Раковски (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Раковски)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Раковски.

Раковски (община)
Map of Rakovski municipality (Plovdiv Province).png
Герб на Раковски (община) Знаме на Раковски (община)
Общи данни
Област Област Пловдив
Площ 263.96 km²
Население 26 916 души
Адм. център Раковски
Брой селища 7
Сайт www.rakovski.bg
Управление
Кмет Павел Гуджеров
(ГЕРБ)
Общ. съвет 21 съветници
   ГЕРБ (14)
   БСП (4)
   Единство (2)
   Движение Напред България (1)

Община Раковски се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Общината в сегашния си вид е създадена на 26 януари 1979 г. и обхваща[1]

  • гр. Раковски - център на Общината (формиран от кварталите Парчевич, Секирово и Генерал Николаево)

и селата

  1. Белозем,
  2. Стряма,
  3. Чалъкови,
  4. Шишманци,
  5. Болярино и
  6. Момино село

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Община Раковски е разположена в централната част на Южна България, в източната част на Област Пловдив и в източната част на Пазарджишко-Пловдивското поле на Горнотракийската низина, североизточно от град Пловдив на територия, която е един от облагодетелстваните от природата региони в страната.[1] С площта си от 263,963 km2 заема 11-то място сред 18-те общините на областта, което съставлява 4,4% от територията на областта и 0,24% от територията на страната.

Границите ѝ са следните:

Територията на Общината е гъсто заселена и това категоризира общината в групата на средно големите общини в България.

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Територията на Общината има равнинен релеф и се характеризира с еднообразна алувиална почва, покрита в по-голямата си част от фини глинести пясъци. В природогеографско отношение Община Раковски принадлежи към Тракийско-Тунджанската подобласт на Тракийско-Странджанската област. Разположена е северно от река Марица, като в най-южната си част граничи с нея и заема част от речната тераса. Река Стряма, пресича общината в западната й част.

Характерен за района е равнинният и слабо хълмист релеф със средна надморска височина около 180 метра. Община Раковски е една от най-равнинните общини в България, като денивелацията ѝ е 82 m. Надморската височина варира от около 140 м за с. Белозем, около 161 м за с. Стряма, около 169 м за кв. Парчевич, около 171 м за кв. Секирово, около 184 м за кв. Ген. Николаево, до 207 м за с. Болярино. Общият наклон на терена е в югоизточна посока. Максималната ѝ височина се намира в най-северната ѝ точка, на границата с община Брезово – 214,2 m, северно от град Раковски, а минималната – 132 m, разположена в коритото на река Марица, югоизточно от село Белозем.

Хълмисто-ридов релеф има в землищата на с. Шишманци (кариера за добив на варовик и производство на вар) и в с. Болярино. В землищата на общината (с изключение на с. Болярино и кв. Парчевич) има единично или групово разположени невисоки, с форма на широк пресечен конус или купол земни образувания (могили).[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Територията на Община Раковски попада в преходно-континенталната климатична област, разположена южно от Стара планина. Тя се отличава със значително по-мека зима и сухо лято. Стара планина се явява бариера, преграждаща преминаването на студените континентални въздушни маси на юг.

Снежната покривка през зимата се задържа средно 30 дни. Територията на общината понякога е обект на поройни дъждове, гръмотевични бури и градушки през пролетата и лятото. Посоката на ветровете е предимно югозапад-югоизток.

Води[редактиране | редактиране на кода]

По южната граница на общината с община Садово протича около 12 km от средното течение на река Марица, като в нейните предели попада левия бряг на реката. От север на юг, а след град Раковски, на югоизток през селата Шишманци и Белозем протича средното и долно течение на река Азмак (21 km, ляв приток на Марица). Коритото на реката по цялото си протежение в общината е коригирано и водите ѝ чрез множество напоителни канали се използват за поливане на обширните земеделски земи в региона. На територията на общината има изградени няколко микроязовира (най-голям язовир „Болярино“), водите на които също са включени в напоителни системи.

