 стр.
  • Възход и падение. Документално-историческа романова пенталогия
    • Книга 1: Независима България. София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2002, 774 стр.
    • Книга 2: Напред, на нож!. София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2005, 996 стр.
    • Книга 3: Крушението. София: Български писател, 2009, 656 стр.
    • Книга 4: Под свити знамена. София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2010, 650 стр.
    • Книга 5: Катастрофата. София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2011, 744 стр.
  • Щрихи към портретите. Разкази. София: Български писател, 2015, 296 стр.
  • Жиголо. Документално-художествен роман. София: Книгоиздателство „Северно ехо“, 2017, 324 стр.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]