Направо към съдържанието

Стоян-Заимово

Стоян-Заимово
България
42.3444° с. ш. 25.3514° и. д.
Стоян-Заимово
Област Стара Загора
42.3444° с. ш. 25.3514° и. д.
Стоян-Заимово
Общи данни
Население66 души[1] (15 март 2024 г.)
3,6 души/km²
Землище18,398 km²
Надм. височина374 m
Пощ. код6243
Тел. код041335
МПС кодСТ
ЕКАТТЕ69496
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСтара Загора
Община
   кмет
Чирпан
Ивайло Крачолов
(ГЕРБ, СДС, ПДСД, ВМРО-БНД, Бъдеще за родината, Левицата!; 2019)

Стоян-Заимово е село в Южна България. То се намира в община Чирпан, област Стара Загора.

Селото е разположено в подножието на планина Средна гора, намира се на 21 километра северно от Чирпан. Природата в Стоян Заимово е изключително красива чиста. В землището на селото няма открити полезни изкопаеми и не се извършва промишлен добив. През селото минава малка рекичка. Най-близкото населено място до Стоян Заимово е с. Могилово на югоизток на 3 километра. Други населени места, намиращи се в близост до селото са Изворово, Средно градище и Спасово. На северозапад землището на Стоян Заимово граничи със землището на село Съединение.

Стоян Заимово е познато още като Карапча и Бедняково. Днешното си име получава на 14 август 1934 година.[2] Името е дадено, заради факта че именитият български революционер Стоян Заимов е родом от селото.

Стоян Стоянов Заимов, български националреволюционер, просветен и читалищен деец, общественик, писател, е роден на 12 август 1853 г. в село Рупките, Чирпанско, в семейството на търговеца на добитък Стоян Пенчев Заимов, който умира, преди да се роди синът му. Учи в Чирпан и в класното училище в Стара Загора (1867 –  1869). Член е на Тайния централен български комитет (ТЦБК). Учи педагогически курс в град Пловдив. Учителства в българското мъжко училище в Хасково (1871 – 1873), участва в основаването на Хасковския частен революционен комитет (1872). Заловен за покушението над хаджи Ставри Примо и заточен в Диарбекир, откъдето бяга и се установява в Румъния. Редактира вестник „Михал” (1875). През 1875 г. не успява заедно с Бенковски да подпали Цариград. Участва в основаването на Гюргевския революционен комитет, който подготвя Априлското въстание (1876). Главен апостол на Трети (Врачански) революционен окръг. След избухването на въстанието е заловен и осъден на смърт, после на доживотно заточение в крепостта Сен Жан д’Акр. Освободен е след Санстефанския договор. Завършва Педагогическия институт в Москва (1882). Учителства в Чирпан, в Шумен (1882 – 1884), Варна (1884 – 1885), Кюстендил (1888 – 1895), София (1898 – 1901). През 1895 – 1898 г. е член на постоянния учебен комитет към Министерството на народното просвещение. Съставя учебници и методически ръководства. Основава сп. „Училищен преглед” (1896 – 1949). Директор на Народната библиотека в София (1903 – 1908). Емигрант в Русия (1886 – 1887) поради русофилските си убеждения. Председател на Върховният комитет на опълченско-поборническите дружества.

Умира на 9 сепември 1932 г. в град Плевен. Баща е на генерал-полковник Владимир Заимов.

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Средновековният манастир „Св. Пантелеймон“ се намира в местността „Голяма черква“, на около 1 км северозападно от чирпанското село Стоян Заимово и на 21 км северно от град Чирпан. Разположените върху хълм от Чирпанските възвишения останки на отдавна разрушената обител са скътани сред гъста растителност от дървета и храсти, оформящи естествена защита. За възникването и историята на манастира исторически сведения не са достигнали до нас, или поне няма известни такива. Всичко, което се знае за него изхожда от легенди, преданията и свидетелства на местни жители. Последните са били причина преди години да дойде тук екип от археолози, които реално засвидетелствали основи на християнски храм и на други манастирски сгради.

В местността се забелязват руини от каменни градежи, останки от строителни материали и керамика са пръснати из целия терен, произходът на които все още не е докрай проучен. Интересен е фактът, че светите места в района на село Стоян Заимово не се ограничават само с „Голяма черква“. В околността има и други черковища, назовавани от хората като: „Гергьовска черква“, „Медна черква“, „Брайкова черква“, „Свети Илия“ и др. Вероятно на това място някога е съществувал не само един манастир, а цял комплекс от манастири и църкви – една малка Света гора.

  1. www.grao.bg
  2. Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София 1989, с. 258.