Защитени територии[редактиране | редактиране на кода]

В границите й попада защитена зона „Гора Шишманци” (обхващаща земя на териториите на Болярино, Генерал Николаево, Секирово и Шишманци) и малки части от други три защитени зони:

  • „Трилистник“, в землището на село Стряма,
  • „Река Стряма“ , в землището също на село Стряма, и
  • „Река Марица“, в землището на селата Белозем, Чалъкови.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

През античната епоха на територията на общината живее тракийското племе одриси. Изградената от тях държава съществува 150 години (между началото на V до средата на IV в. пр. Хр.). Tериториите в региона на общината остават под контрола на Одриското царство, което по-късно е включено в Римската империя. Може да се предположи, че одрисите се запазват като основно население на района на общината до средата на III в. сл. Хр.[1]

През ранно-византийската епоха територията на гр. Раковски спада към градската тери­тория на Филипопол. През 680-681 г. Византия установява границата си с новата Българска държава по билото на Стара планина и Средна гора. Така районът на общината се превръща в гранична зона. През 756 г. византийският император Константин V Копроним заселил в района значителен брой павликяни, преселени от Мала Азия.[1]

През 836 г. земите са присъединени към Българска държава от българския владетел Маламир и остават в границите й до 970 г., когато след нашествието на киевския княз Светослав I и изтласкването му, земите са отново в пределите на Византия. За въстановяването на района след кланета на Светослав I, по Пловдивските земи отново са заселени павликяни и манихейци от Армения и Сирия.

През 1115 г. император Алексий I Комнин изградил на територия на общината градчето Неокастрон (Нова крепост).[1] От 1204 до 1248 г. земите на общината са включени в Пловдивско херцогство. През следващите 120 години земите на общината осем пъти преминава по мирен или военен път от български под византийски контрол и обратно.

През 1364 г. земите на общината наред с останалите земи в Пловдивско стават част от Османската империя. Голяма част от павликяните от района се преселват по това време през Балкана в Дунавската равнина. Те се заселват основно в Никополско и Свищовско, но и на други места по поречието на река Осъм (около трасето на стария римски път Мата), за да се върнат отново по Пловдивските земи след два века.

През 1596 г. католическият мисионер Петър Солинат възстано­вява Софийската католическа епископия в Северозападна България, по точно в Чипровци и околните му села. В рамките на мисионерската дейност, павликяните в района на общината през 1625-1645 г. започват да приемат католицизма.[1] След 1878 г. землищата на общината са в пределите на Източна Румелия и са част Сърненогорска (Брезовска) и Пловдивската околии на Пловдивски окръг. Населението на турските села Бекерлии и Ютакларе се изселва през 1885 г. и 1893 г. и земята им е присъединена към Калъчлии (днес кв. Генерал Николаево на гр.Раковски). Преди и след Освобождението групи от семейства от селата Калъчлии и Балтаджии се заселват в селата Герен (1845 г.), Салалии (1884 г.) и Алифаково (1904 г.).[2]

През 1901 г. северната част на общината става част от Карловски околия, а южната е в Пловдивска селска околия. От 1949 г. землищата на общината са в Пловдивска околия, а от 1955 г. във Втора Пловдивска околия. През 1966 г. селата Секирово, Парчевич и Генерал Нико­лаево формират град Раковски и се създава община Раковски.

С Указ № 2995 от 26 ноември 1978 г. от 1 януари 1979 г. се създават нови селищни системи. В Пловдивски окръг те са 9 със седалища: Асеновград,. Първомай, Пловдив, Калояново, Съединение, Брезово, Карлово, Хисар и Раковски. С това се формират сегашните граници на общината.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Броят на жителите в общината към 15 март 2015 г. е 26 381 души.[3]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Данните от НСИ[4] по степен на завършено образование за населението на 7 и повече години на община Раковски в сравнение на същите показатели за град Раковски, област Пловдив и на национално ниво (в проценти).

Показател За общината За града За областта За страната
висше образование 6% 7% 19% 20%
средно образование 39% 42% 44% 43%
основно образование 34% 31% 23% 23%
начално образование 13% 12% 8% 8%
незавършено начално 6% 5% 5% 5%
не посещавали училище 2% 2% 1% 1%

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 26 381 100,00
Българи 21 899 83,01
Турци 97 0,37
Цигани 1 677 6,36
Други 40 0,15
Не се самоопределят 53 0,20
Не отговорили 2 615 9,91

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 7 населени места с площ на землищата и брой на населението както следва:

