ФК Спартак (Варна)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от ПФК Спартак (Варна))
Направо към: навигация, търсене
Спартак 1918
Футболен клуб
Спартак 1918 (Варна)
Прозвище Соколите
Основан 28 Август 1918 г.
Стадион „Спартак“
Капацитет 8000
Старши треньор Иван Найденов
Първенство Областна футболна група А 2 - зона Варна
2016/17 А ОФГ-Варна, 1-во
Екипировка Legea, Zeus
Екипи и цветове
Домакин
Гост

ФК Спартак 1918 е български футболен клуб от град Варна.

Клубът последователно носи имената Български сокол (от 1918 г.), Шипченски сокол (от 1924 г.), Спартак (от 1945 г.), ЖСК-Спартак (от 1969 г.), Спартак (от 1985 г.) и Спартак 1918 (от 2010 г.). Шампион на България през 1932 г.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

  • Шампион на България - 1932 г./като Шипченски сокол/
  • Вицешампион - 1931, 1933 г./като Шипченски сокол/
  • Трето място в първенството - 1929, 1955, 1984 г.
  • Полуфиналист в първенството - 1945, 1946, 1948 г.
  • Финалист за националната купа - 1961, 1983 г.
  • Участник за КНК - 1961, 1983 г. - осминафиналист

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години /1916-1918/[редактиране | редактиране на кода]

През 1916 г. група младежи от северозападните покрайнини на Варна се увличат по футболната игра.[1] Те ритат на поляна, далеч по-малка по размери от футболно игрище, а вратите са обозначени с по-едри камъни. Година по-късно у тях назрява идеята да основат футболен клуб. По това време вестниците наричат българските войници на фронта "витязи" и момчетата решават да нарекат клуба Витяз. Поради липса на средства обаче не успяват да го регистрират. Въпреки това членовете на Витяз постоянно се увеличават и през 1918 г. вече има реални предпоставки клубът официално да започне своя живот.

Български сокол /1918-1924/[редактиране | редактиране на кода]

Учредителното събрание се провежда на 28 август 1918 г. Предлага се името Витяз, но мнозина от присъстващите не го одобряват. В това време малкият Милан Георгиев, който стои настрани и мълчаливо слуша, се приближава към групата и вдига в ръка перо от сокол, което е намерил на път към събранието. Предлага клубът да бъде наречен Сокол и всички се съгласяват. За председател на дружеството е избран Нягол Колев, който по това време е 16-годишен. Няколко дни по-късно Окръжното управление в града отказва клубът да бъде регистриран с това име, тъй като вече съществува ловно дружество, което се нарича Сокол. След ново събрание е решено клубът да носи името Български сокол. Сформира се първия отбор, чийто капитан става Ради Марков. В състава личат имената на Михаил Тунчев и Георги Станев, които впоследствие стигат до националния отбор като състезатели на Тича. Български сокол бързо се разраства и към 1921 г. членовете на дружеството са над 200. През 1922 г. клубът става за първи път първенец на Варна, макар и неофициално, след две победи с 4:2 и 2:0 над най-силния клуб по това време Тича. През 1923 г. Български сокол е приет за член на Северобългарската спортна лига, а през 1924 г. приема името Шипченски сокол, след обединение със спортен клуб Шипка.

Шипченски сокол /1924-1945/[редактиране | редактиране на кода]

Вратарят Здравко Янакиев с двете си дъщери и Царската купа
Съставът на Шипченски сокол във финала на ДП срещу Славия през 1932 г.

