Цвятко Сиромашки

Цвятко Сиромашки
	Цвятко Сиромашки
Роден	20 май 1954 г. (69 г.) Пловдив, България
Националност	България
Академия	ВИИИ „Николай Павлович“
	Величко Минеков
Направление	скулптура
	Цвятко Сиромашки в Общомедия

Цвятко Сиромашки е български скулптор. Работи в областта на пластиката и в последните години в областта на монументалното изкуство.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Цвятко Сиромашки е роден на 20 май 1954 г. в католишката махалa в град Пловдив. Учи в училище „Душо Хаджидеков“, където още 11 годишен се увлича в моделиране с глина. Баща му Андон Сиромашки е леяр по професия и от него се учи не само да лее, но и да прави художествено леене. Баща му по това време работи с много пловдивски скулптори, като Димчо Павлов, Трифон Неделчев, Лина Маджарова и др. Цвятко завършва средното си образование в техникума за „каменоделци“ в село Кунино, където получава солидна подготовка и при кандидатстването си за висше образование е приет в България и в тогавашния Съветски съюз.^[1]

През есента на 1974 г. започва да учи в Академията за живопис, скулптура и архитектура в Ленинград. Изкарва две години и поради това че намира академията доста консервативна, през 1976 г. се прехвърля в Художествената академия в София в класа на Величко Минеков.^[1]

През 1980 г. прави първата си самостоятелна изложба с творби, чиито първообрази е направил от гипс, а скулптурите са излети от баща му.^[1] През 1980-те участва в международни биеналета и симпозиуми „в камък“ и „в бронз“ в България, Испания, Италия, Полша, Унгария, Латвия и Германия. През 1992 г. участва в симпозиума „Сняг и лед“ в Албертвил, Франция. През 1987 г. получава първата си награда за скулптура на Международното биенале на хумора и сатирата в Габрово, а две години по-късно е награден и на VIII Национална младежка изложба – София. Първата награда зад граница е през 1991 г. на Международния симпозиум „в гранит“ Будузо – Италия, където печели втора награда.^[2] Преподава за кратко в Средното художествено училище „Сценични кадри“ в родния си град.

На 26 май 2002 г. кметът на Пловдив – Иван Чомаков подарява на папа Йоан Павел II няколко сувенира, между които е и малко бронзово копие на статуята „Пресвето сърце Исусово“, дело на Цвятко Сиромашки.

През 2014 г. е удостоен с „Почетния знак на Пловдив“ и с наградата за принос към българската култура и изкуство „Златно перо“,^[3] а през 2016 г. е носител на „Наградата на кмета на Пловдив“. През 2019 г. открива своя самостоятелна експозиция под мотото „След Рим е Тя“, в галерия „Сигна“ в Пловдив.

Творби[редактиране | редактиране на кода]

Скулптури и пластики[редактиране | редактиране на кода]

Негови творби са притежавани от много галерии, музеи и частни колекции.^[2]

Национална Галерия, София
Галериите за изящно изкуство в София, Пловдив, Враца, Толбухин, Смолян, Сливен, Габрово и др.
Музеят за изящни изкуства „А. С. Пушкин“, Москва, Русия
Музеят в Шчечин, Полша
Музеят за изящни изкуства в Братислава, Словакия
Колекция на д-р Ретер Лудвиг-Аахен, д-р Крамер, фирмите „Окулос“, „Лох“, „Клоос“, „Мюлер“, „Крауз“ и др. в Германия
Щад Хале във Ветцлар, Германия
Национален Музей Грайфенщаин, Германия

Паметници и статуи[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Люсиен Шевалас в Цар Симеоновата градина
Паметник на Йосиф Шнитер на Гроздовия пазар.
Паметна плоча с герба на папа Йоан Павел Втори в памет на посещението му в Пловдив на 26 май 2002 г., поставена на площад „Централен“
„Пламъкът на Шнитер“ – възпоминателна скулптура до гроба на Йосиф Шнитер на Централните гробища
Статуя „Пресвето сърце Исусово“ на едноименния храм в град Раковски.
Мраморна чешма в двора на храм „Свети Великомъченик Димитър“ в Пловдив

Изложби[редактиране | редактиране на кода]

Има няколко самостоятелни изложби и е участвал в много международни групови изложби.^[2]

Самостоятелни изложби[редактиране | редактиране на кода]

1980, 1982, 1983, 1984, 1987 София, Пловдив
1990, 1991 Гърция – Солун; Вецлар – Германия

Международни изложби[редактиране | редактиране на кода]

1983 Русия – Москва
1985 Полша – Позднан, Шчечин
1986 Унгария – Будапеща; Испания – Барселона; Полша – Шчечин
1987 Китай – Пекин; Гърция – Солун; Холандия; Италия – Болоня; Швейцария – Цюрих
1988 Дания; Италия; Швейцария – Берн; Прага – Чехия; Буданеща – Унгария
1989 Германия – Вецлар, Сирия
1990 Гърция – Солун; Унгария – Будапеща
1991 Германия – Вецлар
1992 Германия – Гисен