Списък на населените места в община Раковски, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Белозем 3 924 41,828 Гирен Стряма 3 253 43,120 Ине бекчии
Болярино 440 26,531 Бей кьой Чалъкови 1 976 15,467 Доганджа
Момино село 797 19,328 Муратлии Шишманци 955 19,690 Автоево
Раковски 15 571 97,999 Калъчлии, Балтаджии и Алифаково ОБЩО 26 916 263,963 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • през 1885 г. – заличено е с. Сатъ Оглар поради изселване без административен акт; земята се раделя между Балтаджии и Чакъре;
  • през 1886 г. – заличено е с. Севишлие (Севишлии) поради изселване без административен акт; земята се присъединява към Муратлии;
  • през 1886 г. – заличено е с. Бекирлии поради изселване без административен акт; земята се присъединява към Калъчлии;
  • през 1893 г. – заличено е с. Ютакларе поради изселване без административен акт; земята се присъединява към Калъчлии;
  • Указ № 168/обн. 31.03.1893 г. – преименува с. Ине бекчии на с. Стряма;
  • през 1914 г. – преименувано е с. Герен на с. Белозем без административен акт;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Алифаково на с. Антраниково;
– преименува с. Бей кьой на с. Болярино;
– преименува с. Калъчлии на с. Генерал Николаево;
– преименува с. Муратлии на с. Момино село;
– преименува с. Балтаджии на с. Секирци;
– преименува с. Доганджа (Дуванджа) на с. Чалъкови;
– преименува с. Автоево на с. Шишманци;
  • МЗ № 3774/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Секирци на с. Секирово;
  • МЗ № 168/обн. 22.01.1943 г. – преименува с. Антраниково на с. Парчевич;
  • МЗ № 2700/обн. 26.06.1943 г. – преименува с. Секирово на с. Архангелово;
  • МЗ № 2736/обн. 27.04.1945 г. – възстановява старото име на с. Архангелово на с. Секирово;
  • Указ № 297/обн. 15.10.1954 г. – заличава с. Секирово и го присъединява като квартал на с. Генерал Николаево;
  • Указ № 516/обн. 22.12.1961 г. – отделя кв. Секирово от с. Генерал Николаево и го възстановява като отделно населено място – с. Секирово;
  • Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Генерал Николаево за селище от градски тип (с.гр.т.) Генерал Николаево;
  • Указ № 100/обн. 08.02.1966 г. – обединява с.гр.т. Генерал Николаево и селата Парчевич и Секирово в едно ново населено място – гр. Раковски.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Броят на предприятията в община Раковски през 2011 г. е 722. Преобладаващи са микропредприятията, които в периода от 2002 г. до 2011г. са се увеличили от 410 до 648. За същия период средната годишна работна заплата в общината се е увеличила от 2 030 лв на 6 932 лв.

Промишленост[редактиране | редактиране на кода]

Промишленост в община е основно представена в производството на[1]:

  • хранителни продукти
  • облекло и кожи
  • изделия от пластмаса
  • изделия от дървен материал
  • рафинирани нефтопродукти
  • вар, асфалтобетонови, бетонови смеси и строителни елементи
  • ароматизатори на въздуха
  • течни горива
  • части за автомобилостроенето
  • електро-компоненти за ниско и средно напрежение

Крупни промишлени звена в общината са:

  • Терминал за нефт и нефтопродукти, разположен в землището на село Белозем
  • Индустриална зона „Раковски“, разположена в землището на село Стряма
  • Завод за битови отпадъци, разположен в землището на село Шишманци

Селско стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Селското стопанство в общината е традиционен отрасъл. Към 2011 г. около 116 стопанските единици са заети със селско, горско и рибно стопанство.

Земите в общината се използват за отглеждане на зърнени култури, оризища, овощни градини, трайни насаждения, пасища и ливади.

Горско стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Около 4 500 дка от землището на общината се използват за развитие на горското стопанство като най-голям дял има горският фонд в землището на село Стряма.

Горите в общината са с различен видов състав като преобладават смесените гори от летен дъб, бряст, акация, цер. По поречието на реките и около водните площи има топола, акация и върба.

На територията на общината е разположено Държавното ловно стопанство „Чекерица”. В него се отглежда волиерно колхидски фазан и яребица. Дивечът е предназначен предимно за разселване в природата.[1] В стопанството се намира резиденция с 1 апартамент и 3 стаи с по две легла, със самостоятелни санитарни възли, салон-трапезария с камина и кухня.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През територията на общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 36,8 km:

Пътната мрежа в общината включва други пътища с дължина 71.5 км, които са

  • 17 км второкласна пътна мрежа,
  • 10,5 км третокласни пътища, и
  • 44 км четвъртокласни пътища.

ЖП инфраструктурата е представена от линията Пловдив-Бургас с единствена гара в село Белозем.

