Кома

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кома.

Определение[редактиране | редактиране на кода]

Съзнанието е отражението на заобикалящата ни действителност. И както всичко друго, то също има количествени и качествени характеристики.

Качествените характеристики са предмет на психиатрията. Това са неща, които ние виждаме, чуваме и усещаме без те реално да съществуват. Това са халюцинациите (слухови, зрителни, вкусови, обонятелни) при шизофрения, делир, началото на епилептичен припадък и други психични разстройства. Те са обект на психиатрията, а не на настоящата тема.

Според СЗО (световната здравна организация) КОМАТА Е КОЛИЧЕСТВЕНО НАРУШЕНИЕ НА СЪЗНАНИЕТО.

Количествената степен на съзнанието се изразява чрез степента на будност (вигилитет) на съзнанието.

Намалената будност или повишената сънливост до степен на пълна липса на съзнание е кома.

Степени[редактиране | редактиране на кода]

Степените на нарушено съзнание допреди двадесет години бяха 4 и се обозначаваха със следните термини: обнубилацио – най-леката степен, сомнолентност, сопор и най-тежката – кома.

В момента в медицинските среди се използва т.нар. Glasgow Comma Scale (GCS)(Скала на Глазгоу), която оценява тежеста на нарушеното съзнание по три критерия – отваряне на очи, вербален отговор и моторен отговор.

Очи
  • 4 т – спонтанно отворени
  • 3 т – отваря очи на повикване
  • 2 т – отваря очи при болка
  • 1 т – не отваря очи -
Вербален отговор
  • 5 т – ориентиран
  • 4 т – неадекватен
  • 3 т – изговаря отделни думи
  • 2 т – издава звуци
  • 1 т – няма вербален отговор
Моторен отговор
  • 6 т – изпълнява команди
  • 5 т – защитава се
  • 4 т – отдръпва се
  • 3 т – реагира с флекция
  • 2 т – реагира с екстензия
  • 1 т – не реагира на болка

В съзнание е човек, който събита 15 т (максималния възможен) по скалата на Глазгоу, т.е. той е ориентиран за време, място и собствена личност. Всеки пациент с по малък сбор от 15 точки е в кома.

Съвременното понятие кома включва в себе си другите леки степени на нарушено съзнание – обнубилацио, сомнолентност и сопор. Те са по-леките степени на кома.

За да бъде конкретизирана степента на мозъчната увреда е създадена още една скала – Glasgow-Liege Comma Scale (GLCS) Скала на Глазгоу Лиеж.

При нея към скалата на Глазгоу е добавен още един критерий – увреждането на различни нива на мозъчния ствол, което се определя чрез отпадането на различни мозъчно-стволови рефлекси. Това са съответно – фронто-орбикуларен, вертикален окуло-цефален, зенична реакция на светлина, хоризонтален окуло-цефален и окуло-кардиален.

Тази скала обикновено се прилага за оценка при по-тежките степени на кома.

Причини[редактиране | редактиране на кода]

