Асен Златев
| Асен Златев Асен Златев | |
| български щангист | |
| Роден | |
|---|---|
| Спортна кариера | |
| Спорт | Вдигане на тежести |
| Спортен клуб | СК „Марица“ (Пловдив), ЦСКА, Лаймен (ФРГ), Кемниц (ФРГ) |
| Постижения | олимпийски, световен и европейски шампион |
| Награди | Спортист № 1 на България за 1986 г. |
| Ръст | 173 cm |
| Тегло | 75 kg |
| Треньор | Ганчо Карушков, Иван Абаджиев |
| Олимпийски игри | ||
|---|---|---|
| Москва 1980 | 75 кг | |
| Световни първенства | ||
| Москва 1980 | 75 кг | |
| Лил 1981 | 82.5 кг | |
| Любляна 1982 | 82.5 кг | |
| Москва 1983 | 82.5 кг | |
| Сьодертеле 1985 | 82.5 кг | |
| София 1986 | 82.5 кг | |
| Острава 1987 | 82.5 кг | |
| Европейски първенства | ||
| Белград 1980 | 75 кг | |
| Лил 1981 | 82.5 кг | |
| Любляна 1982 | 82.5 кг | |
| Москва 1983 | 82.5 кг | |
| Витория 1984 | 82.5 кг | |
| Катовице 1985 | 82.5 кг | |
| Кемниц 1986 | 82.5 кг | |
| Реймс 1987 | 82.5 кг | |
| Игри на Дружбата | ||
| Варна 1984 | 82.5 кг | |
Асен Иванов Златев е български състезател по вдигане на тежести. Олимпийски шампион, трикратен световен и петкратен европейски шампион. [1] Капитан на националния отбор по вдигане на тежести за период от 9 години.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 23 май 1960 г. в с. Царимир, Пловдивско. Останал от малък без баща, майка му търси помощ да го отгледа и се свързва с вратаря на футболния клуб „Ботев“ (Пловдив) – Михаил Карушков, който й предлага да го запишат в местното спортно училище. Там треньор по вдигане на тежести е неговия роднина Ганчо Карушков. Приет е с най-висок бал и учи в в Средно спортно училище „Васил Левски“ в град Пловдив. Започва състезателната си кариера в СК „Марица“ (Пловдив) под наставничеството на Ганчо Карушков и бързо се откроява с перфектни физически качества и характер на бъдещ шампион.
Привлечен е в юношеския национален отбор под ръководството на Слави Канелов. Военната си служба отбива в София, в ЦСКА. Като състезател на армейците през следващите над десет години постига всички значими успехи в своята кариера.
Спортна кариера
[редактиране | редактиране на кода]Спортната му звезда изгрява в началото на 1980 г. На 01.02.1980 г. участва на републиканско първенство заедно с олимпийския шампион Йордан Митков и световния шампион Неделчо Колев в трибой в категория до 75 кг., който следва да определи титулярите в категорията, респективно българските участници на олимпийските игри в Москва. Конкуренцията между тримата води до 3 нови световни рекорда, поставени на държавния шампионат. Неделчо Колев и Асен Златев поставят световни рекорди в изхвърлянето, а Йордан Митков записва нов световен рекорд в двубоя. Богданова, Надежда. Железните мъже на България. Медицина и физкултура, 1988. с. 130.
До европейското първенство по-късно през същата година в борбата за олимпийските квоти остават само Златев и Колев, като Асен Златев печели първата си европейската титла в Белград, Югославия, побеждавайки Неделчо Колев, който остава втори и Александър Перви от СССР, който заема последното място на почетната стълбичка. Поставя и нови световни рекорди в изтласкването и в двубоя в кат. до 75 кг.[3]
Олимпийски шампион в Москва
[редактиране | редактиране на кода]На летните олимпийски игри в Москва през 1980 г. борбата за отличията отново е между същите трима спортисти. Асен Златев стартира първи от тримата с успешен опит на 155 кг в изхвърлянето. Следва втори сполучлив опит и на 160 кг, с който повежда с 2.5 кг на съветския щангист Александър Перви, който приключва движението със 157.5 кг. Двамата с Неделчо Колев, който също е изхвърлил 157.5 кг., имат по един последен опит на 162.5 кг, който и двамата пропускат, въпреки това Асен Златев повежда в спора за олимпийското злато след първото движение. Борбата в изтласкването е между Александър Перви и Асен Златев. Първо, Перви се справя със 190 кг, а Златев веднага го дублира с успешен опит на същата тежест. Пропускат следващите тежести и съветския щангист се появява отново на 200 кг, които изтласква успешно от втори опит. Асен Златев отново го покрива – също записва 200 кг. Търсейки златния олимпийски медал, поради изоставането си в първото движение, Александър Перви е принуден да излезе в третия си опит на 205 кг, тежест, която се явява нов световен рекорд в изтласкването. Пропуска опита и титлата е за България. Асен Златев става олимпийски шампион в годината, в която дебютира на международния подиум. Третият опит на Златев не му е нужен и той също записва неуспех на 205 кг. Въпреки решената олимпийска титла, правилата позволяват четвърти опит за нов световен рекорд и Александър Перви избира отново да атакува рекорда на 205 кг. Този път успява, борбата, обаче, не спира до тук. Асен Златев не е готов да се задоволи само с олимпийското злато и също излиза за четвърти опит, с който да подобри току що поставения световен рекорд. Прави го и с 205.5 кг освен златния медал записва на сметката си и новия световен рекорд в изтласкването. Богданова, Надежда. Железните мъже на България. Медицина и физкултура, 1988. с. 139, 140.