Здравеопазване[редактиране | редактиране на кода]

Здравните заведения в община Раковски са

  • за болнична помощ – „МБАЛ-Раковски“ ЕООД
  • за доболнична помощ - Медицински център „Света Елисавета“ в гр.Раковски с филиал в с.Белозем
  • звено за спешна помощ

Култура и спорт[редактиране | редактиране на кода]

Фестивали[редактиране | редактиране на кода]

Традиционните значими фестивали и спортни събития в общината са:[1]

Фестивал Място Време
Mайски културни дни Населените места на общината месец май
Общински спортен празник Населените места на общината месец май
„Кукове" гр. Раковски
площада в кв. Секирово
Петък и събота преди „Великденските заговезни”
„Фестивал на белия щъркел“ с. Белозем месец май
Винария гр. Раковски
площада в кв. Генерал Николаево
всяка година на Трифон Зарезан

Читалища[редактиране | редактиране на кода]

В община Раковски има девет читалища.[1]

Име Населено място
Свети Кирил и Методий-1908 гр. Раковски, кв. Ген. Николаево
Петър Богдан Бакшев-1909 гр. Раковски, кв. Секирово
Честолюбие-2010 гр. Раковски, кв. Нов център
„Христо Ботев-1930” с. Стряма
„Просвета-1909” с. Белозем
„Свети Кирил и Методий-1929” с. Шишманци
„Петко Мандажиев-1928” с. Момино село
„Христо Ботев-1931” с. Чалъкови
„Христо Ботев-1999” с. Болярино

Най – добра е посещаемостта в читалище „Св. Св. Кирил и Методий-1908“, което е и с най-голям капацитет – 500 места. Най – малко като площ е читалището в с.Чалъкови – 72 м2. В общината няма кина.

Паметници[редактиране | редактиране на кода]

Паметни плочи в памет на загиналите във войните са построени на следните места в общината:[1]  

Паметник Населено място Местонахождение
Паметник на загиналите в Балканската война (1912-1913) гр.Раковски
кв.Генерал Никколаево
гробищен парк
Паметник на загиналите в Европейската война (1915-1918) гр.Раковски
кв.Генерал Никколаево
гробищен парк
Паметник на загиналите в Отечествената война (1944-1945) гр.Раковски
кв.Генерал Никколаево
централен площад
Паметник на загиналите в Общо Европейската война (1915-1918) гр.Раковски
кв.Секирово
в двора на църквата „Свети Архангел Михаил”;
Паметник на загиналите в Балканската война (1912-1913) гр.Раковски
кв.Секирово
в двора на църквата „Свети Архангел Михаил”;
Паметник на загиналите през Балканската, Европейската и Отечествената война с. Белозем срещу кметството
Паметник на загиналите във войните с. Болярино в парка до кметството
Паметник на загиналите през Втората световна война с. Момино село площада
Паметник на загинали партизани и ятаци от с. Стряма с. Стряма
Паметник на загиналите през Втората световна война с. Чалъкови площада
Паметни плочи на загиналите в Първата и Втората световна война с. Шишманци на кметството

Храмове[редактиране | редактиране на кода]

Основните религии изповядвани от жителите на общината са католицизъм и православие. В общината има неголеми групи от мюсюлмани и протестанти.

Разположението на храмовете в населените места на общината е следното:[1]

Храм Населено място Религия
Пресвето Сърце Исусово гр.Раковски католическа
Св.Архангел Михаил гр.Раковски католическа
Непорочно зачатие на Дева Мария гр.Раковски католическа
Св.Франциск от Асизи с.Белозем католическа
„Св.Вмчк. Георги“ с.Белозем православна
„Св.Йоан Богослов“ с.Болярино православна
„Св.Вмчк. Георги Победоносец“ с.Момино село православна
„Успение на Пресвета Богородица“ с.Шишманци православна
„Св.Георги“ с.Чалъкови православна
„Св.София“ с.Стряма православна

На територията на общината действат и три католически манастира:

Спортни обекти[редактиране | редактиране на кода]

В Община Раковски спортните обекти са представени от четири стадиона и три спортни комплекса.[1]

Наименование Населено място
Стадион “Петър Парчевич” гр. Раковски, кв.Секирово
Стадион “Г.С.Раковски” гр. Раковски, кв.Ген.Николаево
Стадион „Чавдар” с.Белозем
Спортен комплекс- стадион с.Чалъкови
Спортен комплекс с.Стряма
Стадион с.Момино село
Стадион с. Шишманци

Други спортни терени са предимно на открито в дворовете на училищата и църквите.

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]