Шипка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За върха вижте Шипка (връх). За други значения вижте Шипка (пояснение).

Шипка
Rosa canina.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Rosales Розови
семейство: Rosaceae Розоцветни
род: Rosa Роза
вид: R. canina Шипка
Научно наименование
Уикивидове Rosa canina
Linnaeus, 1753
Шипка - плод

Обикновената шипка (Rosa canina) е вид диворастяща роза. Тя представлява многогодишен, бодлив, силно разклонен храст със стъбла, достигащи 1 до 5 m дължина. Шипката цъфти през месеците май до юли, цветовете са бледорозови до бели с диаметър 4-6 cm и с по пет венчелистчета. Плодовете (шипки) узряват през есента и са овални, червено-оранжеви, с размер 1-2 cm, месести, пълни с множество космати семена.

Разпространение[редактиране | edit source]

Расте в гори, край реки, в равнини и планини до 2000 m надморска височина из цялата страна. Среща се в България, Северозападна Африка и Западна Азия, като е пренесена и в Северна Америка.

Химичен състав[редактиране | edit source]

A Blume 33 020be wp1.jpg

Най-често се използват плодовете на шипката, които природата е превърнала в своеобразен склад за витамини. Плодът е характерен с богатото съдържание на витамин С, каротин (провитамин А), ликопен, пектин, вит.В1 и В2, както и от витамините PP, К. По съдържанието си на витамин С шипковия плод няма аналог в растителния свят! Обичайно пресните зрели плодове съдържат до 600мг(на 100гр плод) витамин С, според някои източници - до 2 грама(при определени сортове)! В семената се съдържа витамин Е. Високо е съдържанието на минерални соли - най-вече калиеви, калциеви, фосфорни, магнезиеви и др., флавоноиди (кемпферол, кверцетин, рутин). Така шипката превъзхожда по съдържание на минерали и елементи като калий, магнезий, натрий, калций и фосфор много плодове и зеленчуци.

Приложение[редактиране | edit source]

Предците ни смятали, че Шипката притежава добра магия. Приписвали й чудодейна сила, способна да възроди пламъка на чувствата. Според астролозите шипката е под доминацията на Луната. Шипката често се споменава в традиционните народностни представи и се използва в обредни практики с медицинска насоченост. Това се свързва с природните качества на шипката – здраво, жилаво плодно растение, чиито бодли могат да предпазват.

Повечето от билкарите я наричат „Царицата на билките“. Това се дължи на високото съдържание на витамин С, каротин (провитамин А), ликопен, пектин, витамини В1 и В2, РР, К. По съдържанието си на витамин С шипковия плод няма аналог. Съдържанието на минерали и елементи като калий, магнезий, натрий, калций и фосфор в шипката е много по-високо отколкото в много плодове и зеленчуци.

Уникалната комбинация от витамин С и останалите съставки в плодовете на шипката стимулира образуването на червени кръвни клетки, повишава работоспособността и засилва съпротивителните сили на организма. Затова се препоръчва на болни от диабет, анемии, умствена и физическа преумора, простудни заболявания, авитаминози.

Плодовете на шипката (Rosa canina) са широко използвани и от народната медицина от векове. В различните страни са прилагани за лечение на най-различни заболявания. В Китай – като средство, нормализиращо храносмилането и против глисти. В Тибет- при неврастении, артеросклероза, бъбречни заболявания. В Русия- при камъни в бъбреците, чернодробни заболявания, при язви, гастрити и колити.

В традиционната българска медицина плодовете от шипка се използват като високовитаминен източник, за повишаване защитните сили на организма, особено в късна есен, зимата и ранна пролет. Смята се, че шипката е особено полезна за укрепване на сърцето и кръвоносната система. Заради съдържанието на пектини и танини народната медицина използва шипката при стомашно-чревни и бронхиални заболявания.

Шипката често се споменава в традиционните народностни представи и се използва в обредни практики с медицинска насоченост. Това се свързва с природните свойства (качества) на шипката – здраво, жилаво плодно дърво, чиито бодли могат да предпазват. За прът на сватбеното знаме в Родопите деверът и зълвата отсичат шипкова пръчка. За направата на сватбените венци се използва символно сурова шипкова пръчка. В Пиринско не простират пелените на новороденото върху шипка, заради поверието, че там се крият самодиви, тъй като под тях самодивите слагали своята трапеза. Ако някой се разболеел от самодивска болест, защото е спал под шипка или друго опасно дърво, до него оставяли питки с мед и босилек, за да умилостивят самодивите.

Начин на употреба[редактиране | edit source]

Плодовете се използват за приготвяне на мармалад, билкови чайове и шипково вино.

Чай[редактиране | edit source]

Приготвя се запарка от 1 с.л. сушена шипка в 250 мл вряща вода. След 1 час се прецежда и се пие като чай.

Шипково вино[редактиране | edit source]

500 гр. сухи, счукани шипки се заливат с 4л хладка, предварително преварена с 1 кг захар вода. За насочване на ферментацията може да се добави парченце мая, разтворена в хладка вода. Съдът трябва да има възможност да диша(примерно отворена дамаджана)! Държи се на топло 15-20 дни. Може да се пие още по време на бурната ферментация, като слабоалкохолно витаминозно питие. След пълната ферментация се прецежда и има качествата на интересно плодово вино.

Източници[редактиране | edit source]