Шишманци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Шишманци
Общи данни
Население 955 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 19,69 km²
Надм. височина 156 m
Пощ. код 4133
Тел. код 03156
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 83380
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Раковски
Павел Гуджеров
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Шишманци
Костадин Иванов
(НДСВ)

Шишманци е село в Южна България. То се намира в община Раковски, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Шишманци е разположено в Горнотракийската низина на 25 км източно от град Пловдив, до магистрала Тракия. Разположено е на площ от 19,69 кв.км с надморска височина 139 м.

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

До 1934 година името на селото е Автоево.[1]Най-ранните сведения за селото, под името Актав татаран от нахия Филибе (Пловдив) са във подробния регистър на акънджиите от 1472 г.[2]. Дефтера от 1472 г. изброява имената на 3 глави на домакинства, обложени с по 33 акчета извънреден данък за рекрута на акънджийските отряди, като всичките имена са мюсюлмански.[2]

Сведения за Шишманци, под имената Акто и Актав има в турски регистри от 1488 (село Акто – НБКМ-Сф, ОО – ОАК 121/9, л.25а) и 1570 г.(село Актав – Istanbul – BOA, TD 498, s.383 – 386). Във вакъфския дефтер ТД 498 от 1570 г., който съдържа и описи на мюлкове (лична собственост) на османската аристокрация, селото е посочено като мюлк на Михримах султан – дъщеря на султан Сюлейман I и съпруга на великия везир Рюстем паша (Г.Бойков – пос.съч. – стр. 27, бел. 129 – цит. по него – б.а.).</ref>

През 1932 г. общинарите молят държавните власти да сменят името на селото с Александрово в чест на император Александър, но от министерството им отговорили, че селото е съществувало по времето на Иван Шишман и предлагат името Шишманци.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално селото се е намирало на север от баирите в местността Юртишата. Малко преди Освобождението селото е преместено в днешното си място до река Сребра.

През 1879 г. започва строителството на училище. През 1892 г. е построен и храмът „Успение на Пресвета Богородица“.

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Автоево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

След Чирпанското земетресение през април 1928 г. през селото минава цар Борис III, чиято кола затъва и селяните с впрегнати волове му помагат да продължи. След това на селото са отпуснати средства за построяване на мост и нова сграда на училището.[3] Училището е завършено през декември 1928 г. През следващата година е основано и селското читалище. През 1932 г. е построена сегашната сграда на кметството.

През 1957 г. започва стоежа на нова читалищна сграда, която е открита през 1961 г.[3]

През 1982 г. в селото са построени три многоетажни жилищни блокове.

Промишленост[редактиране | редактиране на кода]

На 19 август 1979 г. започва стоежът на Стоманолеярен завод в покрайнините на селото. На 14 юни 1982 г. е направена първата отливка в завода. През 1996 г. стоманолеярният завод е обявена в несъстоятелност. Десет години по-късно на неговото място започва да функционира Екологичен завод за твърди битови отпадъци.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Шишманци
  • Flag of Bulgaria.svg Минко П. Пройчев (1888 – ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина, носител на орден „За храброст“, IV степен[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Найден Паунов (1895 – ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, Първа рота на Десета прилепска дружина[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Петко Георгиев (1897 – 1923), деец на ВМРО, загинал в сражение през май 1923 година[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Ганчев (1919 – 2001), музикант – кавалджия, музикален педагог. Един от най-добрите кавалджии на 20 век.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  2. а б Г.Бойков. „Татар Пазарджик от основаването на града до края на ХVII в.“, Сф, 2008 г., стр.27
  3. а б в Чапански, Н., „Живото наследство на община Раковски“, 2014, ISBN 978-954-92778-3-8.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 826.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.587.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.542.
  7. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 708.
Карта на обектите в град Раковски и общината