Пресвето сърце Исусово (Раковски)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Пресвето сърце Исусово“
Rakovski Generala Church.jpg
Map of Rakovski.png
42.2889° с. ш. 24.9683° и. д.
„Пресвето сърце Исусово“
Местоположение в Раковски
Вид на храма римокатолическа църква
Страна България България
Населено място Раковски
Вероизповедание Римокатолицизъм
Епархия Софийско-пловдивска
Време на изграждане 1930 – 1931 г.
Съвременен статут действащ храм
Сайт catholic-rk.com

„Пресвето сърце Исусово“ е християнска църква в град Раковски, България, част от Софийско-пловдивската епархия на Римокатолическата църква. Църквата е енорийски храм на квартал Генерал-Николаево (Калъчлии). Енорията е родно място на архиепископ Михаил Добромиров и епископ Самуил Джундрин. В началото на ХIХ в. eнорията е седалище на епископа на Софийско-пловдивската епархия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Преди XIX век[редактиране | редактиране на кода]

След покръстване на павликяните в Пловдивско през XVII век, първите католически храмове са изграждани от глина – плетени стени, измазани с кал и груба слама.[1] През 1643 година католическият мисионер Яков Хомодей (Яков Божков) пристига в Калъчлий и построява първата католическа църква в селото от дърво и слама. Епископ Петър Богдан, посещава селото на 21 ноември 1646 г. за освещаване на новата църква (и остава в селото за три дена), е записал, че католическото население е наброявало вече 500 души, главно преселници от Никополско.

XIX век[редактиране | редактиране на кода]

След назначаване на Андреа Канова за апостолически наместник на Софийско-Пловдивската епархия в средата на 19 век, той построява тухлени храмове във всички католически села.[2] През 1857 г. в Калъчлии е изградена първата църква с масивен градеж.[3] Енорист по това време е отец Едуард Валпа.[4] След Освобождението на България много жителите на селото, които са работели по турските чифлици, се прибират да живеят постоянно в селото. Така скоро-построената църква се оказва тясна.

От 1880 г. енорист е отец Самуил Нутини. След Съединение на Източна Румелия с Княжество България отец Нутини закупува земите на изселилите се турци от турското село Бекирлии. През 1886 г. селото е заличено и земите му са присъединени към землището на енорията. През 1886 г. отец Самуил започва за събира помощи за нова църква. Kнягиня Климентина и цар Фердинанд участват със собствени средства. Отец Нутини предприема обиколка в Австрия и Италия където успял да събере значителни за времето си средства. Населението на околните католически и православни села също участвали с волни помощи. Стоежът на нова църква започва през 1891 г. Сградата е била проектирана от италианеца Визети. Изградена е за 18 месеца. Тя е осветена на 4 октомври 1892 г. – празника на св. Франциск от Асизи от епископ Роберто Менини. Храмът е наречен „Пресвето Сърце Исусово“. През 1893 – 1894 г. брат Елиджио от Бавария – художник и дърворезбар – изработва главния и два странични олтара и амвона.[5]

След посещение на видния български учен д-р Любомир Милетич в селото в края на XIX век, той пише, че „На влизане в село Калъчи силно впечатление прави на пътника грамадната и прекрасна черква, сигурно най-голямата и най-хубавата между всички селски черкви на целия Балкански полуостров. Която е направена в готическо-византийски стил и е дълга 50 и широка 18.5 метра.“[6] Храм e бил украсен в ломбардски стил.

Епископ Андрея Тунов умират в селото. След оттеглянето си през 1885 г., архиепископ Франческо Рейнауди избира да живее в енорията.

XX век[редактиране | редактиране на кода]

През 1905 година отец Климент Джундрин полага основите на нова камбанария с основи 4 на 4 метра и височина 30.5 метра по проект на архитект Мариано Пернигони. Доставени са две нови камбани – една голяма с тон сол и една малка с тон ми.

От 1919 г. до 1927 г. енорийски свещеник е отец Козма Гюлов. Той доставя часовник за храма. Инициатор е за построяване на мост на шосето Брезово-Калъчлии-Пловдив и моста до площада. Най-голямата му заслуга е построяване на болница в енорията му - първата болница в католическо село в България. Основният камък на болницата е положен на 24 август 1924 г. На болницата е дадено името епископ „Петър Парчевич“.[4]

Чирпанското земетресение през април 1928 разрушава храмовете в пловдивските католически села. В годините след земетресението до освещаване на новите църкви, частни плевници са оборудвани и използвани за църковни служби.

