Шишманци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Шишманци
Общи данни
Население 955 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 19,69 km²
Надм. височина 139 m
Пощ. код 4133
Тел. код 03156
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 83380
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Раковски
Павел Гуджеров
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Шишманци
Костадин Иванов
(НДСВ)

Шишманци е село в Южна България. То се намира в община Раковски, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

До 1934 година името на селото е Автоево.[1] При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Автоево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]Най-ранните сведения за селото, под името „Село Актав татаран“ от нахия Филибе (Пловдив) са във подробния регистър на акънджиите от 1472 г.[3] Дефтера от 1472 г. изброява имената на 3 глави на домакинства, обложени с по 33 акчета извънреден данък за рекрута на акънджийските отряди, като всичките имена са мюсюлмански [4] Сведения за Шишманци, под имената Акто и Актав има в турски регистри от 1488[5] и 1570 г.[6]. Във вакъфския дефтер ТД 498 от 1570 г., който съдържа и описи на мюлкове (лична собственост) на османската аристокрация, селото е посочено като мюлк на Михримах султан – дъщеря на султан Сюлейман I и съпруга на великия везир Рюстем паша [7].

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Шишманци
  • България Минко П. Пройчев (1888 – ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина, носител на орден „За храброст“, IV степен[8]
  • България Найден Паунов (1895 – ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, Първа рота на Десета прилепска дружина[9]
  • България Петко Георгиев (1897 – 1923), деец на ВМРО, загинал в сражение през май 1923 година[10]
  • България Никола Ганчев (1919 – 2001), музикант – кавалджия, музикален педагог. Един от най-добрите кавалджии на 20 век.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.Най-ранните сведения за селото, под името „Село Актав татаран“ от нахия Филибе (Пловдив) са във подробния регистър на акънджиите от 1472 г.(Г.Бойков – Татар Пазарджик от основаването на града до края на ХVIIв.",Сф,2008 г.,стр.27).Дефтера от 1472 г. изброява имената на 3 глави на домакинства, обложени с по 33 акчета извънреден данък за рекрута на акънджийските отряди, като всичките имена са мюсюлмански (пак там – стр.27) Сведения за Шишманци, под имената Акто и Актав има в турски регистри от 1488(село Акто – НБКМ-Сф, ОО – ОАК 121/9,л.25а) и 1570 г.(село Актав – Istanbul – BOA,TD 498,s.383 – 386). Във вакъфския дефтер ТД 498 от 1570 г.,който съдържа и описи на мюлкове (лична собственост) на османската аристокрация, селото е посочено като мюлк на Михримах султан – дъщеря на султан Сюлейман I и съпруга на великия везир Рюстем паша (Г.Бойков – пос.съч. – стр. 27,бел. 129 – цит. по него – б.а.).
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 826.
  3. Г.Бойков – Татар Пазарджик от основаването на града до края на ХVIIв.",Сф,2008 г.,стр.27
  4. (пак там – стр. 27)
  5. (село Акто – НБКМ-Сф, ОО – ОАК 121/9,л.25а)
  6. (село Актав – Istanbul – BOA,TD 498,s.383 – 386)
  7. (Г.Бойков – пос.съч. – стр.27,бел.129 – цит. по него – б.а.)
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.587.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.542.
  10. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 708.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]