Раковски (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Раковски)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Раковски.

Раковски (община)
Map of Rakovski municipality (Plovdiv Province).png
Герб на РаковскиЗнаме на Раковски
Общи данни
Област Област Пловдив
Площ 263.96 km²
Население 26 916 души
Адм. център Раковски
Брой селища 7
Сайт www.rakovski.bg
Управление
Кмет Павел Гуджеров
(ГЕРБ)
Общ. съвет 21 съветници
   ГЕРБ (14)
   БСП (4)
   Единство (2)
   Движение Напред България (1)
Bulgaria Rakovski Municipality geographic map bg.svg

Община Раковски се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Пловдив.

Сградата на Общинската администация на площад „България“ в Раковски

География[редактиране | редактиране на кода]

Общината в сегашния си вид е създадена на 26 януари 1979 г. и обхваща[1]

  • гр. Раковски – център на Общината (формиран от кварталите Парчевич, Секирово и Генерал Николаево)

и селата

  1. Белозем,
  2. Стряма,
  3. Чалъкови,
  4. Шишманци,
  5. Болярино и
  6. Момино село

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Община Раковски е разположена в централната част на Южна България, в източната част на Област Пловдив и в източната част на Пазарджишко-Пловдивското поле на Горнотракийската низина. Територията ѝ е североизточно от град Пловдив и е един от облагодетелстваните от природата региони в страната.[1] С площта си от 263,963 km2 заема 11-то място сред 18-те общините на областта, което съставлява 4,4% от територията на областта и 0,24% от територията на страната.

Границите ѝ са следните:

Територията на Общината е гъсто заселена и това категоризира общината в групата на средно големите общини в България.

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Територията на Общината има равнинен релеф и се характеризира с еднообразна алувиална почва, покрита в по-голямата си част от фини глинести пясъци. В природогеографско отношение Община Раковски принадлежи към Тракийско-Тунджанската подобласт на Тракийско-Странджанската област. Разположена е северно от река Марица, като в най-южната си част граничи с нея и заема част от речната тераса. Река Стряма, пресича общината в западната ѝ част.

Характерен за района е равнинният и слабо хълмист релеф със средна надморска височина около 180 метра. Община Раковски е една от най-равнинните общини в България, като денивелацията ѝ е 82 m. Надморската височина варира от около 140 м за с. Белозем, около 161 м за с. Стряма, около 169 м за кв. Парчевич, около 171 м за кв. Секирово, около 184 м за кв. Ген. Николаево, до 207 м за с. Болярино. Общият наклон на терена е в югоизточна посока. Максималната ѝ височина се намира в най-северната ѝ точка, на границата с община Брезово – 214,2 m, северно от град Раковски, а минималната – 132 m, разположена в коритото на река Марица, югоизточно от село Белозем.

Хълмисто-ридов релеф има в землищата на с. Шишманци (кариера за добив на варовик и производство на вар) и в с. Болярино. В землищата на общината (с изключение на с. Болярино и кв. Парчевич) има единично или групово разположени невисоки, с форма на широк пресечен конус или купол земни образувания (могили).[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Територията на Община Раковски попада в преходно-континенталната климатична област, разположена южно от Стара планина. Тя се отличава със значително по-мека зима и сухо лято. Стара планина е бариера, преграждаща преминаването на студените континентални въздушни маси на юг.

Снежната покривка през зимата се задържа средно 30 дни. Територията на общината понякога е обект на поройни дъждове, гръмотевични бури и градушки през пролетата и лятото. Посоката на ветровете е предимно югозапад-югоизток.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Карстов извор „Виреца“ в землището на кв. „Генерал Николаево”

По южната граница на общината с община Садово протича около 12 km от средното течение на река Марица, като в нейните предели попада левия бряг на реката. От север на юг, а след град Раковски, на югоизток през селата Шишманци и Белозем протича средното и долно течение на река Сребра (21 km, ляв приток на Марица). Коритото на реката по цялото си протежение в общината е коригирано и водите ѝ чрез множество напоителни канали се използват за поливане на обширните земеделски земи в региона. На територията на общината има изградени няколко микроязовира (най-голям язовир „Болярино“), водите на които също са включени в напоителни системи. На територията на общината има карстови извори.

