Еньо Вълчев
| Еньо Вълчев | |
|---|---|
| Информация | |
| Дата на раждане | 4 януари 1936 г. |
| Място на раждане |
Полски Градец, България |
| Дата на смъртта | 15 февруари 2014 г. (на 78 г.) |
| Място на смъртта | София |
| Стил | свободен |
| [[:commons:Category:Enyu Valchev|]] в Общомедия | |
| Олимпийски игри | ||
|---|---|---|
|
Рим 1960 | борба (до 67 кг.) |
|
Токио 1964 | борба (до 70 кг.) |
|
Мексико 1968 | борба (до 70 кг.) |
| Световно първенство по борба | ||
|
|
Техеран 1959 | борба (до 67 кг.) |
|
|
Толидо 1962 | борба (до 70 кг.) |
|
|
Ню Делхи 1967 | борба (до 70 кг.) |
|
|
Мар дел Плата 1969 | борба (до 68 кг.) |
Еньо Димов Вълчев е български състезател по борба свободен стил.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден на 4 януари 1936 г. в с. Полски Градец, Старозагорско. След военната си служба започва да тренира борба при треньора Господин Вълчев в категория до 67 и 70 кг. Състезател е на Миньор (Димитровград), ЦСКА (София) и Левски-Спартак (София).
Носител е на два сребърни медала от първенства на планетата в Техеран (1959), Мар дел Плата (1969) и на бронзов в Ню Делхи (1967). През 1962 г. става световен шампион в Толидо и е избран за спортист на годината на България.
Двукратен европейски шампион в Скопие (1968) и София (1969).
Печели бронзов медал от летните олимпийски итри в Рим през 1960 г., златен от летните олимпийски игри в Токио през 1964 г. и сребърен от летните олимпийски игри в Мексико през 1968 г.
След края на спортната си кариера работи като треньор по техническата част в националните отбори за младежи и мъже. Пенсионира се през 1990 г. Продължава да работи в охранителна фирма „Дага полис“.
Основател и президент на клуб по борба в Димитровград. През 2005 е въведен в залата на славата в САЩ (2005). Награден с Почетен знак на Президента на Република България „за изключителните му заслуги в развитието на борбата и по случай 70-годишния му юбилей“ (2006)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
