Кома

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кома.

Кома
Класификация и външни ресурси
Специалност неврология
МКБ-10 R40.2
МКБ-9 780.01
База данни
DiseasesDB
16940
Мед. рубрики MeSH D003128
Кома в Общомедия

В медицината, кома (от старогръцки: κῶμα – дълбок сън[1]) е особено състояние на безсъзнание. Коматозният пациент не може да бъде събуден и обикновено не реагира на болка или светлина, също така няма сънни цикли и не може да извършва действия по собствена воля.[2] Комата може да настъпи в резултат по ред причини, включително интоксикация, метаболични абнормалности, заболявания на централната нервна система, остри неврологични травми като инсулт и хипоксия.

Физиологично състояние[редактиране | редактиране на кода]

Определение на кома[редактиране | редактиране на кода]

Кома е дълго състояние на безсъзнание, при което лицето изглежда, че спи и не отговаря по никакъв начин на заобикалящата го среда. В медицинската общност се използват много специфични параметри при определяне на един човек дали е в кома.

Човек в кома:

  • Е в безсъзнание
  • Не може да се събуди
  • Липсват цикъл на съня
  • Не реагира нормално на светлина или болка

Различия с други състояния[редактиране | редактиране на кода]

Комата не е болест. Това е отговор на нанесена вреда на мозъка или метаболитни проблеми в мозъка. Тя може да бъде временна и да продължи седмици (дори и години), или може да бъде постоянна. Хора, които страдат от редица заболявания, които нарушават кръвообръщението в мозъка изпадат в кома, хора страдащи от:

  • Инсулт
  • Неврологични припадъци, като епилепсията
  • Кървене или подуване на мозъка
  • Инфекции на централната нервна система
  • Кислородно лишаване на организма
  • Високите нива на кръвната захар
  • Токсично натрупване

Комата не е дълбок сън. Според д-р Крис Идзиловски, директор на Центъра за изследване на съня в Единбург комата е много различно състояние от дълбокия сън.

По време на кома, мозъкът е дезорганизиран.

Всеки пациент в кома може да има различни нива и видове мозъчни функции. Като цяло при пациентите в кома има някои части на мозъка, които все още могат да работят, но по-голямата част от тях вече не са в състояние да обработват каквато и да е информация.

Това разстройство на мозъчните функции е много различно по време на дълбок сън.

При него системите са много организирани. Някои части на мозъка не работят, а други работят. Тъй като човек преминава през различни цикли на съня, организацията ще се промени. Например, мозъкът може да бъде затворен към външния свят и да не реагира на светлина или звук, но все още да сънува.

Дълбокият сън е четвъртият етап от цикъла на съня, когато тялото и ума напълно релаксират. Мозъкът и всички мускулни движения са сведени до пълния си минимум на функциониране.

Много е трудно да се събуди някой, когато се намира в тази фаза на съня. Трябва им време да се осъзнаят къде са, какво става, могат да се чувстват дезориентирани за няколко минути, след като са били събудени.

Степени[редактиране | редактиране на кода]

В днешно време в медицинските среди се използва т.нар. Скала на Глазгоу, която оценява тежестта на нарушеното съзнание по три критерия – отваряне на очи, вербален отговор и моторен отговор.

Очи
  • 4 т. – спонтанно отворени
  • 3 т. – отваря очи на повикване
  • 2 т. – отваря очи при болка
  • 1 т. – не отваря очи
Вербален отговор
  • 5 т. – ориентиран
  • 4 т. – неадекватен
  • 3 т. – изговаря отделни думи
  • 2 т. – издава звуци
  • 1 т. – няма вербален отговор
Моторен отговор
  • 6 т. – изпълнява команди
  • 5 т. – защитава се
  • 4 т. – отдръпва се
  • 3 т. – реагира с флексия
  • 2 т. – реагира с екстензия
  • 1 т. – не реагира на болка

В съзнание е човек, който събира 15 т. (максималния възможен) по скалата на Глазгоу, т.е. той има съзнание за време, място и собствена личност. Всеки пациент със сбор между 3 и 8 точки се счита, че е в кома.[3][2]

Съвременното понятие кома включва в себе си другите леки степени на нарушено съзнание – обнубилацио, сомнолентност и сопор. Те са по-леките степени на кома.

За да бъде конкретизирана степента на мозъчната повреда е създадена още една скала – Скала на Глазгоу-Лиеж.

При нея към скалата на Глазгоу е добавен още един критерий – увреждането на различни нива на мозъчния ствол, което се определя чрез отпадането на различни мозъчно-стволови рефлекси. Това са съответно: фронто-орбикуларен, вертикален окуло-цефален, зенична реакция на светлина, хоризонтален окуло-цефален и окуло-кардиален.

Тази скала обикновено се прилага за оценка при по-тежките степени на кома.