Обединението на Български сокол и Шипка става на общо събрание, проведено на 30 януари 1924 г.[2] За първи председател на Шипченски сокол е избран холандецът Дирк Бронз, който месеци по-късно е заменен от Никола Мишев. През 1927 г. е учредена градска купа, наречена "Варна". Неин първи носител става Шипченски сокол, който на финала побеждава с 1:0 Левски (Варна). Това е първи трофей в историята на клуба. През сезон 1928/29 „соколите” печелят шампионата на Варненска окръжна спортна област и придобиват правото да участват в държавното първенство, където остават с бронзовите медали след загуба на полуфинала от Ботев (Пловдив). През 1931 г. Шипченски сокол става вицешампион. Отборът достига до финала на държавното първенство в София срещу столичния АС-23. Седемнадесет минути преди края на мача, варненци водят с 2:1. Тогава играч на столичани чупи крака на техния съотборник Георги Пармаков. „Соколите” отказват да доиграят срещата, ако съдията не отстрани виновника. Това не става и двубоят е прекратен. Присъдена е служебна победа с 3:0 за АС-23, но купата не се връчва. Така варненци остават на второ място. Година по-късно Шипченски сокол печели първата и единствена досега в историята си шампионска титла на България. На финала на държавното първенство в София, варненци побеждават Славия (София) с 2:1 след продължения. Головете за победителите вкарват Иван Найденов и Илия Булашев. Съставът на Шипченски сокол, който извоюва този голям успех е: Здравко Янакиев, Георги Апостолов, Иван Георгиев, Борис Нейков /капитан/, Владимир Капзамалов, Стоян Танев, Райко Димов, Александър Коев, Илия Булашев, Иван Найденов и Руси Булашев. През 1933 г. отборът отново става вицешампион, след като на финала в София отстъпва на столичния Левски с 1:3. Въпреки загубата, Шипченски сокол става първият отбор в страната, който в 3 поредни години играе на финала на държавното първенството. След 1935 г. клубът изпада в тежка финансова криза, която постепенно се задълбочава. Повечето изявени състезатели напускат в други отбори, а някой прекратяват активната си кариера. Често Шипченски сокол не може да събере по 11 играчи за мачовете си, а понякога дори губи служебно. Логично отборът не намира място в новосъздадената през 1937 г. национална дивизия. През зимната пауза на сезон 1941/42 в клубът не се извършва никаква дейност и той на практика несъществува. Тогава секретарят Димитър Топалов се наема да организира всичко сам. Намира средства от дарения, с които картотекира футболисти, повечето млади и неопитни. Впоследствие Топалов е подпомогнат от футболиста на тима Кирил Павлов-Кинко и запаленият соколец Янко Михайлов. Тримата, заедно с помощта на още дузина съмишленици успяват да възродят Шипченски сокол. В отбора са селектирани младите Добромир Ташков и Тома Захариев, които по-късно ще се превърнат в едни от най-изявените футболисти на България в средата на ХХ век. През сезон 1943/44 Шипченски сокол печели първенството на Варненска област и се класира за държавния шампионат, който обаче след два кръга е прекратен поради настъпилите политически събития на 9 септември 1944 г.

Спартак /1945-1969/[редактиране | редактиране на кода]

През 1945 г. след решение на новата власт в България, Шипченски сокол се обединява с Левски /основан 1926 г./ и Радецки /основан 1926 г./ под името Спартак. През 1945, 1946 и 1948 г. Спартак е полуфиналист в държавното първенство. През 1955 г. „соколите” се класират на трето място в първенството. В решителния последен мач варненци побеждават Славия като гост с 2:1 и се нареждат след шампиона ЦСКА и Славия. В тези години варненци имат много силна селекция, в която личат имената на легендите Илия Кирчев, Кирил Пандов, Христо Вълчанов, Герасим Калугеров, Иван Филипов, Бисер Димитров, Стефан Стефанов-Заека и Христо Николов-Чоко. През 1958 г. нападателят на „Спартак” Георги Арнаудов става голмайстор на първенството за 1958 г. с 9 гола. Толкова има и Добромир Ташков от „Славия” (Сф), който е бивш футболист на „Спартак”. През 1960 г. нападателят на „соколите” Любен Костов също става голмайстор на „А“ група с 12 попадения. През 1961 г. Спартак е финалист за националната купа. На четвъртфинала варненци отстраняват Левски с 1:0 като гост, а на полуфинала - Ботев (Пловдив) с 2:1 като домакин. Финалът в София обаче е загубен от ЦСКА с 0:3. Същата година Спартак участва в турнира за КНК и става първият български отбор за КНК и втори (след ЦСКА), представял България в европейските клубни турнири. Варненци отпадат в първия кръг от класния тим на Рапид (Виена) след сензационно равенство 0:0 като гост и загуба с 2:5 във Варна. В средата на 60-те години в Спартак настъпва смяна на поколението, като по-голямата част от футболистите от силния отбор, постигнал сериозни успехи през отминалите 10 години, се отказват от футбола. Заместниците им не са на тяхното ниво и тимът на два пъти изпада в „Б” група - първо през сезон 1963/64, а след това и през 1965/66.