Строежът на новата църква започва през 1930 година заедно с храмовете на съседните католически села – „Свети Архангел Михаил“ в Балтаджи и „Непорочно Зачатие Богородично“ в Алифаково. Главна заслуга за това има апостолическият делегат в България Анджело Ронкали. Населението на Калъчли – около 4000 души участва с доброволен труд. Всички волски и конски коли са били използвани за пренасяне на строителни материали.[7]

Храмовете „Пресвето сърце Исусово“ и „Свети Архангел Михаил“ са изработени по един и същ проект. Проектът е за храмове с дължина 73 m и ширина 24 m. Височината на камбанариите е 41 m. Има легенди, че строителите на „Пресвето сърце Исусово“ са наддали с една тухла (6,5 cm) сградата и така този храм надминава другия. За другия храм строителите пък твърдят, че са използвали повече хоросан. Сградите са трикорабни базилики побиращи около 2000 богомолци всяка, с по две квадратни камбанарии. Те са проектирани от архитект Камен Петков. Задачата да построи църквите в град Раковски арх. Петков получава след конкурс между няколко български и италиански архитекти, журиран във Ватикана.

Твърди се, че двете църкви-близначки в град Раковски са вторите по големина католически храмове на Балканския полуостров.[8]

Храмът „Пресвето сърце Исусово“ е осветен на 20 декември 1931 г. от епископ Винкенти Пеев. Енорист по това време е отец Амброзий Комаров.[4] От 1937 г. до 1941 г. енорист е отец д-р Дамян Гюлов. Той електрифицира храма. Закупува моторна помпа за напояване на църковните обработваеми земи. Поставя началото на нов стопански подем в енорията с отглеждане на нови култури.[4]

Енористът отец Рафаил Станев участва в първия съвет на ОФ за управление на селото от 10 септември до 31 декември 1944 г. Но това не пречи през 1952 г. по така наречения „голям католически процес“ той да бъде осъден на 10 години лишаване от свобода. По същия и други процеси присъди между 20 и 10 години затвор получават родените в енорията свещеници Роберт Прустов, Петър Сарийски, Самуил Джундрин, Лъв Рончев, Йосиф Зайков, Самуил Рончев, Лавренти Стрехин и Антон Карагьозов.

Отец Лино Драганов е енорист от 1945 г. до 1952 г. когато е арестуван и осъден на 14 години затвор. От 1967 г. работи отново в енорията, като отново е назначен за енорист от 1974 г. до неговата смърт през 1982 г. Отец Лино написва хроника за свещениците, служили в енорията от нейното създаване през XVII век. След него енорист до 1987 г. е отец Георги Йовчев, избран за епископ през 1988 г.

XXI век[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е основно ремонтирана в началото на XXI век. В подземието на „Пресвето сърце Исусово“ е събрана експозиция от предмети свързани с миналото на град Раковски и католицизма в България[4] От 2008 г. енорист е отец Димитър Димитров. През 2012 г. с доброволен труд на вярващите е построен гробищният параклис „Христос Възкръсналия“.

През пролетта на 2017 г. отец Димитров монтира в църквата тръбен орган, дарен от Германия и ремонтиран от италианеца Алесандро Джирото. Органът е пневматичен и е изработен преди 60 години, има 800 тръби, два мануала и педалиера, 12 оригинални регистри и още 3, добавени при реставрацията от Джирото.[9] Музикалният инструмент е осветен на храмовия празник 23 юни от монсеньор Йовко Пищийски.

Храмов празник – първи петък след осмината на Тяло Христово.

Параклис на „Дева Мария Здраве на болните”[редактиране | редактиране на кода]

Енорията стопанисва и обслужва параклиса „Дева Мария Здраве на болните”, разположен на територията на болницата в града. Параклисът служи за ректорална църква на вярващите, живеещи в този район, с две редовни служби през седмицата.[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Димитров Б., Миналото на град Раковски, София, 1989 г.
  2. Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.
  3. „Истина-Veritas“ – католически вестник, бр. 7, юли 2011.
  4. а б в г д ((bg))Официалният уебсайт на църква „Пресвето Сърце Исусово“
  5. Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1929 г.
  6. д-р Любомир Милетич, Нашите павликяни, 1904 г.
  7. Чапански, Н., „Живото наследство на община Раковски“, 2014, ISBN 978-954-92778-3-8.
  8. ((bg)) Справочник България/Град Раковски
  9. Старинен орган оглася богослуженията в град Раковски
  10. отец Димитър Димитров