Защитени територии[редактиране | редактиране на кода]

В границите ѝ попада защитена зона „Гора Шишманци“ (обхващаща земя на териториите на Болярино, Генерал Николаево, Секирово и Шишманци) и малки части от други три защитени зони:

  • „Трилистник“, в землището на село Стряма,
  • „Река Стряма“, в землището също на село Стряма, и
  • „Река Марица“, в землището на селата Белозем, Чалъкови.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

През античната епоха на територията на общината живее тракийското племе одриси. Изградената от тях държава съществува 150 години (между началото на V до средата на IV в. пр. Хр.). Tериториите в региона на общината остават под контрола на Одриското царство, което по-късно е включено в Римската империя. Може да се предположи, че одрисите се запазват като основно население на района на общината до средата на III в. сл. Хр.[1] По времето на Римската империя пътната станция Парамболе на древноримския път Виа Милитарис е била на територията на общината.[2]. Локализирана е при село Белозем през през 40-те години на XX век. През територията на северната част на общината е минавал и друг римски път с второстепено значение. Той е свързвал станция Ранилум (около дн. с.Оризово) на пътя Милитарис и Диоклецианопол (дн. гр.Хисаря) на пътя Мата. Пътят е описан от чешките изследователи Владислав Шкорпил и Карел Шкорпил.[3]

През ранно-византийската епоха територията на град Раковски спада към градската тери­тория на Филипопол. През 680 – 681 г. Византия установява границата си с новата Българска държава по билото на Стара планина и Средна гора. Така районът на общината се превръща в гранична зона. През 756 г. византийският император Константин V Копроним заселил в района значителен брой павликяни, преселени от Мала Азия.[1]

През 836 г. земите са присъединени към Българска държава от българския владетел Маламир и остават в границите ѝ до 970 г., когато след нашествието на киевския княз Светослав I и изтласкването му, земите са отново в пределите на Византия. За възстановяването на района след кланета на Светослав I, по Пловдивските земи отново са заселени павликяни и манихейци от Армения и Сирия.

През Средновековието пътят Виа Милитарис е използван от кръстоносните войски. През 1115 г. император Алексий I Комнин изградил на територия на общината градчето Неокастрон (Нова крепост).[1] От 1204 до 1248 г. земите на общината са включени в Пловдивско херцогство. През следващите 120 години земите на общината осем пъти преминава по мирен или военен път от български под византийски контрол и обратно.

През 1364 г. земите на общината наред с останалите земи в Пловдивско стават част от Османската империя. Голяма част от павликяните от района се преселват по това време през Балкана в Дунавската равнина. Те се заселват основно в Никополско и Свищовско, но и на други места по поречието на река Осъм (около трасето на стария римски път Мата), за да се върнат отново по Пловдивските земи след два века.

През 1596 г. католическият мисионер Петър Солинат възстано­вява Софийската католическа епископия в Северозападна България, по точно в Чипровци и околните му села. В рамките на мисионерската дейност, павликяните в района на общината през 1625 – 1645 г. започват да приемат католицизма.[1]

Ръчно оцветена карта на Балканите от 1752 г.

През XVII и XVIII век село Сатъ Оглар (на турски: Satı Ogları; на английски: Sathogla; на френски: Satoghla), чиито земи днес са на територията на общината, е известно място за пренощуване на сухоземния път от Западна Европа за Цариград[4]. Селото е обозначено на много от картите издадени през XVIII век. До Освобождението земите по поречието на река Стряма между Пловдив и Карлово са наричани Павликянска кааза (на картите означавана с Paulianiftae).

След 1878 г. землищата на общината са в пределите на Източна Румелия и са част Сърненогорска (Брезовска) и Пловдивската околии на Пловдивски окръг. Населението на турските села Бекерлии и Ютакларе се изселва през 1885 г. и 1893 г. и земята им е присъединена към Калъчлии (днес кв. Генерал Николаево на гр. Раковски). Преди и след Освобождението групи от семейства от селата Калъчлии и Балтаджии се заселват в селата Герен (1845 г.), Салалии (1884 г.) и Алифаково (1904 г.).[5]

През 1901 г. северната част на общината става част от Карловски околия, а южната е в Пловдивска селска околия. От 1949 г. землищата на общината са в Пловдивска околия, а от 1955 г. във Втора Пловдивска околия. През 1966 г. селата Секирово, Парчевич и Генерал Нико­лаево формират град Раковски и се създава община Раковски.

