ФК Спартак (Варна)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от ПФК Спартак (Варна))
Направо към: навигация, търсене
Спартак 1918
Футболен клуб
Спартак 1918 (Варна)
Прозвище Соколите
Основан 1945
Стадион „Спартак“
Капацитет 8000
Старши треньор Иван Найденов
Първенство Областна футболна група А 2 - зона Варна
2016/17 А ОФГ-Варна, 1-во
Екипировка Legea, Zeus
Екипи и цветове
Домакин
Гост

ФК Спартак 1918 е български футболен отбор от Варна.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първи години[редактиране | редактиране на кода]

През 1945 г. след решение на новата власт в България, Шипченски сокол се обединява с Левски /основан 1926 г./ и Радецки /основан 1926 г./ под името Спартак. През 1945, 1946 и 1948 г. Спартак е полуфиналист в държавното първенство. През 1955 г. „соколите” се класират на трето място в първенството. В решителния последен мач варненци побеждават Славия като гост с 2:1 и се нареждат след шампиона ЦСКА и Славия. В тези години варненци имат много силна селекция, в която личат имената на легендите Илия Кирчев, Кирил Пандов, Христо Вълчанов, Герасим Калугеров, Иван Филипов, Бисер Димитров, Стефан Стефанов-Заека и Христо Николов-Чоко. През 1958 г. нападателят на „Спартак” Георги Арнаудов става голмайстор на първенството за 1958 г. с 9 гола. Толкова има и Добромир Ташков от „Славия” (Сф), който е бивш футболист на „Спартак”. През 1960 г. нападателят на „соколите” Любен Костов също става голмайстор на „А“ група с 12 попадения. През 1961 г. Спартак е финалист за националната купа. На четвъртфинала варненци отстраняват Левски с 1:0 като гост, а на полуфинала - Ботев (Пловдив) с 2:1 като домакин. Финалът в София обаче е загубен от ЦСКА с 0:3. Същата година Спартак участва в турнира за КНК и става първият български отбор за КНК и втори (след ЦСКА), представял България в европейските клубни турнири. Варненци отпадат в първия кръг от класния тим на Рапид (Виена) след сензационно равенство 0:0 като гост и загуба с 2:5 във Варна. В средата на 60-те години в Спартак настъпва смяна на поколението, като по-голямата част от футболистите от силния отбор, постигнал сериозни успехи през отминалите 10 години, се отказват от футбола. Заместниците им не са на тяхното ниво и тимът на два пъти изпада в „Б” група - първо през сезон 1963/64, а след това и през 1965/66.

ЖСК-Спартак /1969-1985/[редактиране | редактиране на кода]

На 6 март 1969 г. Спартак се обединява с Локомотив (Варна) /основан 1936 г./ под името ЖСК-Спартак. От „железничарите” в Спартак идват 7 футболисти и треньорът Стефан Семов, който се присъединява към колегите си Тома Захариев и Трендафил Станков. Впоследствие обаче, треньор остава само Станков. Две години по-късно, през сезон 1970/71, тимът завършва на първо място в „Б” група и се завръща в елитната дивизия след 5-годишна пауза.

В края на 70-те и началото на 80-те години години от школата в първия състав на ЖСК–Спартак влизат Красимир Зафиров, Пламен Казаков, Иван Петров, Живко Господинов. Преди сезон 1981/82 за треньор е назначен Иван Вуцов, който извежда „соколите” до убедително първо място във втория ешелон и промоция за „А” група. През лятото на 1982 г. в отбора са привлечени още Стефан Найденов, Сашо Борисов, Румен Димов. Наставникът Вуцов изгражда здрав отбор, но след 5-ия кръг напуска за да поеме националния отбор. На негово място начело на тима застава Людмил Горанов. От същия сезон футболният отбор започва да играе редовно домакинските си мачове в „А“ група на стадион „Спартак“, който е с капацитет от 12 000 седящи места. Преди това клубът използва последователно градските стадиони „Колодрума“ и „Юрий Гагарин“. ЖСК-Спартак прави много успешна кампания и стига до финала за националната купа. На полуфинала варненци отстраняват Левски с 1:0 на неутрален терен в Казанлък. Финалът в Пловдив обаче е загубен от ЦСКА с 0:4. Въпреки това, ЖСК-Спартак получава право за участие в турнира за КНК, където достига до осминафинал. В първия кръг варненци отстраняват турския Мерсин след 0:0 като гост и победа с 1:0 във Варна. На осминафинала „соколите” се изправя срещу английския гранд Манчестър Юнайтед и се представя достойно. Във Варна спартаковци отстъпват минимално - 1:2, c гол на Румен Димов, а на стадион „Олд Трафорд” в Манчестър резултатът е 0:2.

През 1984 г. ЖСК-Спартак се класира на трето място в „А“ група след Левски и ЦСКА. БФС обаче безпрецедентно отнема бронзовите медали от „соколите” точно преди официалното награждаване на отбора на стадион „Васил Левски“, защото в последния момент е взето спорното решение да се присъди служебна победа на Сливен в мача му с Ботев Враца (заради нередовен играч в състава на врачанския отбор). 16 години по-късно ЖСК-Спартак получава справедливост, когато БФС възстановява третото място и връчва бронзовите медали на футболистите.

