Народно читалище „Петър Богдан Бакшев – 1909“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Народно читалище
„Петър Богдан Бакшев“
Информация
Държава Флаг на България България
Тип читалище
Местоположение Раковски
Създаване 1909 г.
Фонд
Размер 14 000 тома
Награди орден „Кирил и Методий
ІІ степен
Map of Rakovski.png
42.2717° с. ш. 24.9429° и. д.
Местоположение в Раковски
Народно читалище
„Петър Богдан Бакшев“
в Общомедия

Народно читалище „Петър Богдан Бакшев“ се намира на площад „Европа“ в квартал Секирово на град Раковски, България. То носи името на архиепископ Петър Богдан и официалното му име е „Петър Богдан Бакшев-1909“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Сграда на читалището през 2001 г.
Сградата на читалището на площад „Европа“ през 2019 г.

Читалището в село Балтаждии, днес кв. Секирово на град Раковски е основано на 25 януари 1909 г.[1] от Иван Зенков, Тобия Дойчев, Серафим Аянски, Йосиф Зенков и др., общо 32 ентусиасти.[2]

Дейността на читалището е прекъсната по време на Първата световна война и е възстановена през 1927 г. Читалището се е помещавало в училището, а пиесите и концертите са изнасяни в коридора му[2]. Видни деятели между двете световни войни са много от учителите – Стефан Ковачев, Анка Гиева, Матей Симеонов и Мария Генчева и много от младите хора в селото – Иван Плачков, Йосиф Станчев, Йосиф Пеев, Венко Панин и др. По това време в читалището се водят и курсове за ограмотяване, създаден е и драматичен състав. През 1930 г. е представена първата пиеса „Обесването на Левски“. След нея се поставят „Хъшовете“, „Калин Орелът“ и др.[1]

Успоредно с дейността на читалището в Балтаджии, започват да действат и църковни просветни дружества – дружество „Богдан Бакшич“ през 1928 г., младежко културно-просветно дружество „Св. Архангел Михаил“ през 1930 г. и католическото дружество „Св.Андрей“.[3]

След 9 септември 1944 г. името на читалището е сменено на „Девети септември“ и по-късно е преместено в бившия енорийски дом до църквата. По това време се формира любителска театрална група от Йосиф Киков, Йосиф Пеев, Иван Гендов, Вирджиния Пеева и др. Те представят пиесите „Три синджира роби“, „Хан Татар“, „Свекърва“ и „Снаха“. През първата половина на 50-те години са направени постановки на пиесите „Боряна“ и „Разузнаване“, а през втората – на „Нонкина любов“ и „Бойко“. След това до 1967 г. за представени 12 други пиеси и 4 естрадно-сатирични програми. Заслуги за това имат като участници и организатори – Йосиф Друмчийски, Иван Митов, Катя Лесова, Надя Котова, Енчо Минчев и Павлина Бориславова. След 1970 г. в читалището функционират детски музикални школи и курсове.[1] Йозо Романов е един от ръководителите на музикалните школи, а Петър Телбийски е ръководител на танцовия състав.[2].

Във връзка с 75 годишния си юбилей, читалището е наградено с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – II степен[1].

След политическите промени през 1989 г. читалището възстановява първоначалното си име. По това време читалищната библиотека е наброявала около 7000 тома.[1].

Читалището се намира в сградата на бившата община в кв. Секирово. Инвентарът на библиотеката през 2016 г. е над 14 хиляди единици.

Председатели[редактиране | редактиране на кода]

  • Стефан Ковачев
  • Слав Гиев
  • Йосифат Марков
  • Пенка Бакърджийска
  • Йосиф Друмчийски – роден на 20 януари 1941 г.; агроном по професия, през 1962 г. е секретар на читалището, а след това и председател;
  • Илиана Гендова

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Димитров Б., Миналото на град Раковски, София, 1989 г.
  2. а б в Чапански, Н., „Живото наследство на община Раковски“, 2014, ISBN 978-954-92778-3-8.
  3. Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.