Детелин Далаклиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Детелин Далаклиев
български боксьор

Роден
Медали
Олимпийски игри
Бронзов медал 2009 Лондон Лека категория
Световно първенство по бокс
Бронзов медал 2003 Бангкок Лека категория
Златен медал 2009 Милано Лека категория
Европейско първенство по бокс
Бронзов медал 2004 Пула Лека категория
Сребърен медал 2006 Пловдив Лека категория
Сребърен медал 2008 Ливърпул Лека категория
Първенство по бокс на Европейския съюз
Златен медал 2004 Мадрид Лека категория
Златен медал 2005 Каляри Лека категория
Златен медал 2007 Дъблин Лека категория
Златен медал 2009 Милано Лека категория

Детелин Стефанов Далаклиев е български боксьор в категория „54 кг“. Световен шампион в тази категория от световното първенство в Милано, Италия 2009 година.

Кратка спортна биография[редактиране | редактиране на кода]

Детелин Далаклиев започва своята кариера в Плевен, където е роден. След няколко години интерес към него проявяват от ЦСКА и започва да се състезава за този клуб. След това се прехвърля в „Левски“, а малко по късно става състезател на „Ботев Пловдив“. Впоследствие се състезава за отборите на „Академик“ и „Плевен Мизия 80“.

Многократен шампион на България. От 2001 г. е национален състезател, участва на световни първенства през 2003, 2004, 2009 г. и 2011., има и пет европейски първенства в кариерата си.

Участва на олимпийските игри в Атина през 2004 г. и 2012 Лондон.

В първото си голямо състезание – европейско по бокс за юноши в Сараево, Далаклиев става единственият българин с медал (бронз)[1]. Негов треньор в националния отбор тогава е Ангел Ангелов.

През 2004, 2006 г. и 2007 г. е втори на престижния турнир „Странджа“, а през 2005 г. и 2010 г. печели турнира. Тогава през 2010 г. му връчват и купа Странжа.

През 2006 г. заема второ място в класацията „Спортист на Пловдив“ и в анкетата „Боксьор на България“. Голям негов успех е сребърен медал от Европейското първенство по бокс през 2006 г., провело се в Пловдив. В колекцията си от медали притежава 3-то място на Европейското първенство през 2001 г. Сараево, 3-то място на Световно първенство от 2003 г. в Банкок, 3-то място на Европейското първенство през 2004 г. в Пула, 2-ро място на Европейското първенство през 2006 г. в Пловдив, 2-ро място на Европейското първенство 2008 г. в Ливърпул,1-во място на Световното първенство в Милано 2009 г. 5-о място на Европейското първенство 2011 г., 5 място на Световното първенство 2011 г., 5 място на Олимпийските игри в Лондон 2012 г.

Три пъти е шампион на Европейскиян съюз. Многократен носител на златни медали от всякакви турнири, световен шампион в Милано 2009 г. Шампион на България от 2001 г.

Далаклиев е обявен за Спортист на годината на България за 2009 година.

Световна титла[редактиране | редактиране на кода]

Заминава за Световното първенство в Милано, Италия, като Капитан на националния отбор. Детелин печели световната титла безапелационно, като във всичките си мачове до финала дава само 5 точки на противниците си. Този факт го прави един от фаворитите за спечелване на купата „Ръсел“, която се дава за най-техничен състезател на световни първенства. На финала Далаклиев побеждава силният боксьор Едуард Абзалимов (Русия) с 5:3 точки.[2] В края на годината с 1358 точки световният шампион по бокс Детелин Далаклиев е избран за Спортист №1 на България за 2009 година.[3][4]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Европейско първенство Сараево 2001 г. Бронз
  • Световно първенство Банког 2003 г. Бронз
  • Европейско първенство Пула 2004 г. Бронз
  • Европейско първенство Пловдив 2006 г. Сребро
  • Европейско първенство Ливърпул 2008 г. Сребро
  • Световно първенство Милано 2009 г. ЗЛАТО
  • Спортист №1 на България – 2009
  • Лауреат на „Спортен Икар“ за 2009 година.
  • Спортист на Плевен 2009 г.
  • Личност на Плевен 2009 г.
  • Почетен Гражданин на Плевен.
  • Спортист на Академик София 2009 г.
  • Носител на Купа Странджа 2010 г.
  • Спортист на Плевен 2010 г.
  • Спортист на Плевен 2012 г.
  • Световно първенство Баку 2011 г. – 5 място
  • Европейско първенство Анката 2011 г. – 5 място
  • Спортист на Плевен 2013 г.
  • Олимпийски Игри Лондон 2012 г. – 5 място

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]