  • Травматични – това са мозъчното сътресение – commotio cerebri; мозъчната контузия – contusio cerebri; Мозъчните кръвоизливи – интрацеребрални, субдурални, епидурални; травматичния мозъчен оток, синдром на дифузно аксонално прекъсване.
  • Мозъчно съдова патология – спонтанни мозъчни кръвоизливи – субарахноидни и интрацеребрални обусловени от руптура (спукване) на аневризми на мозъчните артерии или А-V (артерио-венозни) малформации.
  • Нарушения в мозъчното кръвообръщение – (ПРМК) – преходно разстройство на мозъчното кръвообръщение (РИНД) – ревиезибилен исхемичен неврологичен дефицит; Исхемичен мозъчен инсулт (мозъчен инфаркт); Нарушения на мозъчния кръвоток обусловени от екстракраниални причини: А – от страна на сърцето – екстремни тахикардии, екстремни брадикардии, екстремни хипотензии поради различни причини – хиповолемия, шок, предозиране на медикаменти – бета блокери, вазодилататори, диуретици, повишени загуби от кървене, изпотяване, диарии, повръщане или просто от намален прием на течности. Повишен вискозитет на кръвта – при полицитемия или при обилна дехидратация. Съдов спазъм при хипертоничната енцефалопатия.
  • При пространство-заемащи процеси – (ПЗП) – тумори, метастази, кисти, големи хематоми, паразити (ехинококоза).
  • При повишено вътречерепно налягане – мозъчен оток, оклузивна хидроцефалия, високо венозно налягане (ЦВН)
  • Възпалителни – при менингити, енцефалити, менингоенцефалити – специфични и неспецифични.
  • При епилепсия – При епилепсията се наблюдава временна липса на съзнанието. Най-често това се среща при големите епилептични припадъци, но съзнание липсва, макара и за кратко при т.нар абсанси.
  • Ендокринни: А) Диабет. При диабета са възможни 4 вида кома – хипогликемична; хипергликемична – кетоацидозна; хиперосмоларна и лактацидозна. Първите две са обусловени съответно от ниски и високи стойности на кръвната захар. Останалите две са редки и са обект на интензивната медицина. Б) Адисонова болест – рядко заболяване характеризиращо се с надбъбречна недостатъчност.

В) Микседем – при тежка хипофункция на щитовидната жлеза.

  • При отклонения в температурния оптимум – фебрилни състояния над 39 – 40 градуса и хипотермии под 35 градуса.
  • Бъбречна (уремична) кома се развива при пациенти с напреднала бъбречна недостатъчност поради натрупване на голямо количество азотни тела (урея) в кръвта.
  • Чернодробна – чернодробна и псевдо-чернодробна кома, които се развиват – първата при тежко чернодробно увреждане – например при тежък вирусен хепатит или при чернодробна некроза при различни отравяния, а втората при чернодробна цироза, поради това, че кръвта минава по наличните шънтове, а не през черния дроб.
  • Аноксична и хипоксична – при удавяне, попадане в безкислородма среда, удушване, загърляне, обесване, както и при тежка степен на дихателна недостатъчност с ниско съдържание на кислород в кръвта, чуждо тяло в дихателните пътища.
  • Хиперкапнична – при пациенти с висики стойности на въглероден двуокис в кръвта – при неефективно спонтанно дишане и тежки пристъпи на астма или бронхиолит, както и при много напреднали рестриктивни белодробни заболявания – ХОББ и емфизем.
  • Електролитна – при тежки нарушения в серумните нива на натрий, калий, калций, магнезий.
  • Емболична – при мозъчна емболия с микроемболи – газови – при кесонна болест, мастна емболия при масивни травми и големи ортопедични оперативни интервенции, както и при инфузии на мастни емулсии, бактериални при сепсис, микротромбоемболия при ДИК синдром (синдром на дисеминирана интравазална коагулация), понякога и след продължителни операции на ЕКК (икстра корпорално кръвообръщение)
  • При някои васкулити – макар и рядко при нодозен периартериит, болест на Schönlein–Henoch.
  • Хипоонкотична – при тежки форми на хипопротеинемия и хипоалбуминемия – масивни изгаряния, недохранване, дълго гладуване, синдроми на нарушена чревна резорбция, късо (най-често след резекция) тънко черво и т.н.
  • Медикаментозна – при предозиране или отравяне с невротропни медикаменти – барбитурати, бензодиазепини общи анестетици, както и с медикаменти повлияващи допаминовата и серотониновата обмяна. При тежки мозъчни травми се използва медикаментозната барбитурова кома като начина за мозъчна протекция. При продължителна механична вентилация се изплзва терминът седация, който е медикаментозно подтискане на съзнанието за да може пациентът да понесе и да се адаптира към апарата за изкуствена вентилация.
  • Токсична – при отравяне с различни отровни вещества – въглероден окис, сероводород, серен двуаокис, както и при вдишване на газове при пожар.
  • Метаболитна – при някои генетични болести на обмяната – порфирия
  • Смесени причини – Съчетание на повече от един фактор, които действат в една и съща посока – например тежка хипопротеинемия с тежка хипонатриемия и др.