Болярино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Болярино
Village hall, Bolyarino.jpg
Общи данни
Население 440 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 26 531 km²
Надм. височина 167±1 m
Пощ. код 4132
Тел. код 03157
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 5270
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Раковски
Павел Гуджеров
(ГЕРБ)
Болярино в Общомедия

Болярино е село в Южна България. То се намира в община Раковски, област Пловдив.

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

Преди Освобождението селото се е наричало Бейкьой. От август 1934 г. селото се нарича Болярино.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Болярино се намира на 35 км. източно от Пловдив. Разполага се между два продълговати баира. Почвата на землището северозападно е песъчлива (комсал), а останалата част е чернозем. Височината на баирите е 213 м, а равнището на селото е 167 м над морското равнище.

История[редактиране | редактиране на кода]

Преди Освобождението в село Бейкьой е имало добре уредена джамия. Тогава то е било малко турско село, в което са живеели двама богаташи.

  • Единият – в южния край на селото се казвал Гяур Бей, защото знаел много добре български и братята му по вяра го нарекли Гявур Осман.
  • Другият живеел в северния край на селото и се казвал Кара Бей.

Селото било разделено на две махали – тази около джамията се казвала Бейкьой, а в северната част била махалата Карабейкьой. Местните турци се занимавали със скотовъдство.

Около 1870 г. в южния край на селото, като аргатин при богатия турчин Гявур Осман се преселва Иван Кравев от село Рахманлий. Той участвал в четата на Добри Войвода. След Освобождението Иван Кравев отново се връща в Бейкьой, но селото е неузнаваемо – турците бягат към Цариград. Старият му приятел Гявур Осман също се готвел да напусне родното си село. От него Иван Кравая купува почти на безценица 50 уврата (сега 100 дка) земя, взима и дворното място на Осман и окончателно се заселва в Бейкьой.[1] Турската миграция на изток продължила няколко години. Постепенно към селото прииждат и други заселници - общо 51 рода.[1]

Турците си имали свое училище, където ходжата е обучавал турските деца. След изселването на турците, Брезовският окръжен училищен инспектор, започнал да настоява пред българите, да открият свое училище. Тогавашният кмет Дончо Андреев предложил училището да се построи на височината на изток. Майстор бил Димо Трифонов от с. Дебър (Македония). Изграденото училище е било на три етажа (рядък случай за онези времена), от които на първите два са се разполагали класните стаи, а третия-канцелария, в която се е помещавала и Общинската администрация. Училището отваря врати през 1881 г. Първият учител е бил българинът Гено Карабаджаков, родом от с. Колачево – Чирпанско. Той е бил 30 – годишен и е обучавал първо отделение състоящо се от 34 ученика.

През 1907 г. започват строеж на църква в селото. Със собствените си каруци селяните превозвали каменни блокове, а италиански майстор строил сградата. Църквата е завършена и осветена през 1908 г

През 1922 започва строежа на ново училище, пълна прогимназия, с девет класни стаи, състои се от девет паралелки с по над 35 ученика, с оглед да задоволява нуждите на селото в продължение на 50 години. То е завършено през 1926 г., изключително със средства от населението, а издръжката му е гарантирана с 360 дка ниви от общинската мера.

През 1925 г., с лични средства и със събиране на книги от личните библиотеки на основателите се слага началото на читалищната дейност в селото. Председател е Никола Дончев, библиотекар – Димитър Дзимбов. Първата поставена пиеса е „Иванко“.

Чирпанското земетресение от 1928 г. нанася големи щети на населението – 59 напълно разрушени къщи, 68 – полуразрушени и слабо повредени. Държавата подпомага за ремонта на училищната сграда, а църквата и 230 сгради – разрушени или полуразрушени населението възстановява със собствени усилия и средства.

През 1929 г. населението на с. Болярино е 1189 жители българи и разполага със 180 къщи, през 1933 г. селото наброява 1327 души, разпределени в 207 домакинства, с 200 къщи, притежава 23 000 дка земя, от която 17 416 дка обработваема площ, 1000 дка гора, останалото общинска мера. Населението се занимава с обработка на земята и скотовъдство – има 800 глави едър рогат добитък, 180 свине и 3,287 овце.

След 1944 г. училището е наречено „Христо Смирненски“. През 1945 г. е построен Стопански двор I, с две помещения. През 1947 г. е построена сградата на кметството, в която на горния етаж се помещава пощата, а на първия здравната служба и администрацията на съвета. През 1948 г. е построен Стопански двор II, а през 1949 – Стопански двор III. През 1952 г. населението изгражда фурна за печене на хляб.[1]

През 1956 г. се полагат основите на читалищната сграда със средства дарени от населението. Завършването и откриването на читалище „Христо Ботев“ става през 1958 г. През 1957 г. е построен паметник и оформен парк в центъра на селото в памет на „Загиналите за свободата на България“. През 1960 се строи и универсалният магазин.[1]

През 2014 г. в село Болярино живеят около 400 души, а голяма част от къщите са необитаеми, има 700 глави едър рогат добитък, 1020 овце, 43 бр. прасета, 480 пчелни семейства. Земята се обработва от трима арендатора.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Празникът на селото е на Димитровден.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Чапански, Н., „Живото наследство на община Раковски“, 2014, ISBN 978-954-92778-3-8.
Карта на обектите в град Раковски и общината