Причини[редактиране | редактиране на кода]

  • Травматични – това са мозъчното сътресение – commotio cerebri; мозъчната контузия – contusio cerebri; Мозъчните кръвоизливи – интрацеребрални, субдурални, епидурални; травматичния мозъчен оток, синдром на дифузно аксонално прекъсване.
  • Мозъчно съдова патология – спонтанни мозъчни кръвоизливи – субарахноидни и интрацеребрални обусловени от руптура (спукване) на аневризми на мозъчните артерии или А-V (артерио-венозни) малформации.
  • Нарушения в мозъчното кръвообръщение – (ПРМК) – преходно разстройство на мозъчното кръвообръщение (РИНД) – ревиезибилен исхемичен неврологичен дефицит; Исхемичен мозъчен инсулт (мозъчен инфаркт); Нарушения на мозъчния кръвоток обусловени от екстракраниални причини: А – от страна на сърцето – екстремни тахикардии, екстремни брадикардии, екстремни хипотензии поради различни причини – хиповолемия, шок, предозиране на медикаменти – бета блокери, вазодилататори, диуретици, повишени загуби от кървене, изпотяване, диарии, повръщане или просто от намален прием на течности. Повишен вискозитет на кръвта – при полицитемия или при обилна дехидратация. Съдов спазъм при хипертоничната енцефалопатия.
  • При пространство-заемащи процеси – (ПЗП) – тумори, метастази, кисти, големи хематоми, паразити (ехинококоза).
  • При повишено вътречерепно налягане – мозъчен оток, оклузивна хидроцефалия, високо венозно налягане (ЦВН)
  • Възпалителни – при менингити, енцефалити, менингоенцефалити – специфични и неспецифични.
  • При епилепсия – При епилепсията се наблюдава временна липса на съзнанието. Най-често това се среща при големите епилептични припадъци, но съзнание липсва, макара и за кратко при т.нар абсанси.
  • Ендокринни:
    • Диабет – при диабета са възможни 4 вида кома – хипогликемична; хипергликемична – кетоацидозна; хиперосмоларна и лактацидозна. Първите две са обусловени съответно от ниски и високи стойности на кръвната захар. Останалите две са редки и са обект на интензивната медицина.
    • Адисонова болест – рядко заболяване характеризиращо се с надбъбречна недостатъчност.
    • Микседем – при тежка хипофункция на щитовидната жлеза.
  • При отклонения в температурния оптимум – фебрилни състояния над 39 – 40 градуса и хипотермии под 35 градуса.
  • Бъбречна (уремична) кома се развива при пациенти с напреднала бъбречна недостатъчност поради натрупване на голямо количество азотни тела (урея) в кръвта.
  • Чернодробна – чернодробна и псевдо-чернодробна кома, които се развиват – първата при тежко чернодробно увреждане – например при тежък вирусен хепатит или при чернодробна некроза при различни отравяния, а втората при чернодробна цироза, поради това, че кръвта минава по наличните шънтове, а не през черния дроб.
  • Аноксична и хипоксична – при удавяне, попадане в безкислородма среда, удушване, загърляне, обесване, както и при тежка степен на дихателна недостатъчност с ниско съдържание на кислород в кръвта, чуждо тяло в дихателните пътища.
  • Хиперкапнична – при пациенти с високи стойности на въглероден двуокис в кръвта – при неефективно спонтанно дишане и тежки пристъпи на астма или бронхиолит, както и при много напреднали рестриктивни белодробни заболявания – ХОББ и емфизем.
  • Електролитна – при тежки нарушения в серумните нива на натрий, калий, калций, магнезий.
  • Емболична – при мозъчна емболия с микроемболи – газови – при кесонна болест, мастна емболия при масивни травми и големи ортопедични оперативни интервенции, както и при инфузии на мастни емулсии, бактериални при сепсис, микротромбоемболия при ДИК синдром (синдром на дисеминирана интравазална коагулация), понякога и след продължителни операции на ЕКК (икстра корпорално кръвообръщение)
  • При някои васкулити – макар и рядко при нодозен периартериит, болест на Schönlein–Henoch.
  • Хипоонкотична – при тежки форми на хипопротеинемия и хипоалбуминемия – масивни изгаряния, недохранване, дълго гладуване, синдроми на нарушена чревна резорбция, късо (най-често след резекция) тънко черво и т.н.
  • Медикаментозна – при предозиране или отравяне с невротропни медикаменти – барбитурати, бензодиазепини общи анестетици, както и с медикаменти повлияващи допаминовата и серотониновата обмяна. При тежки мозъчни травми се използва медикаментозната барбитурова кома като начина за мозъчна протекция. При продължителна механична вентилация се използва терминът седация, който е медикаментозно подтискане на съзнанието за да може пациентът да понесе и да се адаптира към апарата за изкуствена вентилация.
  • Токсична – при отравяне с различни отровни вещества – въглероден окис, сероводород, серен двуаокис, както и при вдишване на газове при пожар.
  • Метаболитна – при някои генетични болести на обмяната – порфирия
  • Смесени причини – Съчетание на повече от един фактор, които действат в една и съща посока – например тежка хипопротеинемия с тежка хипонатриемия и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Coma Origin. // Online Etymology Dictionary. Посетен на 14 август 2015.
  2. а б Rapid Review Neuroscience 1st Ed. Mosby Elsevier, 2007. ISBN 0-323-02261-8. с. 177 – 9.
  3. Russ Rowlett. Glasgow Coma Scale. // University of North Carolina at Chapel Hill.