Ивайло Маринов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ивайло Маринов
Олимпийски шампион по бокс на България
Роден: 12 юли 1960 г. (57 г.)
Медали
Олимпийски игри
Бронзов медал Москва 1980 бокс
Златен медал Сеул 1988 бокс

Ивайло Маринов (роден като Исмаил Мустафов) е български боксьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 юли 1960 г. в град Варна На седемнадесет годишна възраст започва да тренира бокс при треньора Петър Ганчев. Състезава се за ФСФД„Черно море“(Варна). Женен с 3 деца - две момчета и едно момиче.

Спортната му кариера започва ударно.Първоначално като юноша тренира футбол вЖСК Спартак(Варна). На летните олимпийски игри в Москва през 1980 г. печели бронзовия медал в категория до 48 кг. Световен шампион от първенството вМюнхен през 1982 г., носител на Световната купа от Монреал '81, Европейски шампион (1981, 1983) и бронзов медалист (1985).[1] Името му е принудително сменено на Ивайло Маринов по време на Възродителния процес. Ивайло Маринов е и днес.[2] Олимпийски шампион от летните олимпийски игри в Сеул през 1988 г. Следват две европейски шампионски титли (1989,1991). Кратко време се състезава в Германия и за СК „Партизан“ (Белград). Приключва спортната си кариера през 1997 г. През 2001 година е обявен за най-добрия български боксьор на ХХ век от Българска федерация по бокс.


През 2001 година излиза биографичната му книга "Бий, за да те уважават! Историята на Ивайло Маринов" с автор Стефан Августинов.

Награден е с Орден „Стара планина“ II степен „за изключително големите му заслуги към Република България в областта на физическото възпитание и спорта.“ (2010). Избран е за боксьор номер едно на България за XX век.

Създава Боксов клуб „Ивайло Маринов“ (Варна). Занимава се и с частен бизнес.

Източници[редактиране | редактиране на кода]