Спартак /1985-2010/[редактиране | редактиране на кода]

През 1985 г. футболът се отделя от другите спортове на дружество ЖСК-Спартак и се обособява като футболен клуб Спартак. През 1986 г. плеймейкърът на „соколите“ Живко Господинов е включен в състава на България за световното първенство в Мексико. През 1989 г. Спартак изпада в „Б” група. През 1990 г. издръжката на клуба се поема от Атанас Атанасов-Кеби, който на практика става първият в България футболен президент. През 1992 г. варненци се завръщат в елита, но впоследствие пак изпадат, за да се утвърдят отново в „А” група за по-продължително време през 1995 г. под ръководството на Николай Ишков. На 5 юни 1995 г. пред 10 000 зрители на стадион „Спартак“ варненци разбиват с 15:0 Лесичери, постигайки най-голямата победа в историята на „Б” група. През сезон 1995/96 „соколите” завършват на шесто място в елита, а нападателят им Иво Георгиев става голмайстор на шампионата с 21 попадения. Те придобиват правото да представят България в летния европейски турнир Интертото, където записват паметна победа във Варна с 2:1 над немския Мюнхен 1860. През втората половина на 90-те години Спартак се утвърждава като един от най-силните провинциални клубове в България, но така и не постига нещо наистина значимо.

На 15 юни 1998 г. на общо събрание на клуба е решено Спартак да се преобразува в акционерно дружество. Това се случва на 3 септември същата година. През 2000 г. БФС официално възстановява спечеленото трето място на Спартак от 1984 г., а на специална церемония са връчени заслужените бронзови медали на отбора.

Падението на Спартак започва в края на първото десетилетие на новият век. На 14.11.2008 г. Спартак записва унижителна загуба от вечния враг ПФК Черно море в дербито на град Варна с 5-0 на стадион "Тича". Спартаклии губят и домакинския си мач с "Моряците" с 0-1, с което са изпратени в „Б” група на Българския футбол.

Спартак 1918 /2010 - /[редактиране | редактиране на кода]

През 2010 г., заради многото си задължения, клубът не получава професионален лиценз. За да се освободи от натрупаните дългове, ръководството на ПФК „Спартак” АД взема решение да пререгистрира футболния клуб под името ФК „Спартак 1918”. За да избегне отпадане в "А" областна група, Спартак 1918 се обединява с Владислав (основан през 2009 г.) и заема неговото място в Североизточната „В” група.[1] През сезон 2010/11 „соколите” завършват убедително на първо място в класирането и се завръщат в професионалния футбол.[2] През сезон 2010/11 „Тополите“ (Тополи) се обединява с новооснования Спартак 1918 (Варна). Поради съвпадение с имената с пререгистрирания Спартак 1918, изпаднал от Източна „Б“ ФГ, съдът не дава регистрация на обединения отбор под това име, затова името на новия отбор остава „Тополите“ (Тополи)[3]. През пролетния дял на сезон 2014/15 г. представителният отбор е изваден от "Б" група за второ неявяване на мач в първенството (поради финансови проблеми), а през сезон 2015/16 г. Спартак 1918 не участва в първенството (отново заради финансови проблеми) и поддържа само детско-юношеската си школа.

През 2016 г., за да се освободи от натрупаните финансови задължения, ръководството на Спартак 1918 формално се отделя от Владислав (след обединението между тях от 2010 г.), пререгистрира клуба под същото име - Спартак 1918 и възстановява представителния отбор.

През сезон 2016/17 г. Спартак 1918 се включва в областната футболна група "А" 2 - зона Варна. Преди началото на пролетния полусезон Спартак 1918 се обединява с алтернативния Спартак Варна - създаден 2015 г. Тъй като Наредбата на БФС не позволява промяна на името и обединение по време на първенството, е извършено неформално обединение между двата клуба: Спартак Варна спира участието си в първенството на Трета лига, а най-добрите футболисти преминават в отбора на Спартак 1918, който продължава под същото име в Областната футболна група. След края на сезона, през месец юни 2017 г., обединението е осъществено и юридически.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

  • Трето място в първенството - 1955, 1984 г.
  • Полуфиналист в първенството - 1945, 1946, 1948 г.
  • Финалист за националната купа - 1961, 1983 г.

Състав 2016/2017[редактиране | редактиране на кода]

Към 1 октомври 2016 г.

Вратари
01 България Георги Шабанов
32 България Митко Недев
Защитници
02 България Петьо Василев
03 България Михаел Михалев
05 България Калоян Иванов
16 България Свилен Иванов
18 България Петър Петров
19 България Георги Щерев
Халфове
04 България Микаел Асад
06 България Йордан Янев
07 България Иван Добрев
13 България Денис Драганов
14 България Радослав Монев
15 България Диан Кателиев
17 България Лоренцо Демиров
20 България Петър Георгиев
Нападатели
08 България Пламен Иванов
09 България Милен Бабаджанов
11 България Ивайло Русев
21 България Десислав Дяков


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

България
Трета лига (Североизточна група) сезон 2016/17
п  б  р
България

Ботев (Нови пазар) • Добруджа (Добрич) • Доростол (Силистра) • Интер (Добрич) • Калиакра (Каварна) • Кубрат 2007 • Локомотив (Русе) • Светкавица (Търговище) • Септември (Тервел) • Спартак (Варна) • Суворово • Хитрино • Черноморец (Балчик) •