Флавиан Манкин
| Флавиан Манкин | |
| български духовник | |
| Роден |
11 ноември 1914 г.
|
|---|---|
| Починал | 21 октомври 1944 г.
|
| Религия | Католическа църква |
| Флавиан Манкин в Общомедия | |
Флавиан Манкин, светско име Йосиф Манкин, е католически свещеник и първата жертва на репресии над Католическата църква в България в средата на XX век.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Йосиф Манкин е роден в село Калъчлии (днес кв. Генерал Николаево на град Раковски) на 11 ноември 1914 г. През 1927 г. заминава за Италия, където е приет във францисканска семинария в Южен Тирол поради факта, че семинарията в България е закрита. Постъпва в Ордена на капуцините в Клаузен на 28 август 1931 г. и приема монашеско име Флавиан. След това започва да следва философия и богословие. Тържествен обет полага на 12 ноември 1935 г. и бива ръкоположен за свещеник на 17 декември 1938 г. [1]
През 1939 г. се завръща в България, където започва да изпълнява богослужение в Генерал Николаево, Пловдив и по-късно в Секирово. Грижи се за младежта, организира енорийски хорове в двете села. Отличава се със спокойствие и непосредственост. Музикално надарен, свири на орган. В своите проповеди говори много за любовта към Църквата, отечеството и социалната справедливост.
По време на следобедната служба в църквата „Свети Архангел Михаил“ в село Секирово през октомври 1944 г., той е насилствено отвлечен от църквата. Двама от неговите миряни – Гено Буров и Рафаел Пеев – опитали са да го защитят, са също арестувани от народната милиция и открани в село Стряма. Предполага се, че те са убити рано сутринта на 21 октомври 1944 г. в гората около река Стряма. На сутринта някои селяни, отиващи към Пловдив виждат мъртвите им тела до моста на река Стряма. Телата им никога не са намерени и се предполага се, че са изхвърлени в реката.[2] Историците споделят мнението на местното население, че най-вероятно известният партизански командир Леваневски стои зад мистериозното изчезване на 29-годишния свещеник. [3]
- Стъклописи на отец Манкин и неговите миряни - мъченици на вярата в църквата от която са отвлечени
-
Витраж на отец Флавиан Манкин -
Витраж на Гено Буров -
Витраж на Рафаел Пеев
На 25 август 1998 г. към процеса за беатификация на отец Фортунат Бакалски са присъединени отец Флавиан Манкин и епископ Иван Романов. От 17 ноември 1998 г. те носят титлата „Божи слуга“.[4] Няколко седмици преди посещението на папа Йоан Павел II в България през 2002 година, барелеф на епископ Евгений Босилков, епископ Иван Романов и отец Флавиан Манкин е изграден пред църквата „Пресвето сърце Исусово“ в гр. Раковски в знак на почит към тяхното дело.
На предполагаемото място до моста на река Стряма през септември 2014 г. е издигнат кръст във връзка със 70-годишнина от гибелта на Флавиан Манкин и неговите миряни.[5] От 21 юли 2020 г. една от улиците в родното му място носи неговото име.
На 23 октомври 2023 година в храма „Свети Архангел Михаил“ в град Раковски е проведена първата публична сесия от беатификационния му процес.[4]
-
Мемориален кръст -
Мемориална плоча
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Свещеници, родени в Ген. Николаево, архив на оригинала от 13 октомври 2016, https://web.archive.org/web/20161013131512/http://catholic-rk.com/?page_id=8, посетен на 6 ноември 2016
- ↑ Божи Слуга отец Флавиан Манкин
- ↑ Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002.
- ↑ а б Мъченическият път към светостта
- ↑ БЛАГОСЛАВЯНЕ НА КРЪСТА В ЧЕСТ НА МЪЧЕНИЦИТЕ 14.09.2014 – КРЪСТОВДЕН // Архивиран от оригинала на 2016-11-06. Посетен на 2016-11-06.