С Указ № 2995 от 26 ноември 1978 г. от 1 януари 1979 г. се засилва ролята на общините в местните проблеми. В Пловдивски окръг по това време те са 9 със седалища: Асеновград, Първомай, Пловдив, Калояново, Съединение, Брезово, Карлово, Хисар и Раковски. С това формално на 26 януари 1979 г. се формира общината в сегашните си граници (от създадената през декември 1977 г. селищна система).

Население[редактиране | редактиране на кода]

Броят на жителите в общината към 15 март 2015 г. е 26 381 души.[6]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Данните от НСИ[7] по степен на завършено образование за населението на 7 и повече години на община Раковски в сравнение на същите показатели за град Раковски, област Пловдив и на национално ниво (в проценти).

Показател За общината За града За областта За страната
висше образование 6% 7% 19% 20%
средно образование 39% 42% 44% 43%
основно образование 34% 31% 23% 23%
начално образование 13% 12% 8% 8%
незавършено начално 6% 5% 5% 5%
не посещавали училище 2% 2% 1% 1%

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]

Численост Дял (в %)
Общо 26 381 100,00
Българи 21 899 83,01
Турци 97 0,37
Цигани 1677 6,36
Други 40 0,15
Не се самоопределят 53 0,20
Не отговорили 2615 9,91

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 7 населени места с площ на землищата и брой на населението както следва:

Списък на населените места в община Раковски, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Белозем 3924 41,828 Гирен Стряма 3253 43,120 Ине бекчии
Болярино 440 26,531 Бей кьой Чалъкови 1976 15,467 Доганджа
Момино село 797 19,328 Муратлии Шишманци 955 19,690 Автоево
Раковски 15 571 97,999 Калъчлии, Балтаджии и Алифаково ОБЩО 26 916 263,963 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

Населени места в района на Раковски през 1885 г.
  • през 1885 г. – заличено е с. Сатъ Оглар поради изселване без административен акт; земята се раделя между Балтаджии и Чакъре;
  • през 1886 г. – заличено е с. Севишлие (Севишлии) поради изселване без административен акт; земята се присъединява към Муратлии;
  • през 1886 г. – заличено е с. Бекирлии поради изселване без административен акт; земята се присъединява към Калъчлии;
  • през 1893 г. – заличено е с. Ютакларе поради изселване без административен акт; земята се присъединява към Калъчлии;
  • Указ № 168/обн. 31.03.1893 г. – преименува с. Ине бекчии на с. Стряма;
  • през 1914 г. – преименувано е с. Герен на с. Белозем без административен акт;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Алифаково на с. Антраниково;
– преименува с. Бей кьой на с. Болярино;
– преименува с. Калъчлии на с. Генерал Николаево;
– преименува с. Муратлии на с. Момино село;
– преименува с. Балтаджии на с. Секирци;
– преименува с. Доганджа (Дуванджа) на с. Чалъкови;
– преименува с. Автоево на с. Шишманци;
  • МЗ № 3774/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Секирци на с. Секирово;
  • МЗ № 168/обн. 22 януари 1943 г. – преименува с. Антраниково на с. Парчевич;
  • МЗ № 2700/обн. 26.06.1943 г. – преименува с. Секирово на с. Архангелово;
  • МЗ № 2736/обн. 27.04.1945 г. – възстановява старото име на с. Архангелово на с. Секирово;
  • Указ № 297/обн. 15.10.1954 г. – заличава с. Секирово и го присъединява като квартал на с. Генерал Николаево;
  • Указ № 516/обн. 22.12.1961 г. – отделя кв. Секирово от с. Генерал Николаево и го възстановява като отделно населено място – с. Секирово;
  • Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Генерал Николаево за селище от градски тип (с.гр.т.) Генерал Николаево;
  • Указ № 100/обн. 08.02.1966 г. – обединява с.гр.т. Генерал Николаево и селата Парчевич и Секирово в едно ново населено място – гр. Раковски.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Броят на предприятията в община Раковски през 2011 г. е 722. Преобладаващи са микропредприятията, които в периода от 2002 г. до 2011 г. са се увеличили от 410 до 648. За същия период средната годишна работна заплата в общината се е увеличила от 2030 лв на 6932 лв.

