Никола Ганчев (кавалджия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за кавалджията Никола Ганчев. За революционера вижте Никола Ганчев (революционер).

Никола Ганчев
Роден
Починал
4 ноември 2001 г. (82 г.)
Стил народна музика
Инструменти кавал
Музикален издател Балкантон
Свързани изпълнители Вълкана Стоянова
Надка Караджова
Комня Стоянова
Бойка Присадова
Янка Танева
Михаил Букурещлиев
Михаил Йорданов
Еленчо Недялков

Никола Ганчев е известен български кавалджия от Тракийската фолклорна област и музикален педагог. Един от най-добрите кавалджии на 20 век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 28 септември 1919 г. в село Шишманци, Пловдивско, но от малък заживява със семейството си в село Рудник, Бургаско. Майка му е била народна певица и е знаела, според спомените на Никола Ганчев, „повече от 200 песни и най обичаше бавните песни за хайдути“, а чичо му Васил бил кавалджията, който първи го подтикнал към свиренето. Първия си кавал получил, когато бил на 7 години. На 16-годишна възраст необикновеният му талант е признат и е поканен да направи първите си записи в радиото.

От 1936 г. е редовен изпълнител в Радио „София“, редом с най-изявените музиканти и певци тогава. По това време създава първата си народна група: гайдар – Слави Велев, гъдулари – Александър Илиев и Недка Тонева от село Девня, единствената жена по него време, която свири на кавал, учила се от Никола Ганчев. Кулминацията в неговия творчески път настъпва през 1951 г. с основаването на Държавния ансамбъл за народни песни и танци с ръководител Филип Кутев. Никола Ганчев става главния му помощник и консултант. В продължение на 30 години Ганчев е пръв солист в ансамбъла и с най-прецизния акомпанимент на изтъкнати певици, като Вълкана Стоянова, Надка Караджова, Комня Стоянова, Бойка Присадова, Янка Танева и други. През многобройните си пътувания пресъздава преживяното в музика и натрупва изключително много познания за българската народна музика. Макар и принадлежащ главно към тракийската школа, оставя след себе си творби, които представляват всички фолклорни области в България, в цялата им пъстрота и разнообразие.

Преподавал е на много млади музиканти.

През 1961 г. заедно с Михаил Йорданов, Михаил Букурещлиев, Еленчо Недялков и др. създават Детско-юношкия фолклорен ансамбъл „Изворче“. Там до средата на 90-те години на ХХ век Никола Ганчев обучава десетки от бъдещите най-добри изпълнители на кавал. Огромните му грижи за музикално училище в Котел от 1962 г., както и работата му със индивидуални ученици, не прекъсват до последните му дни.

Никола Ганчев умира на 4 ноември 2001 г. в град София.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

В село Рудник, Бургаско, се организира конкурсът за кавалджии „Никола Ганчев“.

На 8 ноември 2014 г., по случай 95-годишнината на Никола Ганчев, в родното му село Шишманци е открит негов бюст-паметник.

Източници[редактиране | редактиране на кода]