Максим Стависки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Максим Стависки
български състезател по фигурно пързаляне
Максим Стависки 
Албена Денкова и Максим Стависки на Световното първенство през 2004 г.
Роден: 16 ноември 1977 г. (40 г.)

Максим Евгениевич Стависки (на руски: Максим Евгеньевич Ставиский) е натурализиран български състезател по фигурно пързаляне от руски произход. Притежава българско гражданство от 1996 година, когато негова танцова партньорка и приятелка е Албена Денкова.[1] Двамата са първите българи, които печелят медал на световно първенство по фигурно пързаляне.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 ноември 1977 г. в Ростов на Дон, Русия.

През 1996 г. получава българско гражданство и започва да тренира с Албена Денкова, като техен треньор е Александър Горшков. През 2000 г. Денкова и Стависки сменят София с Одинцово, за да имат по-добри условия за тренировки.

След световното първенство през 2005 г. Денкова и Ставийски заминават да тренират в Делауеър, САЩ при Наталия Линичук и Генадий Карпоносов.

След приключване на състезателната си кариера Денкова и Стависки участват в множество шоупрограми. През сезона 2009 – 2010 г. стават хореографи на Бриан Жубер. През 2010 – 11 г. Максим съвместно с Александър Жулин работи като треньор на танцовата двойка Натали Пешала—Фабиан Бурза, които печелят златните медали на европейското първенство в Берн.

На 30 януари 2011 г. Албена и Максим стават родители на момче.

Спортни резултати[редактиране | редактиране на кода]

  • 2007
  • 2006
  • 2005
    • пето място на Световното първенство
    • оттеглят се от Европейското първенство
    • национални шампиони
  • 2004
    • сребърен медал на Световното първенство
    • сребърен медал на Европейското първенство
    • национални шампиони
  • 2003
    • бронзов медал на Световното първенство
    • сребърен медал на Европейското първенство
    • национални шампиони
  • 2002
  • 2001
    • десето място на Световния шампионат
    • осмо място на Европейското първенство
    • национални шампиони
  • 2000
    • национални шампиони
  • 1999
    • единадесето място на Световното първенство
    • девето място на Европейското първенство
    • национални шампиони
  • 1998
    • осемнадесето място на Олимпийските игри, Нагано, Япония
    • седемнадесето място на Световното първенство
    • шестнадесето място на Европейското първенство
    • национални шампиони
  • 1997
    • деветнадесето място на Световното първенство
    • седемнадесето място на Европейското първенство
    • национални шампиони

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • През 2007 е награден от Георги Първанов с орден Стара планина първа степен „за изключителния му принос за развитието на физическото възпитание и спорта в Република България.“
  • Спортист №1 на България – 2006
  • Спортист №2 на България – 2007
  • В Топ-10 при определяне на най-добър спортист на България – 2003, 2004
  • На 3 юли 2007 г. той и Албена Денкова са наградени с наградата за феърплей на Международната организация „Феърплей Мецанате“.
  • Максим Стависки и Албена Денкова са почетни граждани на Царево.
  • На 5 май 2006 г. в Зимния дворец в София той и Албена Денкова официално са наградени с чисто нов Hummer H3 от „София Ауто“. Автомобилът е показан на леда и става част от шоуто на световните шампиони.

Скандали[редактиране | редактиране на кода]

Автомобилна катастрофа край Приморско[редактиране | редактиране на кода]

На 5 август 2007 г., след употреба на алкохол, Стависки предизвиква тежка катастрофа край Приморско, след като навлиза със своя Хамър (получен като награда от София Ауто 2006) в насрещното движение и удря челно лек автомобил Хонда, като преди това изблъсква автомобил Ауди от пътя. В катастрофата загива 23-годишният шофьор на Хонда-та, а 18-годишно момиче изпада в кома с опасност за живота (по-късно момичето е с травма на гръбначния стълб, която не му позволява да се храни самостоятелно и да се движи, и претърпява множество операции), а другите им двама спътници са ранени; самият Стависки е без наранявания.