Промишленост[редактиране | редактиране на кода]

Промишленост в община е основно представена в производството на[1]:

  • хранителни продукти
  • облекло и кожи
  • изделия от пластмаса
  • изделия от дървен материал
  • рафинирани нефтопродукти
  • вар, асфалтобетонови, бетонови смеси и строителни елементи
  • ароматизатори на въздуха
  • течни горива
  • части за автомобилостроенето
  • електро-компоненти за ниско и средно напрежение

Крупни промишлени звена в общината са:

Селско стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Селското стопанство в общината е традиционен отрасъл. Към 2011 г. около 116 стопанските единици са заети със селско, горско и рибно стопанство.

Земите в общината се използват за отглеждане на зърнени култури, оризища, овощни градини, трайни насаждения, пасища и ливади.

Горско стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Около 4 500 дка от землището на общината се използват за развитие на горското стопанство като най-голям дял има горският фонд в землището на село Стряма.

Горите в общината са с различен видов състав като преобладават смесените гори от летен дъб, бряст, акация, цер. По поречието на реките и около водните площи има топола, акация и върба.

На територията на общината е разположено Държавното ловно стопанство „Чекерица“. В него се отглежда волиерно колхидски фазан и яребица. Дивечът е предназначен предимно за разселване в природата.[1] В стопанството се намира резиденция с 1 апартамент и 3 стаи с по две легла, със самостоятелни санитарни възли, салон-трапезария с камина и кухня.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През територията на общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 36,8 km:

Пътната мрежа в общината включва други пътища с дължина 71.5 км, които са

  • 17 км второкласна пътна мрежа,
  • 10,5 км третокласни пътища, и
  • 44 км четвъртокласни пътища.

ЖП инфраструктурата е представена от линията Пловдив-Бургас с единствена гара в село Белозем.

На територията на общината се намират

  • Летище „Стряма” (LB30 - Stryama Airport 42°17'7"N / 24°52'6"E) северно от село Стряма с писта дълга 515 м и широка 25 м.[8]
  • Летателна площадка „Еър Белозем” (Air Belozem – 42°13'1"N / 25°3'53"E) с две писти с тревно покритие от северната страна на магистрала „Тракия” до село Белозем.[9]
  • Летателна писта (42°17'34.5"N / 24°56'50.9"E) с дължина 400 м и широчина 20 м. в покрайнините на кв. „Генерал Николаево”.

Здравеопазване[редактиране | редактиране на кода]

Здравните заведения в община Раковски са

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Структурата на образованието в общината се състои от 2 професионални гимназии, 5 основни училища с един филиал и 6 детски градини с един филиал. По-голямата част от тях са концентрирани в общинския център. През учебната 2008/2009г. е закрито НУ „Отец Паисий“ в село Момино село. През учебната 2017/2018 г. ОУ „Христо Ботев“ в село Шишманци се слива с ОУ „Гео Милев“ в село Белозем. В село Белозем функционира държавно училище – Професионална гимназия по селско стопанство, а в град Раковски има Професионална гимназия, която е общинско учебно заведение.[1]

Учебно заведение Населено място Снимка
Професионална гимназия „Петър Парчевич“ гр. Раковски, кв. Нов център High School, Rakovski.jpg
Професионална гимназия по селско стопанство с. Белозем High School, Belozem.jpg
ОУ „Христо Смирненски“ гр. Раковски, кв. Генерал Николаево School Hristo Smirnenski, Rakovski 1.jpg
ОУ „Христо Ботев“ гр. Раковски, кв. Секирово School Hristo Botev, Rakovski 1.jpg
ОУ „Отец Паисий“ с. Стряма School Otets Paisiy, Stryama.jpg
ОУ „д-р Петър Берон“ с. Чалъкови School Dr. Petar Beron, Chalakovi.jpg
ОУ „Гео Милев“ с. Белозем School, Belozem.jpg
ОУ „Гео Милев“ - филиал с. Шишманци School, Shishmantsi.jpg

По отношение на териториалното разпространение на детските градини също се забелязва концентрация в общинския център. В селата Чалъкови, Болярино и Момино село няма детски градини.[1]