ЖСК-Спартак /1969-1985/[редактиране | редактиране на кода]

На 6 март 1969 г. Спартак се обединява с Локомотив (Варна) /основан 1936 г./ под името ЖСК-Спартак. От „железничарите” в Спартак идват 7 футболисти и треньорът Стефан Семов, който се присъединява към колегите си Тома Захариев и Трендафил Станков. Впоследствие обаче, треньор остава само Станков. Две години по-късно, през сезон 1970/71, тимът завършва на първо място в „Б” група и се завръща в елитната дивизия след 5-годишна пауза.

В края на 70-те и началото на 80-те години години от школата в първия състав на ЖСК–Спартак влизат Красимир Зафиров, Пламен Казаков, Иван Петров, Живко Господинов. Преди сезон 1981/82 за треньор е назначен Иван Вуцов, който извежда „соколите” до убедително първо място във втория ешелон и промоция за „А” група. През лятото на 1982 г. в отбора са привлечени още Стефан Найденов, Сашо Борисов, Румен Димов. Наставникът Вуцов изгражда здрав отбор, но след 5-ия кръг напуска за да поеме националния отбор. На негово място начело на тима застава Людмил Горанов. От същия сезон футболният отбор започва да играе редовно домакинските си мачове в „А“ група на стадион „Спартак“, който е с капацитет от 12 000 седящи места. Преди това клубът използва последователно градските стадиони „Колодрума“ и „Юрий Гагарин“. ЖСК-Спартак прави много успешна кампания и стига до финала за националната купа. На полуфинала варненци отстраняват Левски с 1:0 на неутрален терен в Казанлък. Финалът в Пловдив обаче е загубен от ЦСКА с 0:4. Въпреки това, ЖСК-Спартак получава право за участие в турнира за КНК, където достига до осминафинал. В първия кръг варненци отстраняват турския Мерсин след 0:0 като гост и победа с 1:0 във Варна. На осминафинала „соколите” се изправя срещу английския гранд Манчестър Юнайтед и се представя достойно. Във Варна спартаковци отстъпват минимално - 1:2, c гол на Румен Димов, а на стадион „Олд Трафорд” в Манчестър резултатът е 0:2.

През 1984 г. ЖСК-Спартак се класира на трето място в „А“ група след Левски и ЦСКА. БФС обаче безпрецедентно отнема бронзовите медали от „соколите” точно преди официалното награждаване на отбора на стадион „Васил Левски“, защото в последния момент е взето спорното решение да се присъди служебна победа на Сливен в мача му с Ботев Враца (заради нередовен играч в състава на врачанския отбор). 16 години по-късно ЖСК-Спартак получава справедливост, когато БФС възстановява третото място и връчва бронзовите медали на футболистите.

Спартак /1985-2010/[редактиране | редактиране на кода]

През 1985 г. футболът се отделя от другите спортове на дружество ЖСК-Спартак и се обособява като футболен клуб Спартак. През 1986 г. плеймейкърът на „соколите“ Живко Господинов е включен в състава на България за световното първенство в Мексико. През 1989 г. Спартак изпада в „Б” група. През 1990 г. издръжката на клуба се поема от Атанас Атанасов-Кеби, който на практика става първият в България футболен президент. През 1992 г. варненци се завръщат в елита, но впоследствие пак изпадат, за да се утвърдят отново в „А” група за по-продължително време през 1995 г. под ръководството на Николай Ишков. На 5 юни 1995 г. пред 10 000 зрители на стадион „Спартак“ варненци разбиват с 15:0 Лесичери, постигайки най-голямата победа в историята на „Б” група. През сезон 1995/96 „соколите” завършват на шесто място в елита, а нападателят им Иво Георгиев става голмайстор на шампионата с 21 попадения. Те придобиват правото да представят България в летния европейски турнир Интертото, където записват паметна победа във Варна с 2:1 над немския Мюнхен 1860. През втората половина на 90-те години Спартак се утвърждава като един от най-силните провинциални клубове в България, но така и не постига нещо наистина значимо.