През 1981 г. на световното първенство в Лил, Франция, което се явява същевременно и европейско първенство, Асен Златев записва първо участие в горната категория до 82.5 кг, в която ще се състезава оттук до края на кариерата си и остава втори след Юрий Варданян (СССР).[4] Следват световна и европейска титла, спечелени на първенството в Любляна, Югославия през 1982 г., където пак побеждава стария си съперник от олимпиадата в Москва Александър Перви от СССР.[5] През 1983 г. домакин на световното и европейско първенство е СССР, а Златев отново е победен от Варданян и се окичва със сребърните медали.[6]
Пропуснатата олимпиада в Лос Анджелис и Турнир на Дружбата
[редактиране | редактиране на кода]През април 1984 г. Асен Златев е в отлична форма. На европейското първенство във Витория, Испания за първи път успява да победи големия си съперник Варданян и става европейски шампион. Печели с 395 кг в двубоя, 2.5 кг повече от конкурента си.[7] Няколко дни по-късно, на осми май, 1984 г. Източният блок начело със СССР, в т.ч. и България обявяват бойкот на летните олимпийски игри в Лос Анджелис в отговор на неучастието на западните страни на Олимпиадата в Москва през 1980 г. Това лишава Асен Златев от възможността да защитава олимпийската си титла, спечелена четири години по-рано в Москва, както и от гарантиран олимпийски медал.
Вместо участие на олимпийските игри, в отговор страните от Източния блок организират по сходен модел Игри на Дружбата 1984, с тази разлика, че състезанията по различните видове спорт се провеждат не на едно място, в един град, а в различни страни.
Домакин на турнира по вдигане на тежести е Варна, България, състезанието се провежда през септември 1984 г. Турнирът по вдигане на тежести, организиран от бойкотиращите страни, се оказва много по-силен от олимпийския турнир по вдигане на тежести. Поставени са общо 30 световни рекорда. Съветските състезатели записват 18 от тях, а българските – 12. Състезанието е доминирано от двете най-големи сили в спорта – България и СССР, всяка от които печели по 5 златни медала в общо 10-те категории. Българските състезатели печелят първите пет (най-леки) категории, като Асен Златев остава втори със сребърен медал след Юрий Варданян в категория до 82.5 кг. Съперникът му поставя 3 световни рекорда в изхвърлянето, в изтласкването и в двубоя и печели с общ резултат от 405 кг срещу 385 кг. за Асен Златев.[8]
Следващата 1985 г. започва за Асен Златев с четвърта европейска шампионска титла от Катовице, Полша, където побежава съотборника си Здравко Стоичков и съветския състезател Анатолий Храпати.[9] По-късно през годината на световното първенство в Сьодертеле, Швеция, Асен Златев отново е победен от Юрий Варданян и остава на второ място, със сребърен медал. През 1986 г. на европейското първенство в ГДР - Карлмарксщат, медалът отново е сребърен.[10] По-късно през годината, на домашното световно първенство в София, Златев е златен медалист, печели последната си трета световна титла като поставя и световен рекорд в изтлаксването - 225 кг. През май 1987 г. Златев става европейски шампион за пети път в Реймс, Франция[11], а в края на годината в Острава, Чехословакия на световното първенство остава трети с брознов медал. За жалост това се оказва последното голямо международно състезание за Златев като национален състезател. За 9 години на международния подиум Асен Златев е неизменен медалист във всички големи състезания, на които участва.
Оттеглен от участие на Олимпиадата в Сеул часове преди състезанието
[редактиране | редактиране на кода]В началото олимпийската 1988 г. Асен Златев пропуска европейското първенство в Кардиф, Великобритания. Погледът му е насочен олимпиадата в Сеул. [12] Състезанието започва според предварителния план на Иван Абаджиев, който е за седем олимпийски титли.
Севдалин Маринов печели златен олимпийски медал в Сеул при най-леките в категория до 52 кг. Митко Гръблев печели в следващата категория до 56 кг., Стефан Топуров остава втори след Наим Сюлейманоглу, който вече се състезава за Турция в третата категория до 60 кг, а Ангел Генчев печели в четвъртата категория до 67.5 кг. Борислав Гидиков е шампион в петата по ред категория до 75 кг. Пет състезания, четири първи места за България и един сребърен медал. Следващата по ред категория е тази до 82.5 кг, в която се състезава Асен Златев.