Детскa градина Населено място
ОДЗ „Детелина“ гр. Раковски, кв. Генерал Николаево
ОДЗ „Иглика“ гр. Раковски, кв. Генерал Николаево
ОДЗ „Щастливо детство“ гр. Раковски, кв. Секирово
ОДЗ „Първи юни“ гр. Раковски, кв. Секирово
ЦДГ „Радост“ с. Стряма
ЦДГ „Синчец“ с. Белозем
филиал на ЦДГ „Синчец“ с. Шишманци

Култура и спорт[редактиране | редактиране на кода]

Фестивали[редактиране | редактиране на кода]

Традиционните значими фестивали и спортни събития в общината са:[1]

Фестивал Място Време
Mайски културни дни Населените места на общината месец май
Общински спортен празник Населените места на общината месец май
„Кукове" гр. Раковски
площада в кв. Секирово
Петък и събота преди „Великденските заговезни“
„Фестивал на белия щъркел“ с. Белозем месец май
Винария гр. Раковски
площада в кв. Генерал Николаево
всяка година на Трифон Зарезан

Читалища[редактиране | редактиране на кода]

В община Раковски има девет читалища.[1]

Име Населено място Снимка
„Свети Кирил и Методий-1908” гр. Раковски, кв. Ген. Николаево Chitalishte St. Cyril and Methodius, Rakovski.jpg
„Петър Богдан Бакшев-1909” гр. Раковски, кв. Секирово Chitalishte Petyr Bogdan, Rakovski.jpg
„Честолюбие-2010” гр. Раковски, кв. Нов център
„Христо Ботев-1930“ с. Стряма Chitalishte Hristo Botev, Stryama.jpg
„Просвета-1909“ с. Белозем Chitalishte Prosveta, Belozem.jpg
„Свети Кирил и Методий-1929“ с. Шишманци Chitalishte St. St. Cyril and Methodius, Shishmantsi.jpg
„Петко Мандажиев-1928“ с. Момино село Chitalishte Petko Mandajiev, Momino.jpg
„Христо Ботев-1931“ с. Чалъкови Chitalishte Hristo Botev, Chalakovi 1.jpg
„Христо Ботев-1999“ с. Болярино Chitalishte Hristo Botev, Bolyarino.jpg

Най-висока е посещаемостта в читалище „Св. Св. Кирил и Методий-1908“, което е и с най-голям капацитет – 500 места. Най-малко като площ е читалището в с.Чалъкови – 72 м2. В общината няма кина.

Паметници[редактиране | редактиране на кода]

Паметници и паметни плочи в памет на загиналите във войните са построени на следните места в общината:[1]

Паметник Населено място Местонахождение Снимка
Паметник на загиналите за независимостта и обединението на България гр.Раковски
кв. „Нов център“
до пощата Military Monument. Rakovski 1.jpg
Паметник на загиналите в Балканската война (1912 – 1913) гр.Раковски
кв. „Генерал Николаево“
гробищен парк BW12 Military Monument, Generala.jpg
Паметник на загиналите в Европейската война (1915 – 1918) гр.Раковски
кв. „Генерал Николаево“
гробищен парк WW1 Military Monument, Generala.jpg
Паметник на загиналите в Отечествената война (1944 – 1945) гр.Раковски
кв. „Генерал Николаево“
централен площад WW2 Military Monument. Rakovski 1.jpg
Паметник на загиналите в Общо Европейската война (1915 – 1918) гр.Раковски
кв. „Секирово“
в двора на църквата „Свети Архангел Михаил“ WW1 Military Monument, Sekirovo.jpg
Паметник на загиналите в Балканската война (1912 – 1913) гр.Раковски
кв. „Секирово“
в двора на църквата „Свети Архангел Михаил“ BW12 Military Monument, Sekirovo.jpg
Паметник на загиналите през Балканската, Европейската и Отечествената война с. Белозем срещу кметството Military Monument, Belozem.jpg
Паметник на загиналите във войните с. Болярино в парка до кметството Military Monument, Bolyarino.jpg
Паметник на загиналите през Втората световна война с. Момино село площада Military Monument, Momino.jpg
Паметник на загиналите през Втората световна война с. Чалъкови площада Military Monument, Chalakovi.jpg
Паметни плочи на загиналите в Първата и Втората световна война с. Шишманци на кметството Memorial Plaques, Shishmantsi.jpg|
Паметник на загиналите и участниците във войните с. Шишманци в центъра на селото Military Monument, Shishmantsi 1.jpg

Други паметници и паметни плочи на територията на общината.