На 15 юни 1998 г. на общо събрание на клуба е решено Спартак да се преобразува в акционерно дружество. Това се случва на 3 септември същата година. През 2000 г. БФС официално възстановява спечеленото трето място на Спартак от 1984 г., а на специална церемония са връчени заслужените бронзови медали на отбора.

Падението на Спартак започва в края на първото десетилетие на новият век. На 14.11.2008 г. Спартак записва унижителна загуба от вечния враг ПФК Черно море в дербито на град Варна с 5-0 на стадион "Тича". Спартаклии губят и домакинския си мач с "Моряците" с 0-1, с което са изпратени в „Б” група на Българския футбол.

Спартак 1918 /2010 - /[редактиране | редактиране на кода]

През 2010 г., заради многото си задължения, клубът не получава професионален лиценз. За да се освободи от натрупаните дългове, ръководството на ПФК „Спартак” АД взема решение да пререгистрира футболния клуб под името ФК „Спартак 1918”. За да избегне отпадане в "А" областна група, Спартак 1918 се обединява с Владислав (основан през 2009 г.) и заема неговото място в Североизточната „В” група.[3] През сезон 2010/11 „соколите” завършват убедително на първо място в класирането и се завръщат в професионалния футбол.[4]

През пролетния дял на сезон 2014/15 г. представителният отбор е изваден от "Б" група за второ неявяване на мач в първенството (поради финансови проблеми), а през сезон 2015/16 г. Спартак 1918 не участва в първенството (отново заради финансови проблеми) и поддържа само детско-юношеската си школа.

През 2016 г., за да се освободи от натрупаните финансови задължения, ръководството на Спартак 1918 формално се отделя от Владислав (след обединението между тях от 2010 г.), пререгистрира клуба под същото име - Спартак 1918 и възстановява представителния отбор.

През сезон 2016/17 г. Спартак 1918 се включва в областната футболна група "А" 2 - зона Варна. Преди началото на пролетния полусезон Спартак 1918 се обединява с алтернативния Спартак Варна - създаден 2015 г. Тъй като Наредбата на БФС не позволява промяна на името и обединение по време на първенството, е извършено неформално обединение между двата клуба: Спартак Варна спира участието си в първенството на Трета лига, а най-добрите футболисти преминават в отбора на Спартак 1918, който продължава под същото име в Областната футболна група. След края на сезона, през месец юни 2017 г., обединението е осъществено и юридически.

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

  • 28.08.1918: Български сокол
  • 30.01.1924: Шипченски сокол
  • 18.03.1945: Спартак
  • 06.03.1969: ЖСК Спартак
  • 08.08.1985: Спартак
  • 09.08.2010: Спартак 1918

Състав 2016/2017[редактиране | редактиране на кода]

Към 1 октомври 2016 г.

Вратари
01 България Георги Шабанов
32 България Митко Недев
Защитници
02 България Петьо Василев
03 България Михаел Михалев
05 България Калоян Иванов
16 България Свилен Иванов
18 България Петър Петров
19 България Георги Щерев
Халфове
04 България Микаел Асад
06 България Йордан Янев
07 България Иван Добрев
13 България Денис Драганов
14 България Радослав Монев
15 България Диан Кателиев
17 България Лоренцо Демиров
20 България Петър Георгиев
Нападатели
08 България Пламен Иванов
09 България Милен Бабаджанов
11 България Ивайло Русев
21 България Десислав Дяков


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

България
Трета лига (Североизточна група) сезон 2016/17
п  б  р
България

Ботев (Нови пазар) • Добруджа (Добрич) • Доростол (Силистра) • Интер (Добрич) • Калиакра (Каварна) • Кубрат 2007 • Локомотив (Русе) • Светкавица (Търговище) • Септември (Тервел) • Спартак (Варна) • Суворово • Хитрино • Черноморец (Балчик) •