Красимир Зафиров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Красимир Зафиров
Лична информация
Роден 20 май 1950 г.  (на 71 г.)
Варна, Flag of Bulgaria.svg България
Пост Вратар
Юношески отбори
1962 – 1969България Спартак (Варна)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1969 – 1971
1971 – 1972
1972 – 1984
1984 – 1985
1985 – 1988
Общо:
България Велбъжд
България Черно море
България Спартак (Варна)
България Шумен
България Спартак (Варна)
45
1
363
33
39
481
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
Национален отбор
1978 – 1982България България3(0)
Треньор
1994
1998 – 1999
1999 – 2000
2002 – 2015
Flag of Bulgaria.svg Спартак (Варна)
Flag of Bulgaria.svg Антибиотик-Лудогорец (пом.)
Flag of Bulgaria.svg Антибиотик-Лудогорец
Flag of Bulgaria.svg Черноморец (Бяла)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Красимир Зафиров (роден на 20 май 1950 г.) е бивш български футболист, вратар. Клубна легенда на Спартак (Варна), където преминава по-голямата част от кариерата му.[1] За „соколите“ изиграва общо 461 официални мача – 227 в „А“ група, 175 в „Б“ група, 55 за купата и 4 в евротурните.

Играл е също за Велбъжд (Кюстендил), Черно море (Варна) и Шумен.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Зафиров израства в школата на Спартак (Варна). През 1969 г. като войник заиграва във втородивизионния Велбъжд (Кюстендил), където за два сезона записва 45 мача в „Б“ група.

През лятото на 1971 г. се завръща във Варна и облича екипа на Черно море, където обаче има статута на трети вратар след Симеон Нинов и Иван Симеонов. През сезон 1971/72 изиграва само един мач, който е негов дебютен в „А“ група. На 17 октомври 1971 г. е на вратата на „моряците“ при загуба с 0:1 като гост на Спартак (Плевен).

През 1972 г. Зафиров се завръща в родния си клуб Спартак (Варна) и бързо се утвърждава като титулярен вратар. Дебютира за „соколите“ на 20 август 1972 г. при равенство 3:3 с Локомотив (София). Остава в клуба 12 сезона, в които неизменно е №1 под рамката на Спартак. В тях изиграва общо 363 мача за първенство – 188 в „А“ група и 175 в „Б“ група. С отбора достига до финал за Купата на България през 1982/83. През есента на 1983 г. записва 4 мача в турнира за КНК, включително двата мача срещу английския колос Манчестър Юнайтед. През 1983/84 помага на Спартак да достигне до бронзовите медали в „А“ група. Обявен е за най-добър вратар на сезона, след като в 22 изиграни срещи допуска 20 гола.

През лятото на 1984 г., на 34-годишна възраст, вратарят преминава във втородивизионния Шумен. През сезон 1984/85 е твърд титуляр на вратата на отбора. Изиграва 33 мача за шуменци в „Б“ група.

През 1985 г. Зафиров се завръща в Спартак (Варна). През сезон 1985/86 за втори път е обявен за най-добър вратар в „А“ група, тъй като допуска само 21 гола в 24 мача. По време на втория си престой в клуба изиграва общо 39 мача в първенството и слага край на кариерата си през 1988 г.

Бивш треньор на Девня и Антибиотик-Лудогорец. Живее в Бяла и е треньор на местния Черноморец.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Спартак (Варна)
  • Най-добър вратар в „А“ група (2): 1983/84, 1985/86

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]