Направо към съдържанието

Петър Лесов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Лесов
български боксьор
5 май 2018 г.
Роден
Петър Лесов в Общомедия
Медали
Олимпийски игри
Златен медал Москва 1980

Петър Лесов е български боксьор, олимпийски и двукратен европейски шампион, и треньор по бокс. Той е най-младият български олимпийски шампион. Стъпва на върха на славата само на 19 години.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Лесов с почетния знак „Венец на победителя“ пред неговата статуя, издигната на площад „Европа“ в родното му място на 12 септември 2020 г.

Петър Йосифов Лесов е роден на 12 септември 1960 г. в село Секирово (днес квартал на град Раковски). Започва да тренира бокс на 14-годишна възраст в специализираната спортна школа по бокс към ДФС „Локомотив“ при основно училище „Христо Ботев“ в родното си място; първи треньор му е Любен Гаджев.[1]

От 12 декември 1979 г. е обявен за почетен гражданин на град Раковски.[1], а от 2002 г. - на град Пловдив.[2]

В навечерието на 1987 г. на среща с челните български спортисти Тодор Живков му връчва орден „Народна република България“ III степен. През 1991 г. се завръща на ринга, но като професионалист. В рамките на 12 месеца допуска 5 поражения и се отказва окончателно от бокса.[3]

На 12 септември 2020 г. във връзка с 60-годишния му юбилей и 40 години от олимпийската му титла, на площад „Европа“ в родното му място е издигната триметрова статуя на боксьора, изработена от скулптора Живко Желев. По време на церемонията по откриването ѝ на Петър Лесов е връчено най-високото българско държавно отличие в областта на спорта - Почетен знак за заслуги в областта на спорта „Венец на победителя“.[4]

Спортна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Още при първото си участие на лично републиканско първенство за момчета става шампион и е обявен за „най-бойкия състезател“ на турнира. След това започва да тренира в „Локомотив“ Пловдив, където до 1979 г. тренира под ръководството на Петър Стойчев.[2]

През следващите няколко години става републикански шампион последователно във всички възрастови групи. Още при първото си участие при мъжете, през 1978 г. на престижния турнир „Странджа“, прави фурор и печели златото в категорията си.

През 1979 г. Петър става световен шампион за младежи в Япония. След това негов тренъор в националния отбор е Стоян Пиличев[2]. Печели в категория до 51 кг на игрите в Москва 1980 г. Следват две европейски титли – 1981 и 1983 г., и два златни медала от турнира „Странджа“. През цялата му кариера в националния отбор негов треньор е Николай Джелатов.[1]

Заради болест е принуден да прекрати състезателната си кариера едва на 24 години.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1985 г. Петър Лесов започва работа като треньор в ЦСКА и помощник-треньор на националния отбор. На последната длъжност, с известни прекъсвания, е до 2004 г. Помага в подготовката за мачове на известни имена в професионалния бокс, като Тончо Тончев, Александър Владимиров, Мартин Кръстев.

От 2005 г. е старши треньор на Боксов клуб ЦСКА.

Старши треньор на националния отбор (2007 – 2011).[1] Като треньор на националния ни отбор извежда Детелин Далаклиев до шампионското отличие на Световното първенство в Милано през 2009 г.[4]

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

  • Победител в турнира „Странджа“, носител на купата (1984)
  • Европейски шампион за мъже във Варна (1983)
  • Победител в турнира „Странджа“ (1982)
  • Европейски шампион за мъже в Тампере (1981)
  • Олимпийски шампион на XXII летни олимпийски игри в Москва, кат. до 51 кг (1980)
  • Световен шампион за младежи в Йокохама (1979)
  • Победител в турнира „Странджа“ (1978)

Награди и признание[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден „Народна република България“ III степен
  • Почетен гражданин на град Раковски (от 1979 г.) и на град Пловдив (от 2002 г.)
  • Пощенска марка с лика на Лесов, издадена в Никарагуа
  • Статуя на боксьора, издигната на площада в родното му място
  • Почетен знак за заслуги в областта на спорта „Венец на победителя“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Чапански, Н., „Живото наследство на община Раковски“, 2014, ISBN 978-954-92778-3-8
  2. а б в Райчевски Г., Петков, П.З., „Пловдивските почетни граждани“, 206, ISBN 978-954-9774-16-0
  3. Петър Лесов – чудото от Секирово // Архивиран от оригинала на 2019-12-16. Посетен на 2020-09-15.
  4. а б Издигнаха триметрова статуя на най-младия ни олимпийски шампион в родния му Раковски