Няколко часа преди състезанието на българския щангист избухва допинг скандал. В пробите на Митко Гръблев и Ангел Генчев е открит диуретика фуросемид, резултатите им са анулирани и златните медали са отнети. Пробите на Севдалин Маринов, Стефан Топуров и Борислав Гидиков са чисти и тримата запазват медалите си. Взето е решение на най-високо ниво в българската делегация оставащите български щангисти - Асен Златев, Иван Чакъров, Румен Теодосиев, Стефан Ботев и Антонио Кръстев да бъдат оттеглени от състезанието. Асен Златев е готов да излезе на подиума, тъй като е убеден, че е чист, но му е отказано. Мечтата му за втора олимпийска титла се изпарява няколко часа преди да се реализира.[13] Според Иван Абаджиев, в дъното на допинг скандала са политически причини. За България преди олимпийския турнир са били отредени 2 златни медала, 2 сребърни и 2 бронзови, а той си е поставил като цел седем олимпийски титли.[14]
След олимпийските игри в Сеул се оттегля от международните състезания с националния отбор и заминава за Германия, където се състезава в местната Бундеслига по вдигане на тежести за отборите на AC Germania St. Ilgen (Лаймен) и Кемниц.
Трети, пореден неуспешен опит да запише участие на втора Олимпиада
[редактиране | редактиране на кода]През 1992 г. прави пореден неуспешен опит да запише участие на втора Олимпиада. Участва на контролни състезания за определяне на състава на националния отбор, но вдига висока температура, пропуска едно от трите състезания и в крайна сметка не е включен в състава за летните олимпийски игри в Барселона.
Асен Златев остава непобеден от свой сънародник в състезание в продължение на цели 13 години[15] Спечелил е 45 медала на големи форуми - 22 златни, 19 сребърни и 4 бронзови. Поставил е 20 световни и 6 олимпийски рекорда.[16]
Избран е за Спортист № 1 на България за 1986 г.
Спортни постижения
[редактиране | редактиране на кода]Извън спорта
[редактиране | редактиране на кода]След края на спортната си кариера са занимава с частен бизнес. Стартира с внос на автомобилни гуми от Германия, където се състезава.
Впоследствие решава да създаде собствена мандра и да изнася млечни продукти за Германия, където намира бизнес партньор в лицето на бившия щангист Йохан Кунц.
Почетен гражданин на Пловдив от 2000 г.[17]
Автор е на автобиографична книга - "Пътят на Скитника", издадена през 2019 г. [18] Предстои да издаде втора част на книгата си.
Член е на Управителния съвет на Българска федерация по вдигане на тежести от 2025 г.[19]
На 15 декември 2025 г. е избран за президент на Българската федерация по вдигане на тежести.[20]
- ↑ https://www.olympics.com/zh/athletes/asen-zlatev
- ↑ http://wfbulgaria.com/asen-zlatev-edin-velik-shampion-na-60
- ↑ https://results.ewf.sport/event/1980-european-weightlifting-championships/
- ↑ https://results.ewf.sport/event/1981-european-weightlifting-championships/
- ↑ https://results.ewf.sport/event/1982-european-weightlifting-championships/
- ↑ https://results.ewf.sport/event/1983-european-weightlifting-championships/
- ↑ https://results.ewf.sport/event/1984-european-weightlifting-championships/
- ↑ /http://www.chidlovski.net/liftup/a_1984_druzhba.asp
- ↑ https://results.ewf.sport/event/1985-european-weightlifting-championships/
- ↑ https://results.ewf.sport/event/1986-european-weightlifting-championships/
- ↑ https://results.ewf.sport/event/1987-european-weightlifting-championships/
- ↑ https://www.dnevnik.bg/sport/2003/11/14/60561_dopingovoto_dosie_na_bulgarskite_shtangisti/
- ↑ https://www.youtube.com/watch?v=ySH0z4IFRMw
- ↑ https://www.dnevnik.bg/sport/2003/11/14/60561_dopingovoto_dosie_na_bulgarskite_shtangisti/
- ↑ https://www.marica.bg/plovdiv/gradat/olimpijskiqt-shampion-asen-zlatev-pravi-sirene-v-mandrata-si
- ↑ https://www.marica.bg/podkast/asen-zlatev-dushata-trqbva-da-leti-inache-nqma-kak-da-izdarjish
- ↑ https://www.plovdiv.bg/общински-съвет/почетни-граждани-на-град-пловдив/
- ↑ https://sportal.bg/news-2020060222483882130
- ↑ http://wfbulgaria.com/rukovodni-organi/
- ↑ Асен Златев е новият президент на Българската федерация по вдигане на тежести
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||
- Български щангисти
- Български олимпийски шампиони
- Олимпийски шампиони по вдигане на тежести от България
- Световни шампиони по вдигане на тежести от България
- Европейски шампиони по вдигане на тежести от България
- Заслужили майстори на спорта
- Почетни граждани на Пловдив
- Почетни граждани на София
- Родени в област Пловдив