Петър Лесов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Петър Лесов
български боксьор и треньор по бокс
Петър Лесов 
Роден: 12 септември 1960 г. (58 г.)
Медали
Олимпийски игри
Златен медал Москва 1980

Петър Лесов е български боксьор, олимпийски и двукратен европейски шампион, и треньор по бокс.Той е най-младият български олимпийски шампион. Стъпва на върха на славата само на 19 години.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 12 септември 1960 г. в село Секирово, сега квартал на град Раковски. Започва да тренира бокс на 14-годишна възраст в специализираната спортна школа по бокс към ДФС „Локомотив” при основно училище „Христо Ботев“ в родното си място; първият му треньор е Любен Гаджев.[1]

Спортната кариера[редактиране | редактиране на кода]

Още при първото си участие на лично републиканско първенство за момчета става шампион и е обявен за „най-бойкия състезател” на турнира. След това започва да тренира в “Локомотив” в Пловдив.

През следващите няколко години става републикански шампион последователно във всички възрастови групи. Още при първото си участие при мъжете, през 1978 г. на престижния турнир Странджа, прави фурор и печели златото в категорията си.

През 1979 г. Петър става световен шампион за младежи в Япония. Печели в категория до 51 кг на игрите в Москва 1980 г. Следват две европейски титли - 1981 и 1983 г., и два златни медала от турнира “Странджа”. През цялата му кариера в националния отбор негов треньор е Николай Джелатов.[1]

Заради болест е принуден да прекрати състезателната си кариера едва на 24 години.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1985 г. Петър Лесов започва работа като треньор в ЦСКА и помощник-треньор на националния отбор. На последната длъжност, с известни прекъсвания е до 2004 г. Помагал е в подготовката за мачове на известни имена в професионалния бокс като Тончо Тончев, Александър Владимиров, Мартин Кръстев.

От 2005 г. е старши треньор на Боксов клуб „ЦСКА-Литекс“ (София).

Старши треньор на националния отбор (2007-2011).[1]

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Чапански, Н., „Живото наследство на община Раковски“, 2014, ISBN 978-954-92778-3-8