Паметник Населено място Местонахождение Снимка
Паметник на Георги Сава Раковски гр.Раковски
кв. „Нов център“
до пощата Rakovski Monument, Rakovski 2.jpg
Паметник на епископ Петър Парчевич гр.Раковски
кв. „Нов център“
в двора на едноименното училище Parchevich Plaque, Rakovski.jpg
Паметник на отец Михаил Добромиров гр.Раковски
кв. „Генерал Николаево“
на едноименния булевард Dobromirov Memorial, Rakovski.jpg
Паметник на отец Яко Яковски гр.Раковски
кв. „Секирово“
на едноименната улица
Барелеф на духовниците Евгений Босилков, Иван Романов и Флавиан Манкин гр.Раковски
кв. „Генерал Николаево“
централен площад Bulgaria Square in Rakovski 3, 2019-05-26.jpg
Паметник на загинали партизани и ятаци от с. Стряма с. Стряма парка до центъра A monument of guerrillas and villagers, Stryama 1.jpg
Паметник на жертвите на комунизма от с. Стряма с. Стряма пред кметството Monument to the victims of communism, Stryama.jpg
Кръст-паметник на отец Флавиян Манкин, Гено Буров и Рафаел Пеев до река Стряма Mankin Memorial 2.jpg
Плоча за загиналите при земетресението през април 1928 г. с. Белозем срещу кметството
Бюст-паметник на кавалджията Никола Ганчев с. Шишманци в центъра на селото Bust of Nikola Ganchev, Shishmantsi.jpg

Храмове[редактиране | редактиране на кода]

Основните религии изповядвани от жителите на общината са католицизъм и православие. В общината има неголеми групи от мюсюлмани и протестанти.

Разположението на храмовете в населените места на общината е следното:[1]

Храм Населено място Религия Снимка
Пресвето Сърце Исусово гр.Раковски католическа Rakovski Generala Church, 2019-05-25.jpg
Св.Архангел Михаил гр.Раковски католическа Rakovski Sekirovo church, 2018.jpg
Непорочно зачатие на Дева Мария гр.Раковски католическа Church Parchevich 1.jpg
Св.Франциск от Асизи с.Белозем католическа Catholic Church Saint Francis of Assisi, Belozem 1.jpg
Св.Вмчк. Георги с.Белозем православна Orthodox Church St. George, Belozem.jpg
Св.Йоан Богослов с.Болярино православна Church of St. John, Bolyarino 1.jpg
Св.Вмчк. Георги Победоносец с.Момино село православна St. George Church, Momino.jpg
Успение на Пресвета Богородица с.Шишманци православна Church Assumption of the Holy Mother, Shishmantsi.jpg
Св.Георги с.Чалъкови православна Church, Chalakovi.jpg
Св. София, Вяра, Надежда и Любов с.Стряма православна Church St. Sofia, Stryama.jpg

Разположението на параклисите в населените места на общината е следното:

Параклис Населено място Религия Снимка
Христос Възкръсналия гр.Раковски католически Christ Resurrected chapel, Rakovski 2.jpg
Свети Йосиф гр.Раковски католически St. Joseph chapel, Rakovski 1.jpg
Дева Мария – Здраве на болните гр.Раковски католически Hospital Chapel, Rakovski 2.jpg
Рождество Богородично с.Белозем православен Chapal Nativity of Mary, Belozem 1.jpg

На територията на общината действат и три католически манастира.

Спортни обекти[редактиране | редактиране на кода]

В Община Раковски спортните обекти са представени от четири стадиона и три спортни комплекса.[1]

Наименование Населено място
Стадион „Петър Парчевич“ гр. Раковски, кв.Секирово
Стадион „Г.С.Раковски“ гр. Раковски, кв.Ген.Николаево
Стадион „Чавдар“ с.Белозем
Спортен комплекс – стадион с.Чалъкови
Спортен комплекс с.Стряма
Стадион с.Момино село
Стадион с. Шишманци

Други спортни терени са предимно на открито в дворовете на училищата и църквите.

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Карта на обектите в град Раковски и общината