Обикновена шипка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Шипка)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Шипка.

Шипка
Illustration Rosa canina1.jpg
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Розоцветни (Rosales)
семейство:Розови (Rosaceae)
род:Роза (Rosa)
секция:R. sect. Caninae
вид:Шипка (R. canina)
Научно наименование
Linnaeus, 1753 г.
Шипка в Общомедия
[ редактиране ]

Обикновената шипка (Rosa canina) е вид диворастяща роза. Тя представлява многогодишен, бодлив, силно разклонен храст със стъбла, достигащи 1 до 5 m дължина. Шипката цъфти през месеците май до юли, цветовете са бледорозови до бели с диаметър 4 – 6 cm и с по пет венчелистчета. Плодовете (шипки) узряват през есента и са овални, червено-оранжеви, с размер 1 – 2 cm, месести, пълни с множество мъхести семена.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Разпространена е в по-голямата част на Европа (но без северна и централна Русия и без северната част на Скандинавския полуостров)[1] и в по-умерените части на Югозападна Азия[2] и северозападна Африка. Натурализирана е в части на Северна Америка[3] и в Централна Азия.[4] В България се среща из храсталаци и тревисти склонове, край реки, в равнините и планините до 2000 m надморска височина из цялата страна.[4][5]

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

A Blume 33 020be wp1.jpg

Обикновената шипка се използва като присадка за декоративни рози или самата тя се отглежда с декоративна цел. Плодовете се използват за производство на мармалад и на други хранителни производни.[4]

Плодовете са богати на витамин C. Според проучване на растящи в България шипки, съдържанието му в месестата част на плодовете е средно около 510 mg%, като варира спрямо различните местонахождения на растенията в границите 380–660 mg%.[6]

Мармалад[редактиране | редактиране на кода]

Изчистват се 5 кг шипки от дръжките и черния цвят. Разрязват се на две и се премахват семките. Слагат се да заврат с 4 литра вода, след което се прецеждат през гевгир и сито, за да се премахнат всички люспи. Сместа се оставя да ври около 3 часа с прибавена захар (по избор). Разбърква се периодично, за да не загори. Мармаладът е готов, когато прави път след лъжицата, когато се бърка.

От 5 kg шипки се получават приблизително 2 kg мармалад.

Чай[редактиране | редактиране на кода]

Приготвя се запарка от 1 с.л. сушена шипка в 250 мл вряща вода. След 1 час се прецежда и се пие като чай.

Шипково вино[редактиране | редактиране на кода]

500 гр. сухи, счукани шипки се заливат с 4 л хладка, предварително преварена с 1 кг захар вода. За насочване на ферментацията може да се добави парченце мая, разтворена в хладка вода. Съдът трябва да има възможност да диша (примерно отворена дамаджана). Държи се на топло 15 – 20 дни. Може да се пие още по време на бурната ферментация, като слабоалкохолно витаминозно питие. След пълната ферментация се прецежда и има качествата на интересно плодово вино.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kurtto, Arto, Lampinen, Raino, Junikka, Leo. Atlas florae Europaeae, distribution of vascular plants in Europe. 13: Rosaceae (Spiraea to Fragaria, excl. Rubus). Helsinki, Committee for mapping the flora of Europe and Societas Biologica Fennica, 2004. ISBN 978-951-9108-14-8. с. 67–72.
  2. Rosa canina L.. // Bean's Trees and Shrubs. International Dendrology Society. Посетен на 8 ноември 2021.
  3. Rosa canina L.. // Euro+Med Plantbase. Посетен на 8 ноември 2021.
  4. а б в Димитров, Стоян Г.. Rosa. // Флора на Народна република България. Т. V. София, БАН, 1973. с. 126–29.
  5. Асьов, Б., Петрова, А.. Конспект на висшата флора на България : Хорология и флорни елементи. 4. София, Българска Фондация Биоразнообразие, 2012. с. 349.
  6. Димитров, Ст. и др. Върху съдържанието на витамин C в плодовете на някои видове шипки (Rosa) в България. // Научни трудове - Висш селскостопански институт "Васил Коларов" – Пловдив 16 (1). Христо Г. Данов, 1967. с. 183–85. Стойностите са за сурова маса, като при сушена маса, концентрацията е по-висока. Месестата част на плода е използваемата му част и изключва семена, дръжки, космици и тичинки (вж. също стр. 175–81 в същия том).