Минчо Пашов
| Минчо Пашов | |
| български щангист | |
 | |
| Роден |
село Шишманци (Пловдивско), Народна република България |
|---|---|
| Починал | 15 ноември 2019 г.
|
| Олимпийски игри | ||
|---|---|---|
|
Москва 1980 | 67,5 кг |
| Световно първенство | ||
|
|
Москва 1980 | 67,5 кг |
|
Лил 1981 | 67,5 кг |
|
|
Любляна 1982 | 75 кг |
|
|
Сьодертеле 1985 | 75 кг |
| Европейско първенство | ||
|
|
Лил 1981 | 67,5 кг |
|
|
Любляна 1982 | 75 кг |
Минчо Пашов е бивш български състезател по вдигане на тежести в категориите 67,5 кг. и 75 кг.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Минчо Пашов е роден на 7 ноември 1961 г. в село Шишманци, област Пловдив.[1]
Започва да тренира вдигане на тежести през 1972 г. при Ганчо Карушков. Завършва Средно спортно училище „Васил Левски“ в Пловдив. Състезава се за „Марица“ (Пловдив) от 1972 до 1981 г. Първото му голямо първенство е през 1977 г. на световното за младежи в София. Там той завършва на третото място и печели бронзов медал. Петкратен шампион на България за младежи и юноши – Търговище 1977, Хасково 1978, Сливен 1979, Пловдив 1980, Видин 1981. Следва в НСА „Васил Левски“.[2]
На 18-годишна възраст Пашов извоюва бронзов медал на Летните олимпийски игри в Москва, Русия, през 1980 г. в категория до 67,5 кг. Като битката в тази категория е между двама българи и представител на ГДР. Минчо Пашов и Янко Русев, както и Йоахим Кунц от ГДР правят един от най-интересните сблъсъци на олимпийски игри като
- Минчо Пашов завършва с 142,5 кг. в изхвърлянето и 182,5 кг. в изтласкването и общо 325 кг. това му отрежда третото място.
- Кунц приключа със 145 кг. в изхвърлянето, 190 в изтласкването и общо 335 кг.
- Янко Русев успява да спечели златния медал с 147,5 кг. в изхвърлянето, което е нов олимпийски рекорд, 195 кг. в изтласкването, което пък е нов световен рекорд и общо 342,5 кг. също записва нов световен рекорд.
Също през 1980 г. Минчо печели бронз на Световното и става световен шампион за младежи на първенството в Монреал, Канада в категория до 67,5 кг.[2]
След 1981 г. се състезава в ЦСКА (1981-1982 г.) и Левски-Спартак (1982-1986 г.). През 1981 г. Минчо Пашов успява да спечели четири медала от световни и европейски първенства за мъже и младежи. Става световен и европейски вицешампион в Лил, Франция. Също така е световен и европейски шампион за младежи в Линяно Сабиадоро, Италия.
През 1982 г. Пашов отново печели два сребърни медала на световното и европейското в Любляна, Югославия. На световното първенство Пашов и Русев подобряват 4 световни рекорда в категория до 75 кг. Двамата водят голяма битка за световна титла, като Русев печели златния медал, а Пашов остава със среброто. През 1982 г. е сребърен медалист на шампионата на България във Варна, а през 1985 г. в Сливен е шампион на България.[2]
На турнира „Черно море“ във Варна, (алтернативен на олимпиадата) през 1984 г. поставя световен рекорд от 212,5 кг в изтласкването.[1] През 1985 г. печели третия си сребърен медал от световното първенство в Сьодертеле, Швеция.[2]
След прекратяване на спортната си кариера работи в системата на МВР. Последната му публична изява е през септември 2019 г.а, когато присъства на церемонията по откриването на алеята на олимпийските медалисти на Пловдив на Гребната база.[2]
Умира на 15 ноември 2019 г. на 58-годишна възраст.
Признание
[редактиране | редактиране на кода]На 6 ноември 2021 г. във връзка с 60-тата годишнина от рождението му жителите на село Шишманци издигат паметна плочка на площада в родното му място. От 30 декември същата година е почетен гражданин на община Раковски.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Минчо Пашов – вдигане на тежести // Архивиран от оригинала на 2021-10-03. Посетен на 2019-09-09.
- ↑ а б в г д Олимпийските медалисти на Пловдив: Минчо Пашов - рекорди и медали
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- www.sports-reference.com Архив на оригинала от 2012-11-08 в Wayback Machine.