Според установените от МВР факти, Стависки шофира с 1,1 алкохол в кръвта при 0,5 допустими, с превишена скорост и предизвиква катастрофата като навлиза в лентата за насрещно движение и удря челно колата на потърпевшите със своя джип. Малко преди инцидента той е спрян от патрулиращи полицаи, които, след като го разпознават, го предупреждават да кара по-внимателно и го пускат без да му вземат проба за алкохол.[2]

По време на катастрофата Максим Стависки е лице на кампания на бТВ за безопасно каране по пътищата с надслов „Ако си пил, слез – искам да стигна жив“.

Първоначално прокурорът Иван Станев от Бургаска окръжна прокуратура подвежда под отговорност Стависки само за тежка телесна повреда.[3] Няколко дни по-късно текстът е коригиран и е повдигнато обвинение в причиняване на смърт при шофиране в нетрезво състояние и тежка телесна повреда.[4] Според Наказателния кодекс наказанието може да варира от три до десет години затвор.

На 10 януари 2008 в Бургаския окръжен съд започва дело срещу Максим Стависки. Същия ден делото е отложено за 30 януари, тъй като липсва законно упълномощен адвокат, който да представлява исковете на изпадналата в кома Мануела Горсова.[5] На 30 януари Максим Стависки се признава за виновен по всички обвинения и делото протича по съкратена процедура. Постановена е 2,5 години условна присъда с 5 години изпитателен срок, 90 000 лв. за родителите на убитото момче и 80 000 лв. за родителите на Мануела Горсова, която към този момент все още е в кома. Съдът отхвърля иска от 2 милиона лева, предявен от бащата на Мануела.

На 7 април започва процесът по обжалване на условната присъда на Максим Стависки. В едномесечен срок Бургаският апелативен съд трябва да реши дали да бъде наложена ефективна присъда или да остане в сила условната. На 7 май апелативната комисия потвърди условната присъда на Максим Стависки. Паричното обещещение за близките на загиналия Петър Петров остава същото, докато това за семейството на Мануела Горсова е увеличено на 2 млн. лева.

През месец август 2008 година, в навечерието на обжалването на присъдата от страна на жертвите, телевизионният канал bTV показва свое разследване, в което се твърди, че Красимир Горсов, баща на пострадалата Мануела, харчи средствата, постъпили в сметката за лечението ѝ на ротативки.[6]

През месец октомври 2008 година Върховният касационен съд публикува решението си, с което върна делото за преразглеждане в Бургаския Апелативен съд, с тежки констатации за слаб анализ на фактите в предните решения, липса на ясна мотивация за решенията, не взимане в предвид на генералната превенция и други.[7]

На 5 януари 2009 година Бургаският съд публикува новото си решение, което изменя присъдата на Максим от условна в ефективна, запазвайки срока от две години и половина и увеличавайки обезщетенията за смействата на убитите и пострадалите.[8] Решението бе гласувано с двама „за“ и един „възразил се“, като възразилият се председател на съда Георги Кошничаров на нарочна пресконференция изрази мотивите за решението си, главно свързани с това, че решението на съда надали би имало толкова голямо значение за генералната превенция, колкото му се отдава.[9]

По-късно през май 2009 присъдата на Бургаския съд е обжалвана пред Върховния касационен съд, който заменя ефективната присъда на Максим Стависки с условна присъда от 2 години и 6 месеца, с 5 години изпитателен срок [10].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. Максим Стависки personi
  2. Максим Стависки причинил тежката катастрофа. // Нетинфо Спорт. Посетен на 6 август 2007.
  3. Прокуратурата сбъркала обвинението на Стависки. // mediapool.bg. Посетен на 24 октомври 2007.
  4. Прокурорът по делото срещу Максим Стависки с наказание. // mediapool.bg. Посетен на 24 октомври 2007.
  5. Делото срещу Стависки отложено. // mediapool.bg. Посетен на 31 януари 2008.
  6. Бащата на Мануела Горсова харчил дарения на ротативки. // netinfo.bg. Посетен на 21 август 2008.
  7. С тежки мотиви ВКС върна делото Стависки за преразглеждане. // news.ibox.bg. Посетен на 27 октомври 2008.
  8. Стависки влиза в затвора. // news.ibox.bg. Посетен на 5 януари 2009.
  9. Особеното мнение за присъдата на Стависки. // news.ibox.bg. Посетен на 5 януари 2009.
  10. Последно: Стависки няма да лежи в затвора, в. Дневник / dnevnik.bg, 12 май 2009